Кейт Лоуган
Сватбен хазарт (13)

ГЛАВА 12

Кайро бръкна в кошницата, която Куигли държеше, и взе едно зърно фасул. Ръцете й бяха в ръкавици. Пусна зърното в браздата, после бутна малко пръст върху него с крак. Оправи чадъра си и стъпи върху семето, точно както Соломон бе стъпкал мечтите й за Ню Йорк. Не искаше да изпитва нежност към него.

Тя пусна още едно зърно в пръстта и го засипа. Само ако Соломон не беше се държал така, когато облече новите си дрехи. Ако не беше изглеждал толкова срамежлив. Тя веднага бе разбрала, че той никога не е получавал подаръци и не знаеше как да й благодари.

Не трябваше да му помага да излезе от неудобното за него положение. Трябваше да го остави да се пържи в собствения си сос.

— Боже Господи! Аз просто му избрах нови дрехи. Не можех да го оставя да ходи в дрипи.

— Какво казахте, мадам? — попита Куигли.

— Искам жената, която ще ме замести, да дойде днес. Веднага — каза ядно Кайро и заби пета върху зърното, което току-що бе пуснала в земята.

 

 

Адел Коб слезе от парахода и се огледа. Беше на двайсет и пет години, което не беше първа младост, и отчаяно си търсеше съпруг. Ако тази жена на фермер искаше да се отърве от съпруга си, Адел нямаше нищо против да заеме мястото й. Копнееше за спокоен семеен живот, за дом и за мъж, който да може да нарича собствен. Тя се опита да забрави страховете си и намести бонето си. Сега не биваше да се проваля.

Погледна неспокойно към другите две жени, които също бяха слезли от парахода и наблюдаваха главната улица на града. Адел беше практична жена, прекарала живота си в грижи за баща си, свещеник. Тя щеше да бъде една образована, работлива, богобоязлива съпруга. Погледна към градската църква; мистър Улф щеше да седи на първия ред всяка неделя, а тя щеше да управлява църквата с желязна ръка, точно както го беше правила с църквата на баща си. Паството щеше да влезе в правия път, както и самият мистър Улф.

Два часа по-късно тя седеше с мисис Улф и пиеха чай. Отговаряше учтиво на въпросите й и очакваше с нетърпение да види бъдещия си съпруг. Адел бе забелязала веднага, че Кайро не беше подходяща жена за един фермер. Бе облечена в копринена рокля, а прислужникът й сервираше чая и приготвяше вечерята. Кайро не беше олицетворение на богобоязлива, работлива фермерска съпруга. Адел обеща пред себе си, че мистър Улф щеше да стане добър християнин.

— Обичате ли децата? — попита я Кайро.

— Обожавам ги — излъга Адел и се усмихна. — Едно потупване по дупето и лягане без вечеря никога не могат да навредят. А също и сапун в устата за неподходящ език.

Кайро стисна устни и гневното й изражение изненада Адел.

— Можете ли да учите Гарнет да чете и пише, да смята?

— Разбира се, а също и да я бия през пръстите с линийка, когато сгреши. Също така мога да готвя и да се грижа за градината и за добитъка. Ранчото на мистър Улф ще процъфти под моите грижи… — Тя вдигна поглед, защото на вратата се почука.

Куигли я отвори и видя две жени. Те казаха, че идват във връзка с обявата.

Адел ги разгледа. Това бяха съперничките й за земята на мистър Улф. Стисна силно устните си, когато жените се представиха — Морийн от Сейнт Луис и Дела от Айова.

Куигли покани жените и добави още прибори на масата. Адел забеляза, че Кайро е много доволна от предоставения й избор на булка за мистър Улф. Но тези двете не бяха нищо особено. Адел се включи с нежелание в безсмисления им разговор.

— Не всяка жена може да стане добра и богобоязлива съпруга — каза тя строго.

— Сигурна съм, че мога да го направя щастлив — обади се Дела. — Мъжът има нужда и от други неща, освен от църква — добави тя и многозначително повдигна вежди.

Морийн се изкикоти.

— Да. Съгласна съм. Къщата му трябва да е подредена и на масата винаги да има храна.

Дела я погледна.

— А не мислиш ли, че един мъж трябва да си ляга в топло легло?

Адел рязко си пое въздух. Без съмнение Дела намекваше за животинските нужди на мъжете.

