Роберт ван Хюлик
Езерото, което не връщаше удавниците (4)

Глава четвърта

Съдията прекарва безсънна нощ край мъртвата жена; Той чете стихове и страстни любовни писма

Тъкмо когато съдията седна на табуретката край тоалетната масичка, въздухът бе раздран от грохот на гръмотевица. Върху покрива се изсипа пороен дъжд. Корабът се разлюля.

Цяо Тай бързо излезе отвън, за да притегне кепенците. Съдията мълчаливо се загледа пред себе си, поглаждайки дългите си бакенбарди. Хун и Ма Жун стояха загледани в неподвижното тяло върху леглото.

Когато Цяо Тай се върна и залости вратата, съдията вдигна поглед към тримата си помощници.

— Е — рече той с мрачна усмивка, — само преди няколко часа се оплаквах, че тук нищо не се случва! — После поклати глава и продължи бавно: — А ето че сме изправени пред убийство, свързано с толкова съмнения и подозрения, та дори и със свръхестествени сили! — Като видя неспокойния поглед, който Ма Жун хвърли към Цяо Тай, той бързо продължи: — Ако по време на разпита не отхвърлих открито възможността в това престъпление да е замесено призрачно същество, то бе само за да приспя бдителността на престъпника. Не забравяйте, че той не знае как и къде сме намерили тялото. Сигурно е много озадачен, че то не е потънало на дъното на езерото. Защото мога да ви уверя, приятели, че убиецът е човек от плът и кръв! А също така зная и защо е трябвало да убие танцьорката!

И съдията разказа на помощниците си за тревожното съобщение на Бадемов цвят.

— Всъщност — заключи той — най-голямото подозрение пада върху Хан Юнхан, защото единствен той, преструвайки се на задрямал, би могъл да чуе какво ми каза момичето. Макар че в такъв случай трябва да е обигран актьор.

— А освен това е имал възможност да извърши убийството — отбеляза Хун. — Никой не можа да потвърди думите му, че се е разхождал по предната палуба. Може да е минал назад по левия борд и да е повикал танцьорката през прозореца.

— Но за какво му е трябвало да размахва оня нож, за който разказа слугинята? — запита Ма Жун.

Съдията вдигна рамене.

— Тук голяма роля играе въображението — рече той. — Не забравяйте, че слугинята разказа необикновената си история чак след като бе научила, че танцьорката е била убита. В действителност тя е видяла само сянката на мъж, облечен в широк халат с дълги ръкави, каквито носим всички ние. Той е повикал танцьорката с едната си ръка, а в другата е носел сгънато ветрило, което слугинята е взела за нож.

Корабът бе започнал да се люлее силно. Една голяма вълна се удари о борда с оглушителен грохот.

— За беда — продължи съдията — Хан далеч не е единственият, върху когото падат подозрения. Вярно е, че само той би могъл да дочуе думите на момичето, но всеки от другите гости е могъл да забележи, че тя ми шепне нещо, и по особеното й поведение — казах ви, че тя дори не гледаше към мене — да направи заключение, че ми предава важно съобщение. И е решил за всеки случай да вземе бързи мерки.

— Това значи — каза Цяо Тай, — че наред с Хан имаме още четирима заподозрени, а именно: майсторите Ван, Пън и Су, както и Лиу Фейпо. Само върху братята Кан не пада подозрение, защото Ваша Милост каза, че те не са напускали салона. Останалите четирима са излизали за по-кратко или по-дълго време.

— Всъщност — каза съдията — Пън вероятно е невинен по простата причина, че не е достатъчно силен, за да повали танцьорката в несвяст и да я занесе по стъпалата до водата. Именно затова разпитах екипажа — допусках, че Пън може да е имал съучастник между моряците. Но никой от тях не е напускал трюма.

— Хан, Лиу, майстор Ван и майстор Су изглеждат напълно способни да я убият — забеляза Цяо Тай. — Особено Су — той е здравеняк.

