Кейт Лоуган
Сватбен хазарт (10)

ГЛАВА 9

— Соломон ме разори. Сега е първата седмица на юли. До декември сигурно ще прося по улиците — промълви Кайро, която се намираше в затъмнения си салон. — Обичах билярда, Куигли. Когато момичетата на моята възраст мечтаеха за брак и шиеха калъфки за възглавници, аз усъвършенствах занаята си. Бедният Бърнард. Сигурно сега се обръща в гроба.

— Погребали сме го добре, няма страшно. А и тъкмо спечелихте от онзи надутия от Чикаго. Хич не му хареса да загуби от жена.

— Той взе парите ми за Ню Йорк и продължава да се разхожда с онези износени дрехи, с които дойде. Знаеш ли кой се грижи за облеклото на един мъж, Куигли? — попита тя мрачно, галейки любимата си щека. — Жена му, ето кой. Това е женско задължение, както и някои други неща.

— Грижите се много добре за Гарнет, мис Кайро. Сега тя сладко спи горе.

Кайро бавно си пое въздух и го изпусна.

— Той дори не се интересува истински от билярда, а провали цялата ми репутация.

— Огледалото над бара ще служи много добре на дамите, които искат да огледат новите си шапки.

— Не. — Кайро изпъна рамене и се втренчи в него. — Няма да стане. Този бар струва цяло състояние. — Тя вдигна краката си на един стол. — Мистър Улф показа на целия град, че не дава и пукната пара за жената, за която се ожени. Той ме напусна, Куигли. Въобще не се интересува от мен.

В този момент Куигли разглеждаше разкъсаната й долна риза.

— Така като гледам, явно проявява интерес. Можете да му предложите да ви стане съдружник.

Тя се намръщи.

— Няма да се бърка в бизнеса ми! Изпрати ли онази обява в Чикаго, а не в Ню Йорк, както ти казах?

— Да, мадам. Казахте ми как точно ще ме накажете, ако изпратя обявата за подходяща съпруга за мистър Улф в Ню Йорк, а не в Чикаго.

— Жена от Чикаго ще свърши работа. Или от Сан Франциско. За предпочитане е някоя, която ще му подхожда, а най-добре е да е селянка. Някоя, която знае как се гледат крави. Нали не си забравил да напишеш, че трябва да е грамотна и да може да смята? Трябва да съм сигурна, че Гарнет ще продължи обучението си, а няма да може да пътува до града през зимата.

— Да, мадам. Направих всичко, както ми казахте, и дадох адреса с моето име.

— Само да намеря някоя да ме замести и тръгваме за Ню Йорк, Куигли. А сега искам да поиграя билярд.

— В три часа сутринта?

Кайро се втренчи в него.

— Трябва да го победя. Целият град ми се смее… На мен! На Кайро Браун, професионалната играчка на билярд, която желаят всички мъже! Соломон Улф е мой съпруг и аз трябва да го победя, ако искам да си върна репутацията. Що за жена е тази, която не може да задържи съпруга си при себе си?

 

 

— Нарече го „татко“! — кресна Бланш. Махна шапката си, хвърли я на пода и я стъпка. — Сякаш са женени!

— Те имат детето — промърмори Дънкан, наблюдавайки Бланш от вратата на спалнята. — Както и Кип.

— Влез в стаята и затвори вратата. Не искам никой друг да чуе за това, което стана днес. И Кип не е техен. Той е мой и на Соломон. — Тя ритна шапката и започна да къса дрехите си. Дънкан затвори вратата. — Соломон е мой, чуваш ли, Дънкан? Мой. Аз го чаках.

Дънкан сложи осакатената си ръка на колана.

— Ти и аз можем да се оженим, Бланш. Имаме син. Време е да заема мястото, което ми се полага, като твой съпруг.

Бланш се обърна и го изгледа.

— Искам да я махнеш от пътя ми.

— Тя е кучка, но изглежда добре.

Гневът на Бланш се отприщи.

— Предложи й пари и я качи на най-бързия параход. Ако не иска да играе по нашата свирка, плати на някой да се погрижи за нея. Направи така, че да изглежда, сякаш е избягала. — Погледна към издутината в панталоните му и сложи ръце на хълбоците си. — Ще го направиш заради мен, нали, Дънкан?

— Бих могъл. Ако исках.