— Един мъж трябва да се води във вярната посока. Трябва да му се казва какво е добро за него и да му се позволява само от време на време да задоволява животинските си нужди.

Кайро отпи от чая си и се усмихна сладко.

— Сигурна съм, че на Соломон би му харесало да чуе нещо повече за тези неща. Наистина, Адел.

Адел сякаш се накокошини. Настоящата мисис Улф все пак имаше някакъв зачатък на здрав разум.

Кайро се усмихна престорено, когато Соломон отвори вратата.

— Здравей, скъпи. Чакахме те. Куигли ще е готов с вечерята съвсем скоро, а ние разговаряхме за твоите нужди.

Пулсът на Адел се ускори. Този мъж беше мръсен, раздърпан и изглеждаше опасен. Безспорно имаше нужда от грижи и от добър дом. Тя си пое дълбоко въздух и притисна ръка към сърцето си. Мистър Улф беше някак странно привлекателен, макар и в такова състояние. Прииска й се да разкъса дрехите му и да докосне тези широки рамене. Тя притвори за миг очи. Обля я гореща вълна. Пръстите й си играеха с ръба на деколтето, но изведнъж спряха. Само веднъж мистър Улф да станеше неин, тя щеше да придърпа разчорлената му глава към пазвата си и щеше да го накара да смуче гърдите й. Погледна крадешком към другите жени, които се бяха ококорили, зачервили и облизваха устните си.

— Божичко! — Гласът на Дела тежеше от желание.

— О, да. Да! Да! — добави Морийн, когато успя да си поеме въздух.

Детето, което влезе с мистър Улф, се втренчи в жените, а той сложи ръка на главата му и спря поглед върху жена си.

Адел усещаше как въздухът между мистър и настоящата мисис Улф се нажежи и реши, че той не е доволен как тя се грижи за дома му. Кайро потрепери и се изчерви.

— Това е Соломон. Соломон, запознай се с Адел Коб. Дошла е чак от Канзас само за да се запознае с теб. А това са Морийн и Дела. Те ще прекарат нощта тук… в нашата спалня. О, скъпи, страхувам се, че ще се наложи да спиш в плевника — завърши с мила усмивка.

— Очарован съм — промърмори Соломон, без да сваля очи от Кайро.

По време на вечерята жените обсъждаха рецепти за гозби, как преправянето на дрехи спестява пари и как трябва да се възпитават децата. Гарнет се притискаше към Соломон — очевидно защитаваше територията си. Адел с отвращение отбеляза, че той прегърна детето и го целуна по бузата. След като се оженеха, тя щеше да изпраща момичето в леглото още при залез слънце, за да не може омразното изтърсаче да им прекъсва вечерята. Тя отново рязко си пое дъх, когато забеляза как потрепват бицепсите на Соломон.

Кайро се наслаждаваше на очевидното неудобство, което изпитваше Соломон, но знаеше, че Адел не можеше да я замести. Отношението й към децата хич не беше добро. Морийн дърдореше прекалено, а Дела беше немарлива. Кайро ги остави на грижите на Соломон след вечеря и отиде да полежи в сламата, сложила ръце под главата си. Усети мъжкото ухание на Соломон, но не отвори очи. Той легна до нея. Тъй като не каза нищо, тя се обърна на една страна и го погледна.

— Е? Коя от всичките? — попита тя. Усети тежкия парфюм на Морийн. — И къде са Куигли и Гарнет?

— Гарнет прави най-лошото, на което е способна, както и Куигли. Аз напуснах бойното поле, когато Адел се опита да ме вкара в спалнята.

Кайро седна.

— Не го е направила! Ще си тръгне още утре сутринта. Нито една не е подходяща, Соломон.

Той се замисли.

— Дела изглежда…

— Дебела и немарлива. С нея Гарнет ще подивее.

Соломон повдигна вежди.

— Всичките говорят твърде много. Сякаш кудкудякат. Меки са и закръглени като кокошки.

По гърба на Кайро премина тръпка: той беше оставил жените и бе дошъл при нея. Соломон се протегна и затвори очи. Тя се примъкна до него и махна черния кичур коса от челото му. Изглеждаше толкова изморен.

— Не са толкова лоши. А ти имаш нужда от баня — прошепна тя, опитвайки се да не обръща внимание на нежността, която я изпълваше.