— След Хан — каза съдията — най-подозрителен изглежда Су. Ако убиецът е той, би трябвало да е опасен, хладнокръвен Престъпник, защото е обмислил убийството с всичките му подробности още докато Бадемов цвят танцуваше. Нарочно е потопил ръкава си в рибения сос, за да има основателен повод по-късно да напусне трапезния салон, както и да се преоблече, ако халатът му се намокри, докато спуска тялото във водата. После е отишъл направо при прозореца на съблекалнята, повикал е танцьорката и я е зашеметил, преди да я потопи във водата. Чак тогава е отишъл в кабината си, за да се преоблече. Няма да е лошо да идеш в тази кабина още сега, Цяо Тай, и да провериш дали съблеченият от Су халат е мокър.

— Аз ще отида, Ваша Милост — каза бързо Ма Жун. Той бе забелязал, че Цяо Тай е пребледнял. Знаеше, че приятелят му не се чувствува много добре на кораб по време на буря.

Съдията кимна. Зачакаха мълчаливо връщането на Ма Жун.

— Цялата кабина е наводнена! — съобщи Ма Жун, когато се върна. — Всичко е мокро, само халатът на Су — не! Той е съвършено сух!

— Добре — каза съдията. — Това не доказва, че Су е невинен, но е факт, който трябва да се има предвид. Сега заподозрените са: Хан, Су, Лиу, Ван и Пън — в този ред.

— Защо Ваша Милост поставя Лиу преди Ван? — запита Хун.

— Защото предполагам, че между танцьорката и нейния убиец е съществувала любовна връзка — отвърна съдията. — В противен случай тя не би тръгнала веднага щом я е повикал й не би дошла сама с него в тази кабина. Положението на куртизанката е съвсем различно от това на една обикновена проститутка, която трябва да се отдава на всеки, който заплати за нея. Благоволението на куртизанката трябва да се спечели, в противен случай нищо не може да се направи. Куртизанките — и особено прочутите като Бадемов цвят — носят по-голяма печалба чрез песните и танците си, отколкото като спят с гостите, така че собствениците им не ги насилват да удостояват клиентите с благоволението си. Спокойно мога да допусна, че Хан или Лиу — и двамата добре запазени светски мъже — биха могли да спечелят любовта на такава красива и изкусна танцьорка. А също и Су, чиято зверска сила някои жени могат да намерят привлекателна. Но закръгленият Ван или мършавият Пън — едва ли! Да, дори мисля, че изобщо можем да зачеркнем Пън от нашия списък!

Ма Жун не чу последните думи на съдията. Той гледаше към мъртвата жена в безмълвен ужас. Изведнъж извика:

— Тя си поклати главата!

Всички се обърнаха към леглото. Главата на мъртвата се полюляваше.

Кърпичката бе паднала. Мигащата светлина на свещите блестеше в мокрите коси.

Съдията стана бързо и отиде при леглото. Дълбоко потресен, той се вгледа в бялото лице. Очите се бяха затворили. Тон постави по една възглавница от всяка страна на главата и веднага я покри отново с кърпичката. После седна и каза със спокоен глас:

— И така, първата ни задача сега е да разберем кой от тримата споменати е имал любовна връзка с момичето. Може би ще бъде най-добре да разпитаме останалите момичета от къщата. Обикновено те имат малко тайни една от друга.

— Но да ги накараме да ги споделят с външен човек — каза Ма Жун — е съвсем друго нещо.

Дъждът бе спрял. Сега корабът не се клатеше толкова. Цяо Тай изглеждаше по-добре. Той каза:

— Аз мисля, Ваша Милост, че пред нас стои по-неотложна задача, а именно — да претърсим стаята на танцьорката в Квартала на върбите. Убиецът е бил принуден да извърши престъплението, след като се е качил на борда на кораба, и ако тя пази в стаята си писма или други доказателства за отношенията си с него, веднага щом слезе на брега, той ще побърза да иде там и да унищожи уликите.