— Ще го направиш. Но трябва да се погрижиш да не нараниш огромния й негър. Него го искам тук. Той е прекрасен слуга. Ти винаги правиш това, което искам, нали, Дънкан?

Дънкан никога нямаше да има ранчото й, нито пък щеше да се ожени за нея.

— Върви — каза му тя.

Мразеше го от дъното на душата си, както мразеше и себе си. Бък я беше разглезил, беше я превърнал в жена, която тя ненавиждаше. Дънкан й напомняше за това, в което се бе превърнала. В продължение на години той й бе отнемал всичката доброта, която би могла да покълне в душата й. Вярно е, правеше много за нея, но и много й вземаше с изнудванията си. Беше станала злобна и само Соломон можеше да я спаси.

Лицето на Дънкан злобно се изкриви.

— Някой ден, Бланш, някой ден ти ще…

— Не смей да ме заплашваш, защото ще се погрижа Едуард да не получи своята част от наследството.

Спомни си за белега на Дънкан и за този на сина си. Значи беше истина всичко това за бруталността им към жените.

Стомахът й се сви и й се повдигна. Обичаше отчаяно и двете си деца, но Едуард беше син на Дънкан и тя знаеше, че в крайна сметка любовта й към Едуард ще я унищожи. Винаги беше оцелявала и ако трябваше да се откаже от Едуард, щеше да го направи. Сложи ръка на сърцето си, спомняйки се как вече се бе отказала от едно от децата си. Къде ли беше сега вторият й син? Мразеше Бък за това, че я принуди да даде детето си на онази индианка. Но поне не го беше убила. Мразеше Бък, мразеше и Дънкан, защото той знаеше за тъмната страна на душата й.

— Напусни спалнята ми.

Той излезе и Бланш положи усилие да не заплаче. Беше изплашена. Кайро изглеждаше толкова силна и решителна. Бланш също имаше нужда от сила; имаше нужда от Соломон до себе си, за да й бъде котва, която да я придържа към доброто в нея… както трябваше да бъде през всичките тези години.

 

 

Близо до къщата си, Соломон потупа понито, огледа го и отиде при кобилата. Тя бутна нежно муцуната си в ръката му, после отиде при останалите коне.

Соломон се облегна на оградата и погледна към Форт Бентън. Замисли се за живота си. Имаше син и съпруга и едно момиченце, което му беше почти като дъщеря — Гарнет.

Кип. Твърде загрубял за осемнайсетте си години, преждевременно остарял от непрекъснатите интриги на Бланш и злобата на Дънкан.

Беше гледал Кип там, на улицата, готов да убива, и бе видял себе си преди много години. Момчето може би беше от бандата, която крадеше добитък.

Но все пак синът му беше показал чувство за чест и Соломон разчиташе на това.

Кайро. Нямаше никаква причина да я желае. Тя беше като всяка друга разглезена жена, която беше виждал. Суетна, загрижена за банковата си сметка и съвсем безполезна.

Освен в леглото.

Когато лежеше до него, задъхвайки се, той имаше чувството, че му взема сърцето и душата. Имаше вид на неопитна, но Бърнард сигурно не е бил първият, който е опитал удоволствието от това прекрасно тяло. Бърнард, или мъжете преди него, трябва да са я научили как да възбужда мъжа, да го кара да се чувства така, сякаш наистина го желае, сякаш е първият мъж, който докосва мекото й тяло с копринена кожа.

Нищо чудно, че Кип си беше загубил ума по нея. Сладки, невинни устни, които сякаш молят да бъдат целунати. Желание, което избухваше като бомба всеки път, когато я докоснеше.

Една жена, която реагира така на мъжкото докосване, знае какво точно прави… и обикновено знае и как да се контролира.

Защо искаше жена, която вместо сърце имаше камък? Гарнет харесваше Кайро — ето защо.

Харесваше му да се кара с нея, да я дразни и да я гледа как почервенява от гняв… и от страст. Единствената жена, която някога бе дразнил, беше сестра му. Въпреки това всеки път, когато погледнеше Кайро, наконтена и самоуверена, му се приискваше да види как руменината обагря бузите й и очите й потъмняват.

Никой мъж на неговата възраст не би трябвало така да желае жена. А той я желаеше.