Половин час по-късно тя седеше на едно одеяло до потока, докато Соломон се къпеше. Когато той излезе от водата и се избърса с дрехите си, Кайро вдигна поглед към пълната луна.

— Ще се постарая следващата кандидатка да не е толкова приказлива — каза му тя.

Не трябваше да поставя Соломон в неудобно положение, след като бе работил цял ден. Погледна към тревата в нозете си. Но пък само да му намереше подходяща съпруга, щеше да е свободна да отиде в Ню Йорк.

Изведнъж Соломон я бутна назад, легна върху нея и намери устните й със своите.

Мразеше го заради нежността му, ненавиждаше го за желанието му, защото то я караше да изпитва чувства, които не искаше да изпитва.

— Ти не си това, което искам — прошепна тя с треперещ глас, докато той я целуваше по шията.

— Гореща си и си влажна — каза просто той.

— Моля те, не тук — успя да промълви тя, когато той надигна полите й.

Но Соломон я целуваше толкова страстно, че тя се притисна към него.

— Злодей — прошепна тя, надигайки се към него.

Желанието й я шокира. След всичките й ултиматуми тя продължаваше да се наслаждава на нежността му, да се радва на ласките му. Лежеше под него, галеше косата му и слушаше как сърцата им бият в един ритъм. Захапа игриво ухото му, после го целуна.

Все още в нея, Соломон се напрегна.

— Не съм скъсал нищо — заяви сърдито той.

— Не можеш просто да ме метнеш по гръб и да ме вземеш, когато искаш…

Но тя също го беше пожелала и тази мисъл я плашеше. Тя обърна глава към луната и затвори очи. Не можеше да понесе мисълта, че някоя от жените в къщата може да го има по този начин — трескав, обладан от страст, великолепен.

Сълзата, която се търкулна по бузата й, падна върху одеялото, когато Соломон се наведе над нея.

— Не се тревожи — прошепна той.

— Трябва. Трябва да се грижа за всички нас.

— Какво имаш предвид? — попита той след доста време, но тя не отговори.

Когато той се опита да се отдръпне, Кайро го стисна с крака.

— Къде си мислиш, че отиваш? Не можеш просто така да започнеш един подобен разговор и да си тръгнеш.

— В такъв случай е по-добре да започнеш да говориш, защото… — Той отново започна да се движи в нея и тя се притисна към него.

— Не можеш да ги имаш — извика тя. Прегърна го отчаяно. Никоя от жените, които искаха Соломон, нямаше да го получи. Не и тази нощ.

 

 

На сутринта Кайро изпрати Адел, Морийн и Дела. Те решиха да се настанят в хотела и да си потърсят други съпрузи.

След обяд пристигна Нанси. Тя беше хубава, млада и знаеше как да се грижи за прасета, да засява градина и да разказва забавни истории на Гарнет. Нанси можеше да чете и да смята и нямаше търпение да поиграе билярд.

Соломон я забеляза веднага щом се прибра вкъщи по здрач. Одобри как беше сгънала прането, яденето, което беше приготвила, и изглежда, беше очарован от разговора с нея.

— Ти я харесваш — изстреля Кайро, когато отидоха да нагледат добитъка, преди да си легнат. — Тя ще се грижи добре за теб и Гарнет.

— Може би. Освен това е и твърде нетърпелива — отбеляза той.

— Не е за теб. Твърде е сладникава — Кайро погледна към ръката му, която разкопчаваше копчетата на деколтето й. Затвори очи. Заболя я от мисълта, че гърдите на Нанси скоро ще изпълват ръцете му. — Скъса дантелата на ризата ми — каза тя, въпреки че гърлото й се беше свило от напиращите сълзи.

— Миришеш хубаво — прошепна той в ухото й. Намери зърното й и леко го погали. — Миришеш на…

— Недей отново да ме сравняваш с маргаритка. Нанси е съвсем подходяща.

Тя се намести в скута му, позволявайки му да бръкне под полата й. Въздъхна и стисна бедрата си, когато пръстите му нежно я погалиха. Разтапяше се от удоволствие.

— Защо не спрем за малко и не поговорим за луната? — подразни я той с дрезгав глас.

 

 

На сутринта Кайро каза на Нанси, че не е подходяща.

Марджори, Пърл, Дафодил и Стела, които вече бяха погребали общо петима съпрузи, също не се оказаха подходящи.

