Алън Кол, Крис Бънч
Флотът на прокълнатите (30)

29.

Алекс харесваше дъжда, стига да е като почти неспирното сивкаво ръмене на родния му свят. Но тропическите порои, изсипващи се върху Кавит, ужасно му опъваха нервите. Той преброи неотбелязаните с нищо ниши по тясната задна уличка, намери нужната и затропа на зарешетената врата. В сградата почукването му сигурно звучеше като загряващ цикъл на ковашка преса.

— Кажи паролата — прошепна синтоглас.

— Тука отпред е подгизнало, пък на мене ми се свърши търпението — оплака се Алекс.

И без да се ядосва излишно, отстъпи назад и заби във вратата подкована с метал подметка.

Вратата се сцепи, Алекс махна половинките и влезе.

Имаше време да забележи, че отвътре бардакът е доста приятен, стига човек да си пада по червен плюш и мрачновати картини, преди първият пазач да му налети по коридора. Алекс го запрати в стената, като замахна с едното парче от вратата. Другарчето на пазача също се хвърли, беше вдигнато и се върна по коридора малко по-бързо, отколкото притича.

— Дошъл съм тука да търся някой си гус’ин Уили Сътън.

— Имате ли заповед за задържане под стража? — попита синтогласът.

— Не.

— Въоръжен ли сте?

— Бе ти за какъв скапаняк ме вземаш? Въоръжен съм, то се знае.

— Моля ви, погрижете се ръцете ви да се виждат във всеки момент. Към вас са насочени сензори. На всяка засечена електронна емисия ще последва реакция. Ще се намирате постоянно в сектора за обстрел на автоматични оръжия. На всяко враждебно действие ще последва отговор, преди то да бъде завършено.

Алекс малко се изкушаваше да провери дали рефлексите му са по-бързи от роботизираните пушкала, но си наложи кротост.

— Ще продължите по коридора и ще подминете входа на самото заведение. В края на коридора ще стигнете до стълба. Качете се по нея и вървете по коридора до втората врата. Влезте в тази стая и изчакайте, докато установим дали някой в този имот познава Уили Сътън.

Алекс изпълни указанията. На минаване надникна в приемната на курвенското свърталище, влюби се два пъти, усмихна се любезно и на двете жени, но продължи нататък.

Все пак идваше по служба.

В стаята завари още повече червен плюш и по-овехтели картини, мъждиво осветени от лампи със стъклени абажури. Мебелите бяха необичайни — състояха се от три-четири широки възглавници на пода. Той опря гръб на една стена и зачака.

Вратата в отсрещния край на стаята се отвори.

— Дали е правилна догадката ми, че сте дошли да се наемете като мой телохранител?

„Уили Сътън“ се вмъкна в стаята с тромаво клатушкане. Съществото беше спиндар, и то от едрите — два метра във всяка посока, приличаше на покрит с люспи мравояд, на който са прикачили ръце. Собствените имена на спиндарите бяха непроизносими за езика на Хомо сапиенс, затова те обикновено приемаха човешкото име на особа, изтъкната в областта, която избираха за своето преуспяване.

Килгър не знаеше кой е бил Уили Сътън, но изобщо не се съмняваше, че не се е занимавал с благотворителност.

— Подофицер Алекс Килгър — представи се той, без да отговори на въпроса.

— Значи сте дезертьор като мен?

— Не е тъй, старшина Сътън. Ама съм мислил по въпроса.

— Не сте от военната полиция. Да, гримасата ви твърди това. Как моето заведение и аз можем да ви бъдем полезни? Засега съм склонен да допусна, че нямате намерение да ми навредите.

— Искаме да се върнеш.

Спиндарът изпухтя и седна върху опашката си.

— Във флота? Не ми се вярва. През годините на служба толкова пъти ме изправяха пред военния съд, че тези случки взеха да стават досадни с повторението си.

Сътън казваше самата истина. Вероятно нямаше друг спец по снабдяването в Имперския флот, който да е бил съден толкова пъти, и то почти винаги по същото обвинение: злоупотреба с имперско снаряжение и припаси.

Но вероятно също нямаше и друг спец по снабдяване, който да е бил отново повишаван, и то почти винаги за същото постижение: благодарение на изключителното изпълнение на дълга и подкрепата, оказана от (попълваш чина му в този момент) Сътън, (попълваш тогавашната му бойна част) е изпълнила задачата си за определеното време по блестящ начин.

— Имаме нужда от крадец — сподели Килгър.

Спиндарът изпухтя още два пъти и Алекс му обясни на какви проблеми са се натъкнали със Стен.

Докато размишляваше, съществото подаде ноктите си от едната лапа и разпори на парчета близка част от килима. Алекс забеляза, че килимът е разпран и другаде.

— А какво ще кажете за сегашните обвинения, заради които… да речем, беше твърде желателно да напусна последната си служба?

Килгър извади изпод ризата си два фиша и ги връчи на Сътън.

— Първият е истинското ти служебно досие. Оригиналът де. Смятай го за подарък.

Спиндарът се почеса.

— Вторият е новичко досие, дето, не че се хваля, ама помогнах да го скалъпим. По-чистичко не може и да бъде. Явиш ли се на служба, ще се погрижа да го вкарам в архива.

— Значи ще започна съвсем на чисто — промълви учуденият спиндар.

— Ама шефът ми казва, че има дребно условийце. Почнеш ли да си мислиш как да ни погодиш същия номер, може да се случи нещо лошо. Няма да ти обяснявам какво.

— Случките в сводничеството и проституцията — сякаш на себе си промърмори съществото — вече са прекалено предсказуеми. Вие, хората, имате толкова ограничено сексуално въображение! Да се върна на служба… — Сътън изпухтя. — Що за чудато предложение. — Пухтене. — Предайте на командира си, че до утре по това време ще научи отговора ми.