Забеляза някакво движение на хоризонта и космите на врата му леко настръхнаха. Един стрелец има шесто чувство за опасността, усеща кога го наблюдават. Кобилите се раздвижиха неспокойно в заграденото място.

Който и да беше този, който обикаляше ранчото му, щеше да се срещне с него. Потупа кобилата си и проследи движението в сенките.

— Индианец. Може би е дошъл за теб — промълви той на коня, после се насочи към сянката на къщата, за да изчака.

 

 

Един час по-късно Соломон си претопли храната, която Бланш му бе изпратила сутринта. Жестът беше приятелски, но приложената бележка ухаеше на лавандула и съдържаше по-интимни намерения. Соломон бе изхвърлил бележката, но задържа храната.

Младият индианец, чиито китки бяха завързани, се взираше гневно в него.

— Храна на бял човек — изсъска той, когато Соломон сложи една пълна чиния пред него. Младежът се надигна сковано и изпробва връзките на ръцете си, завързани на гърба. — Къде е жената, която е сготвила тази храна? Ти да не си жена?

— Хванах те, нали? — попита любезно Соломон.

— Не са ми притрябвали крантите ти. Просто минавах оттук на път за Канада.

Момчето беше по-младо от Кип.

— А-ха. Ръцете ти бяха върху най-добрата ми кобила и беше готов всеки момент да я яхнеш. Между другото, добре се справи. Тихо. Като лисица. Сигурно си откраднал много коне.

— Много коне. — В гласа на момчето прозвуча гордост.

То вдигна глава и Соломон забеляза гневните му сини очи. Беше виждал подобни очи и преди…

— Кой си ти, бледолики? — попита момчето, докато очите му жадно поглъщаха пържолата от антилопа, която Соломон току-що му бе приготвил.

Наведе се, за да подуши ябълковия пай на Бланш. На Соломон не му се искаше да го дели с някого, но беше сложил всичката храна на масата. Момчето беше много слабо.

Казваше се Джоузеф. Когато се нахрани, той заспа непробудно, докато Соломон разглеждаше лицето му. Този индианец имаше поразяващи сини очи — точно като тези на Бланш.

На следващия ден Соломон завърза момчето за оградата.

— Ти обичаш конете. Можеш да им правиш компания, докато аз си свърша работата.

Джоузеф го изгледа сърдито и докосна орловите нокти, които висяха на врата му.

— Аз съм орел, воин. Ако нямаше пистолет, щях да те победя. Щях да те опозоря.

Изглежда, момчето изпитваше горчивина към всичко и към всички. Тъй като беше мелез, сигурно с него не са се отнасяли добре. Соломон го развърза и се отдръпна.

— Вземи този кон — каза той и посочи една бяла кобила. — Тя е бърза. Ще стигнеш до Канада още днес.

Момчето го погледна изненадано.

— Ти ми се подиграваш? Ще ми дадеш кон?

— Твоят народ е понесъл прекалено много болка. Подарявам ти тази кобила, защото имам син, малко по-голям от теб. Някога искам да има някой, който да му помогне.

— Ти не ме презираш, защото очите ми имат цвета на небето?

— Трябва да си горд от това. Тук има много такива като теб и са уважавани хора.

— Майка ми се е отказала от мен. Казват, че била бяла — каза мрачно Джоузеф.

— Можеш да останеш при мен толкова дълго, колкото пожелаеш. Имам нужда от помощ за докарването на едни коне, които наскоро купих, а както и за обяздването им. Пет кобили и един жребец. Той е много буен.

Соломон бе купил конете от един съсед — Оди Фицпатрик — срещу уговорката да работи за него една седмица по вършитба.

Джоузеф гордо вдигна глава.

— Мога да обяздя сам цяло стадо. Ако искам. Или пък мога да ги закарам в Канада. При народа ми.

— Би могъл. — Соломон върна ножа на момчето в канията му и се обърна. Ножът веднага се заби в пръстта до ботушите му, той спря и бавно се обърна отново към момчето. — Искам тези коне да са тук до падането на нощта, Джоузеф. Но ще трябва да прибера моите коне в обора, заради този жребец. Ще започнем, след като закусим.

— Ти ми вярваш?

— Вярвам ти, а освен това имам нужда от свестен човек. Ще напиша бележка да ти дадат конете.

Джоузеф го погледна замислено.