Минаха две седмици, през които идваха и си отиваха кандидат-съпруги. Всяка нощ Соломон идваше при Кайро и тя го приемаше. Беше изморена и напрегната от тези непрекъснати разговори с жени, на които им течаха лигите, като видеха съпруга й. Соломон обаче изглеждаше доста доволен от цялата тази история, макар че мърмореше за леглото си.

Когато последната кандидатка за седмицата си тръгна, придружена от Куигли и Гарнет, Кайро го погледна сериозно. Мълчанието му привличаше жените като мухи на мед.

— Приличаш ми на бик, който души кравите си.

Той продължи да кове дъски в новата пристройка.

— Може би ще трябва да постегна и плевника, за да можеш да каниш повече кандидатки. Ние можем да спим в яслите.

Тя го удари с чадъра си.

— Прекалено са добри за теб.

Соломон я погледна мрачно.

— Затова ли разкъсват роклите си и пъхат ръце в панталоните ми?

Когато се осъзна достатъчно, за да проговори, Кайро каза:

— Коя? Коя се осмели да те напада, докато си под мое покровителство?

Соломон не й обърна внимание и продължи да работи. Един мускул на бузата му затрепери. Кайро се ококори, когато той изведнъж се обърна към нея и каза:

— Да отидем в леглото.

Преди да е успяла да отвърне нещо, той се наведе и я метна през рамо. Тя положи големи усилия да не счупи най-хубавия си копринен чадър. Соломон я занесе вътре и я хвърли на леглото.

— Но още е светло — прошепна тя.

— Така е. Да или не? В продължение на две седмици ме щипаха и мачкаха разгонени жени. Това е повече, отколкото може да понесе който и да било мъж.

Той беше толкова кисел, че й се прииска да му напомни, че не го е изоставила напълно.

— Соломон, не съм ги карала да го правят. Постарах се да не ти досаждат много. И аз… — Тя се поколеба. — Трябва да признаеш, че не през всичкото време ти беше зле. Аз… ъъъ… наистина се опитах да те успокоявам.

Той започна да се съблича.

— Какъв е цветът на бельото ти? Може би е в тон със синята рокля?

Соломон стоеше до леглото — едно стройно тяло, изтъкано от мускули. Само като го гледаше, и разбираше колко я желае. Тялото й се стегна в отговор.

— Ще трябва сам да разбереш — прошепна тя, борейки се с усмивката си.

— Ти си маргаритка — промълви той тихо и се ухили.

— Звяр… Злодей…

Ръката му сграбчи глезена й и продължи нагоре. Преди да скъса бельото й, тя установи, че много й харесва, когато слага босите си стъпала на широките му, силни гърди, да дразни с пръсти зърната на гърдите му и малкия му пъп.

Тази нощ, когато лежеше, сгушена до него, със задоволство отбеляза, че този път не бе споменал нищо за стъпалата й.

 

 

Сами за първи път от две седмици насам, Соломон и Кайро се спогледаха на зазоряване. Слънчевите лъчи нахлуваха в стаята и заедно с тях викът на Гарнет:

— Мамо! Татко! Елате бързо. Някой идва.

Когато Гарнет извика повторно, Соломон се отдръпна от Кайро, макар че копнееше да остане при нея. Кайро придърпа един чаршаф върху гърдите си и срещна погледа му, докато той обуваше панталоните си. После погледна към билярдната си маса.

— Върви — прошепна тя прекалено тихо. Соломон спря до вратата и се обърна, за да я погледне.

Искаше да се върне при нея, да я прегърне, да я увери, че някой ден ще има друг мъж, който да я прегръща и който да й дава това, от което има нужда.

Опита се да отхвърли тези мисли. Не можеше да въздържа тялото си от нуждите му, но едни по-дълбоки чувства само щяха да причинят болка и на двамата. Сграбчи дръжката на вратата и излезе.

Джоузеф водеше коня си към ранчото. Конят влачеше носилка. Гарнет вървеше до нея със сериозно изражение, прегърнала котето си.

— Джоузеф. — Соломон вдигна ръка за поздрав. Отиде до носилката и видя в нея млада индианка, явно пребита от бой. Беше в безсъзнание.

Изражението на Джоузеф се смекчи, когато погледна към жената.

— Това е сестра ми.

Първата мисъл на Соломон беше, че Гарнет не бива да вижда болката на една пребита от бой жена. Тя и без това беше видяла много повече, отколкото би трябвало.