— Ти ми направи подарък. Аз не мога да чета. Как мога да съм сигурен, че това, което напишеш, ще е същото като това, което казваш?

— Трябва да ми се довериш — отвърна равно Соломон. — И не забравяй — името на сина ми е Кип и ако изпадне в беда, очаквам от теб да се погрижиш за него.

— С какво се занимава този Кип? — попита Джоузеф.

Соломон се усмихна.

— Не знам със сигурност. Но е възможно да се занимава с коне, точно като теб. И е добре и двамата да помислите по-сериозно за наградата, която получават тези, които дават информация за конекрадците.

 

 

— По-лошо е, отколкото си спомням — промърмори Кайро, докато каруцата, пълна с елегантните й мебели, се приближаваше към старата къща в ранчото на Соломон.

Следваше я друга каруца, в която беше билярдната й маса. Гарнет бе изтичала напред, за да предупреди Соломон. По залез къщата изникна пред тях.

— О, Господи! До извора лежи един бизон. Оборът изглежда така, сякаш всеки повей на вятъра може да го събори. А къщата… Куигли, къщата… Виж само, част от покрива липсва…

Кайро трябваше да живее в тази дупка.

— Ако мисис Броуди не ме гледаше с такова съжаление, а мисис Стивънс не бе попитала деликатно има ли някаква причина съпругът ми да не ме иска, нямаше да съм принудена да казвам тази лъжа — че Соломон поправя къщата си заради мен.

— От едната страна е пристроена голяма стая и както изглежда, още една ще се пристроява от другата страна — заяви весело Куигли. — В полето има добитък, а в обора — коне. Липсват само пилета, овце и прасе. Вижте там — мистър Улф оре градината. — Куигли кимна към Соломон, който вървеше след чифт коне, впрегнати в рало.

— О, моля те, Куигли, недей да ми излизаш с номерата на Бърнард — „Всичко е наред, горе главата!“. Това е истински кошмар. — Кайро придърпа шала около раменете си. Затвори очи и си пожела Соломон Улф да изчезне. — Докато не ми върне парите. Не разбираш ли, че съм зависима от Соломон, след всичко, което преживях — което преживяхме?

След като бе отказала толкова много предложения за брак, след като бе мечтала за Ню Йорк, ето че сега бе омъжена за Соломон Улф, един застаряваш стрелец, с неясно, но без съмнение трудно бъдеще пред себе си.

— Единствената ми надежда за спасение е никой да не чува за това. Моля се някоя жена да се жертва за моето освобождение. Когато трябваше да оставя повечето от мебелите си, сякаш от сърцето ми се откъсна нещо.

— Сега ще ви направя чаша прекрасен чай — успокои я Куигли.

 

 

Соломон сложи Гарнет на голите си рамене и се приближи към каруцата, която тъкмо бе спряла пред къщата.

Застана пред Кайро и зачака. Искаше сама да дойде при него. Щастливата усмивка на Гарнет над главата му смекчаваше иначе суровия му вид.

— Много съм липсвала на татко — заяви гордо тя.

Кайро кимна на Соломон, а Куигли слезе от каруцата и започна да развързва въжетата, които придържаха мебелите.

— Кайро — каза Соломон и също кимна.

— Соломон — отвърна студено тя.

Той стоеше пред нея — висок, строен, раздърпан. Тя затвори очи, за да се пребори с внезапното желание да махне влажния кичур коса от челото му.

Соломон пусна Гарнет на земята и тя се втурна към огражденията за добитъка. Застана до оградата и започна да говори на конете.

Соломон се отпусна на единия си крак, пъхна палци в колана си и се втренчи в Кайро. Силните мускули и плоският корем възбуждаха тъмната, женствена чувственост някъде вътре в нея.

Тя се опита да не й обръща внимание. Този мъж й бе отнел Ню Йорк.

— Мръсен си и си потен — каза глухо тя.

— Човек става такъв, когато оре — каза той бавно, дрезгаво, сякаш мислеше за…

Кайро преглътна. Не беше възможно усилията при правенето на любов да се сравняват с орането.

— Ако обичаш, облечи си риза и помогни на Куигли да разтовари багажа ми.

— Значи жена ми е дошла при мен — каза той тихо, докато смъкваше тирантите си. Облече ризата си, но не я закопча, просто я пъхна в панталоните и вдигна тирантите.

— С една дума — да… — започна тя, но спря, когато Соломон я хвана през кръста и я свали на земята.

После хвана главата й и устите му намериха нейните.

Беше прекрасно. Кайро потъна в тази целувка.

Соломон изведнъж я пусна и отиде да помогне на Куигли да внесат един диван в къщата.

Кайро ги последва, като внимаваше ръбът на полата й да не докосне вратата. Пред нея беше новият й дом. Леговището на мистър Соломон Улф.

— Карам билярдната си маса. Ще трябва да платиш на каруцаря, Соломон. Но не мисли, че ти нося масата като зестра. Тя си е моя.

Искаше й се Соломон да започне да спори, така щеше да може да се върне в салона си и да започне да залага бижутата си, защото нищо не можеше да я раздели от масата й.

Соломон кимна и отвори една двойна врата, водеща към голяма стая. Кайро го последва, взирайки се в голата дъсчена стена, зейналата дупка на мястото на прозореца и дървените стърготини по пода.

— Моята стая?

— Масата ще сложим тук. Може би ще поискаш да изметеш, преди да внесем мебелите.

— Да мета? Аз?

Мъжете внесоха масата вътре с немалко усилия, докато тя ги обикаляше и ги заплашваше с убийство, ако я повредят. Тя също взе малко участие в преместването, затова цялата потъна в пот.

— Плати на каруцаря, Соломон. — Тя се облегна на стената и затвори очи.

Когато отново ги отвори, видя пред себе си Соломон. Бяха останали сами.

— Ако нещо се беше случило с масата, щях да те погреба под останките й.

Соломон прокара пръст по горещата й буза.

— Значи и ти се потиш. Мисля, че никога не съм виждал толкова разгорещена дама.

Кайро махна ръката му от лицето си, но тя се задържа за момент върху влажното деколте на роклята й.

— Средата на юли е. Горещо е, а и аз преживях известно напрежение.

— Бива си те в приказките. Не знаех, че дамите знаят толкова различни начини за убиване. Ако не кудкудякаше така и се грижеше наполовина толкова за Гарнет, колкото за масата, тя щеше да е в пълна безопасност.

— Аз не кудкудякам, мистър Улф — отвърна Кайро, останала без дъх. Изведнъж осъзна колко огромен е Соломон. Имаше чувството, че потъва в очите му.

— Ти си жена и се бориш за всичко, което искаш. Това е добре за Гарнет. Ще съм ти благодарен, ако я научиш поне малко на това, преди да си заминеш — каза той и наведе глава за една бърза целувка, която й отне дъха.

 

 

Два часа по-късно Кайро се хвърли на леглото, което току-що бе оправила с помощта на Гарнет.

— Умирам за една вана — промълви тя изморено и махна една къдрица от челото си. — Куигли, страхувам се, че съсипах най-хубавите си парижки ръкавици.

— Да, мис Кайро, разбирам ви — съгласи се Куигли, гледайки с отвращение своите собствени бели ръкавици.

Гарнет влетя в стаята, заобиколи билярдната маса и се втурна към ореховия гардероб с дрехите на Кайро, докосна го, после отиде до тоалетната масичка, където в редица бяха подредени множество шишенца и кутийки. Погали косата на Кайро и й се усмихна. Кайро я прегърна и я целуна и момиченцето засия.

— Хубаво е, когато ти ме целуваш. Защото наистина искаш да го направиш.

— Малките момиченца трябва да бъдат целувани.

Кайро погали главата на детето. Те имаха нужда и от храна, и от покрив, помисли си тя. Отново прегърна Гарнет. Не искаше никога повече да носи отговорност за който и да било, но заради Гарнет щеше да се опита да бъде добра „мама“.

— Татко каза, че е сложил да топли вода и че има нужда от помощта на Куигли, за да донесат още от извора. — Гарнет се наведе през празната дупка на прозореца и се провикна: — Татко, Куигли ще дойде веднага.

Куигли стисна устни и кимна.

 

 

По-късно Кайро се потопи във ваната си. Вратите бяха затворени. Погледна към леглото си. Скоро щеше да се отпусне в него. Подсуши се, загъна се в един чаршаф и легна по корем на леглото.

— Куигли, готова съм.