— Иди да кажеш на Куигли, че имаме гости — каза тихо той и сложи ръка на главата й.

— Сложи я на леглото, Соломон — каза тихо Кайро, когато двамата мъже влязоха в къщата, носейки внимателно индианката.

Джоузеф разгледа Кайро, сложната й прическа, елегантната рокля от скъп плат.

— Стопли вода, Куигли, и не ми се пречкай — каза тя и срещна въпросителния поглед на Соломон. — На Куигли му призлява, когато види кръв.

Соломон сложи момичето на леглото и каза тихо:

— Ще извикам мисис Смит. Тя живее наблизо и съм сигурен, че ще знае какво да направи.

— Нямаме време. Просто ми помогни и се постарай да не ми се пречкаш излишно — каза Кайро, хвана Соломон за лакътя и го дръпна настрани.

Гарнет стоеше в сянката, прегърнала котето си.

— Мама почти умря, когато й направиха същото — прошепна тя.

Соломон си пое дъх. Болката прониза сърцето му. Кайро го изгледа.

— Махни се оттук, мистър Улф, и вземи със себе си Гарнет — каза му бързо тя, после се обърна към детето, което се взираше в нея с широко отворени очи. — Котето ти има нужда от теб, а също и Куигли. Гарнет, имам нужда от помощта ти. Искам да заведеш Куигли в плевника и да му разказваш приказки. Някой трябва да го успокои.

Очите на Гарнет заблестяха и от тях изчезна сериозното, тъжно изражение.

— Куиг? Той се страхува?

— Ужасен е. Побързай, преди да е припаднал. Соломон, ако обичаш, сложи медицинската ми чанта на масата. — После се наведе, прегърна Гарнет, целуна я и прошепна: — Вземи това с теб. — Тя хвърли върху нея въображаем приказен прах, а детето стоеше неподвижно. После и то направи същото движение и излезе от къщата.

Джоузеф вдигна гордо глава.

— Разбираш ли нещо от лекуване? — попита арогантно той.

— Помагала съм и на други такива жени — Кайро погледна към момичето, което беше силно пребледняло.

— Мъжете, които направиха това със сестра ми, ще умрат — заяви глухо Джоузеф, вдигна високо глава и излезе от стаята.

— Донеси ми топла вода и сапун — обърна се Кайро към Соломон.

Когато изми раните на момичето, Джоузеф дойде и седна до нея. Мирисът на билката, с която местните хора лекуваха рани, изпълни въздуха.

— Тя умира — каза Кайро и остави момичето с Джоузеф. — Би могла да оживее, но е опозорена. Тя самата иска да умре. — Тя сграбчи ленената покривка на масата. — Едуард е бил. И преди съм виждала жени, изнасилени от него. А също и от Дънкан.

Соломон продължи да точи ловния си нож. Само преди по-малко от час Кайро лежеше под него топла и тръпнеща от желание. Сега беше извън себе си от гняв, а в съседната стая лежеше умиращо момиче.

Кайро взе ножа му и го заби в стената. Очите й бяха пълни със сълзи и тя потрепери, когато го погледна.

— Недей да стоиш така, сякаш това не те е развълнувало, мистър Улф. Пребледня, когато погледна към Гарнет. Тя е толкова малка, а вече е видяла толкова много. — Кайро изтри сълзите, които се стичаха по бузите й.

Соломон бавно се изправи. Не знаеше какво трябва да направи с една развълнувана жена, нито пък с болката си. Кайро се хвърли в прегръдката му.

— Прегърни ме, коравосърдечен злодей такъв Просто ме прегърни.

Соломон я прегърна силно, а пред очите му изплува образът на Фанси, пребита от бой, и малкото момиченце, което се грижеше за нея.

Зарови лице в косата на Кайро, дирейки в нея успокоение за самия себе си.

 

 

Соломон погледна назад към жената, която яздеше зад него, седнала по женски на коня. Кайро държеше с една ръка чадърчето си, а с другата — юздите на коня. Въобще не приличаше на жената, която бе скърбила за мъртвата индианска девойка. Сега щраусовите пера на шапката й трептяха и блестяха на слънцето. Тя му хвърли мрачен, многозначителен поглед.

Той й отвърна по същия начин.

— Няма да отидеш в къщата на Бланш Натсън сам, за да отмъщаваш за смъртта на това бедно момиче. Аз съм твоя съпруга и ще дойда с теб.

Никога преди не беше ходил да отмъщава със съпруга до себе си, още по-малко пък с такава своенравна, избухлива жена.

— Това не е приятелска визита — повтори той. — Връщай се.

— Ще дойда с теб — отвърна спокойно Кайро. В очите ти се чете, че си готов да убиваш, а аз не искам да съм съпруга на мъж, който е в затвора заради отмъщение спрямо едно шестнайсетгодишно момче. Това със сигурност ще направи впечатление на вестниците и ще провали плановете ми за Ню Йорк.

И двамата знаеха, че Едуард няма да си плати за престъпленията. Кайро се тревожеше за Джоузеф и как отмъщението щеше да провали живота му. Соломон, без да иска, се възхищаваше на решителността й. Момчето, Едуард Натсън, произхождащо от известно и влиятелно семейство, я боготвореше и това би могло да спаси живота му.

— Какво ще правиш, ако се озова в затвора? Пак ли ще хвърляш ножове по мен?

— Може би. Пази гърба си, мистър Улф. Доста е широк и е идеална мишена. — Тя погледна към Джоузеф, който яздеше до тях. — Не искам той да пострада. Ти знаеш толкова добре, колкото и аз, че той няма никакъв шанс, ако е сам.

— Аз ще се грижа за него. Прибирай се вкъщи. — Кайро и Бланш, събрани заедно, ставаха взривоопасни. — Мястото на една жена е в дома й. Това е мъжка работа.

— Така ли? — Тя сви чадъра си. — Ноздрите ти треперят, когато се ядосаш, а сега треперят, откакто оседла коня ми…

— По дяволите, разбира се, че ще имам нужда от повече въздух, когато ти си наоколо. Когато един мъж тръгне да отмъщава, единственото нещо, за което не мисли, е как да оправя едно женско седло — промърмори мрачно той.

— Разбира се, че ще яздя по женски. Облечена съм в скъпа рокля — отвърна тя. — А ти гледаш много страшно. Няма да позволя единственият роднина на Гарнет и мой съпруг да се крие от закона, защото е убил едно момче, въпреки че Едуард наистина има нужда от наказание.

— Ще го убия — тихо каза Джоузеф — и ще занеса скалпа му на майка ни.

Кайро приближи коня си към този на Джоузеф.

— Да отнемеш честта на един мъж, също е добро отмъщение. Едуард е по-малък от теб. Моля те да помислиш за някакъв друг начин да го опозориш. Можеш да го предадеш на правосъдието. — Джоузеф се намръщи и тя погледна към Соломон. — Успокой се.

— Това не е приятелско посещение — отвърна глухо той, чудейки се защо й бе позволил да дойде.

Кайро дръпна ръкавиците си нагоре.

— Реших, че имате нужда от мен — и двамата — за да спася кожите ви. Натсънови винаги са държали при себе си наемни стрелци, а вие сте се втурнали нататък, сякаш оръжието може да реши всичко. Независимо дали го признаваш, или не, Соломон, моето присъствие придава повече цивилизованост на предаването на Едуард на закона.

Соломон положи усилие да не изръмжи.

Минаха покрай вятърната мелница на Натсънови, чиито криле леко се въртяха.

Когато стигнаха до къщата, Джоузеф и Соломон скочиха от конете си, а Кип помогна на Кайро да слезе. Тя приглади полите си и топло му се усмихна.

— Кип. Толкова се радвам да те видя. Ще ни дойдеш на гости, нали?

Той извърна поглед и се изчерви.

— Е… да… може би.

Бланш се показа на верандата. Лицето й се озари от щастлива усмивка, когато видя Соломон.

— Соломон, дойде най-после… — После погледът й се спря върху Кайро, която чак сега се показа иззад конете. — О, и ти си тук — добави глухо.

Кайро застана до Соломон и той леко се премести, когато тялото й се озова пред дясната му ръка, с която стреляше. Отново се премести и тя го последва, като го хвана под ръка — идилична картина на щастлива двойка, дошла на гости на съседите си.

— Едуард вкъщи ли е? — попита тя, но Бланш се взираше в младия индиански воин. — Едуард? — повтори Кайро. — Вкъщи ли си е?

На верандата излезе и Дънкан, последван от Едуард. Лицето на момчето беше пепелявосиво. Застана до майка си. Дънкан се приближи до Джоузеф и го заразглежда.