Разговаряха за какво ли не, освен за ранчото. Огромните ръце на Куигли я масажираха бавно, като отпускаха тялото й, и премахваха събраното напрежение. Мачкаше мускулите на бедрата й и мърмореше нещо за кухненската печка, когато вратата се отвори.

С периферното си зрение тя видя дългите крака на Соломон и босите му стъпала. Той застана неподвижно. Куигли тъкмо масажираше прасците й.

— Достатъчно — каза тихо Соломон.

— Аз казвам кога е достатъчно — отвърна Кайро. Куигли се поколеба и се изправи.

— Един съпруг има известни права — каза бавно Соломон. — И едно от тях е да казва кога нещо е достатъчно. Аз ще направя останалото.

— Куигли е много добър. Сигурна съм, че не знаеш как да използваш благовонните масла. Те са много скъпи… като черен хайвер — каза Кайро през рамо.

Когато й отговори, в гласа на Соломон прозвучаха странни нотки.

— Ще се науча. Куигли, докато обзаведем новите стаи; твоето легло и това на Гарнет ще бъдат в плевника, както пожела. Тя гори от нетърпение да ти разкаже някаква приказка.

— О, Боже! — възкликна отчаяно Куигли и излезе от стаята посърнал. Трябваше да посрещне съдбата си.

— Гарнет ще спи с мен, а Куигли ще спи на другото легло — обади се Кайро, когато вратата се затвори. — Страхувам се, че ти ще трябва да спиш в плевника.

— Не и тази нощ.

Соломон разкопча колана си, свали тирантите си, съблече ризата и панталоните си и влезе във ваната. Поля се обилно с вода.

Кайро затвори очи. Силното, мускулесто тяло на Соломон, което блестеше на светлината на лампата, остана зад затворените й клепачи.

— Отне ти само десет минути. Сигурна съм, че си пропуснал някое ъгълче. Новите ти дрехи са на стола. Не мога да търпя съпругът ми да се облича така, както ти. Можеш да си вземеш дрехите, а утре ще обсъдим моите правила за живота тук.

— Благодаря, мисис Улф — отвърна той официално. Кайро бе подпряла глава на ръцете си. Щеше да го изчака да излезе от стаята, за да се вмъкне под одеялата и да заспи. Но първо щеше да извика Гарнет. Изведнъж се вцепени, защото усети, че Соломон започна да масажира тялото й.

Огромните му, груби ръце бяха намазани с благовонно масло и се плъзгаха по бедрата й, леко ги раздалечиха и се преместиха върху стегнатите мускули на гърба и раменете й. Цялото й тяло се напрегна, когато мазолестите му ръце докоснаха мястото там, където започваха гърдите й.

— Достатъчно — каза глухо тя и обви чаршафа още по-плътно около себе си.

Соломон се наведе, махна косата от врата й и прошепна до кожата й:

— Мисис Улф. Докато си омъжена за мен, никой друг мъж няма да те масажира.

— Куигли се грижи за мен от години…

— Вече няма да го прави — каза Соломон, обърна я по гръб и внимателно легна върху нея.

Кайро премига. Лежеше гола под силното тяло на Соломон и той я желаеше.

— Не — прошепна тя, когато ръцете му се плъзнаха под хълбоците й и погалиха ханша й. — Това няма да стане.

— Дойде при мен, значи ще стане — каза Соломон усмихнат, като не спираше да я гали.

— Какво точно… — Когато ръцете на Соломон я стиснаха силно и я надигнаха към него, Кайро трябваше да прочисти гърлото си и да преглътне. — Какво точно имаш намерение да правиш?

— Да играя билярд — каза дрезгаво той и прокара бавно устните си по нейните. — Липсваше ми играта с теб.

— О… о, разбирам — каза тя, когато успя да събере сили да проговори. — Да. Знам как един играч се чувства, когато не е играл дълго време. Неспокоен е.

Гърдите му леко се раздвижиха върху нейните, когато той се намести по-удобно върху нея. Докосна пръстите на краката й със своите. Движението беше някак закачливо и странно обезпокоително.

— Имаш хубави големи стъпала. Това е добре за една жена на фермер. — Той продължи да трие гърдите си в нейните, а те бяха станали много чувствителни.

— Не мислиш ли, че някой прилеп или птица може да влезе през прозореца? — попита тя с глас, който беше твърде дрезгав и дори не приличаше на нормалния й. Това беше единственият въпрос, който й дойде на ума. — Една мрежа ще свърши работа.