— Дошли сме за момчето — каза тихо Соломон. — Ще го водим в затвора.

Бланш се хвана за сърцето.

— В затвора? Защо?

— Той уби сестра ми — каза дрезгаво Джоузеф.

— Кой си ти? — попита Бланш с треперещ глас.

— Аз знам кой е — каза бавно, замислено, Дънкан. — Бих разпознал тези очи дори и на оня свят. А и е на същата възраст, като се има предвид, че Кип е на осемнайсет, а Едуард — на шестнайсет.

— Не! — извика Бланш така, сякаш й вадеха сърцето.

— Да вървим, момче — каза Соломон, опитвайки се да се отдръпне от Кайро, която го държеше за дясната ръка.

Очакваше Дънкан и наемниците му да започнат да стрелят всеки момент, но колкото и да се опитваше да прикрие Кайро, тя непрекъснато заставаше пред него.

Бланш покри устата си с ръце и очите й се напълниха със сълзи.

Дънкан започна да се смее — един зловещ кикот, който накара Соломон да настръхне.

— Е, това не е ли прекрасно? Една истинска семейна сбирка — каза Дънкан и намигна на Бланш.

— Ще го убия — обади се Джоузеф и заби ножа си в земята между тях.

— Никой никого няма да убива — каза Соломон. — Идваш с нас, за да те съдят, Едуард. Момичето спомена твоето име, преди да умре.

Едуард потрепери и от очите му закапаха сълзи.

— Мамо, не съм го направил. Трябва да ми повярваш — не съм наранил никого.

— Няма да успееш да се измъкнеш от ранчото — каза Дънкан на Соломон и махна с ръка към хората си, които заобиколиха групата, готови за стрелба.

— Ще го заведа вътре — каза Кип, обръщайки се към Дънкан.

— Това би било чудесно — обади се Кайро. — Ако Едуард сам се предаде, това ще се счете за смекчаващо вината обстоятелство, нали, Соломон?

— Имам ли думата ти, Кип? — попита Соломон сина си.

Едуард — един разглезен страхливец — щеше да избяга при първата възможност.

— Имаш я — отвърна Кип и стисна ръката, която Соломон му подаде. — Но ако се опиташ да го отведеш сега, ще се наложи да стрелям по теб. Той ми е брат.

— Няма да отида в затвора — изкрещя Едуард и извади пистолета си.

Кип го удари през ръката и оръжието падна на земята.

Дънкан издаде заплашителен звук, а Едуард се хвърли в прегръдката на майка си.

Бланш продължаваше да гледа към младия индианец. Лицето й беше пребледняло, но тя се опита да успокои Едуард:

— Трябва само да уведомим адвоката си, скъпи. Съвсем скоро пак ще си си вкъщи.

— Е, значи всичко е уредено — каза Кайро и отново хвана Соломон под ръка. — Сега ще отидем при шерифа… заедно с Джоузеф, за да даде показания. Той ще остане при нас, докато случаят не се изясни.

— Ще подслоните един мръсен… — започна Дънкан, но Кайро го изгледа мрачно.

— Да. Той е добре дошъл в дома ни, независимо колко ще продължи процесът по установяване вината на Едуард. Смъртта на момичето беше ужасна, Бланш. Ако Едуард е виновен, трябва да си плати. Хайде, Соломон. Кип винаги прави това, което е казал, че ще направи.

— Да, хайде, Соломон — имитира я Дънкан и ръката на Соломон се стрелна към пистолета му.

Обмисли най-лесното разрешение — да застреля Дънкан веднага — и се отказа. Обърна се към Кип:

— Запомни това, момче: понякога е по-трудно да се оттеглиш, отколкото да извадиш пистолета.

— А сега дава уроци на Кип по мъжка гордост — каза подигравателно Дънкан. — Ти мъж ли си, Соломон? Или се криеш зад тази фуста, за която се ожени?

— Млъкни, Дънкан — сопна се Бланш.

— Ще ви изпратя — каза Кип, — а след това ще се върна за Едуард. — Погледна към брат си. — Ще нагледам стадото в северния край на ранчото. Така ще имаш три часа, за да се сбогуваш с майка. Най-добре си приготви още един комплект дрехи. — Погледна към Соломон. — Имаш думата ми. Така ще е по-лесно за майка.