Соломон затвори очи и потрепери.

— Какво още прави Куигли за теб, което трябва да знам?

— Абсолютно нищо, което би могло да те разтревожи.

Соломон погледна към гърдите й, изстена, затвори очи и отново се размърда върху нея.

Кайро се вцепени. Разбираше, че настроението му се е променило, че той лежи съвсем възбуден между бедрата й. Тя прогони от ума си думата, която й беше казал Бърнард — „зверче“ — и помисли за друга — мъжественост… Беше се овлажнила и там, където неговото тяло бе докоснало нейното, се разливаше топлина. Соломон дишаше тежко, затвори очи и приближи устните си до нейните. Горещата, трескава целувка й отне дъха.

— Кравата трябва да се издои, преди да е мръкнало. Можеш да засееш градината по-късно — прошепна той в ухото й. — Сега ли искаш да играем билярд, или по-късно?

— Крава? Градина? Какво имаш предвид — сега или по-късно? — успя да промълви тя, докато той галеше нежно гърдите й. Тя трепереше.

Соломон изглеждаше странно. Тя натисна раменете му, но те не поддадоха. Разбра, че той я желае страстно.

— Какво точно искаш от мен? — попита тя с треперещ глас.

Соломон се изправи, навлече новите си панталони и риза и отиде до билярдната маса. Взе щеката и започна да удря топките, сякаш този интимен момент въобще не се беше случвал.

— Какво искаш от мен? — попита тя по-високо, облече черния си копринен халат и отиде при него.

Соломон се беше съсредоточил върху един труден удар.

— Благодаря ти, че поизчисти езика на Гарнет от мръсните думи. Както и за обичта. Тя има нужда от жена, която да я прегръща и целува.

— Има нужда и от теб. Можеш да я целуваш от време на време. Особено когато си ляга, за да я накараш да се чувства сигурна и спокойна. Бърнард правеше същото за мен.

Когато той изсумтя, Кайро грабна щеката си. Не искаше да признава, че между Бърнард и Соломон има и други прилики, освен тази, че и двамата се грижеха за малки, самотни момиченца.

— Трябва ти прислужница. Имаш достатъчно пари и можеш да намериш някоя за четирийсет долара на месец, ако имаш късмет.

— Жените тук са малко — отбеляза Соломон, съсредоточавайки се върху друг удар. — А това са твърде много пари, дори и за добра прислужница. Ето защо, ти ще трябва да се понапънеш и да вършиш тази работа.

— Като кон, впрегнат в хамут? — тросна се тя.

— Нещо такова. Искам Гарнет да има хубав дом. — Той спря, погледна я в очите и кимна. — Ще се опитам да я целувам, както ми каза. Досега за нея не са полагани особени грижи. Ето защо купих крава. Гарнет има нужда от мляко и от добра храна. Направи списък с нещата, от които имаш нужда, и аз ще ги купя.

— Да готвя? Аз? — попита Кайро, потресена. — Но… но Куигли ще готви.

Той вкара и последната топка в джоба и започна отново да ги подрежда в триъгълника. Кайро мина покрай него, за да заеме позиция за удара си. Той я хвана за колана на халата.

— Била си с мъж и преди. Знаеш, че жената също трябва да вземе участие.

Тя пъхна щеката си между телата им.

— Знам, че мога да те обезвредя на момента и да изляза оттук, докато ти се търкаляш в болки на пода.

— Не искам жена, която спи до късно, която е безполезна и само ми губи времето и заема място.

Кайро отметна косите си назад и сложи ръце на хълбоците си.

— Слушай, ти… ти…

Соломон я пусна и тръгна към вратата, за да отиде да нагледа добитъка, и Кайро се подпря на масата.

— Аз съм професионален играч на билярд — каза тихо на себе си тя. — Играла съм с най-добрите играчи и съм ги побеждавала, но не за да дойда в това порутено, жалко ранчо… или ферма… или каквото и да е… Не за да ми казват, че Куигли не може да ме масажира и не за да бъда тормозена непрекъснато. — Тя хвърли една билярдна топка към вратата, през която Соломон току-що бе излязъл. — На сутринта ще оправя всичко и ще се уверя, че мистър Улф знае границите на съжителството си с мен.