— Имаш пълно право, Цяо Тай — каза одобрително съдията. — Веднага щом пристанем, Ма Жун ще изтича в Квартала на върбите и ще арестува всеки, който се опита да влезе в жилището на танцьорката. Аз ще отида там с паланкина и ще претърсим стаята й заедно.

Отвън се чуха силни викове, което показваше, че са наближили кея. Съдията стана и каза на Цяо Тай:

— Ти чакай тук да дойдат стражниците. Кажи им да запечатат тази кабина и двама от тях да останат на пост пред нея до утре сутринта. Аз ще кажа на собственика на къщата, към която принадлежи мъртвата, да изпрати утре човек, който да се погрижи за полагането на тялото в ковчег.

Когато излязоха обратно на палубата, видяха, че луната се е показала отново. Светлината й огряваше, тъжна гледка — бурята бе отнесла разноцветните фенери и разкъсала на парчета бамбуковите завеси на трапезния салон. Веселият кораб беше добил печален вид. Доста посърнали, останалите гости изчакаха съдията на кея. По време на бурята те се бяха събрали в салона за почивка и душният въздух там, както и люшкането на кораба, ги бяха накарали да се омърлушат още повече. Веднага щом съдията им разреши да се разотидат, те се втурнаха към своите столове-носилки.

Ди се качи в паланкина си. Щом се отдалечи достатъчно, за да не могат да чуят нареждането му, той нареди на носачите да поемат към Квартала на върбите.

Когато съдията и Хун влязоха в предния двор на къщата, в която живееше Бадемов цвят, те дочуха висок смях, който долиташе откъм трапезарията, разположена отзад. Въпреки късния час веселието тук продължаваше. Собственикът на къщата се втурна навън, за да посрещне неочакваните посетители. Като разпозна съдията, той падна на колене и удари главата си три пъти о земята. После запита с раболепен глас с какво може да бъде полезен.

— Искам да разгледам стаята на куртизанката Бадемов цвят — каза кратко съдията. — Заведи ни там!

Собственикът бързо ги поведе към широката стълба от полирано дърво. Горе се озоваха в слабо осветен коридор. Водачът им се спря пред една от червените лакирани врати и влезе пръв, за да запали свещите. Той нададе ужасен вик, когато една желязна ръка го сграбчи за мишницата.

— Остави го, това е собственикът! — каза бързо съдията. — Как си влязъл тук?

Ма Жун се ухили и отвърна:

— Реших, че е най-добре да не ме видят, като влизам, затова се прехвърлих през градинската ограда и се покатерих на балкона. Намерих слугинята заспала в един ъгъл и я накарах да ми покаже стаята на момичето. Скрих се зад вратата и зачаках, но преди вас не е идвал никой.

— Добре си направил! — каза съдията. — Сега можеш да слезеш долу със собственика. Дръж под око входа.

Ди седна пред тоалетната масичка от гравирано абаносово дърво, и започна да издърпва чекмеджетата. Инспекторът се зае с четирите сандъка за дрехи, изработени от червена лакирана кожа и наредени един върху Друг край широкото легло. Той отвори най-горния, на който стоеше знакът „Лято“, и провери съдържанието му.

В горното чекмедже на масичката съдията намери само обичайните тоалетни принадлежности, но долното бе пълно с писма и картички. Той бързо ги прегледа. Няколко от писмата бяха написани от майката на Бадемов цвят в Шанси — съдържаха благодарности за парите, изпратени от момичето, и новини за по-малкия брат, който се учел добре. Бащата, изглежда, беше починал. Писмата на майката бяха написани на изискан литературен стил и съдията отново се зачуди каква ли зла съдба бе принудила девойката, произхождаща от добро семейство, да избере такава съмнителна професия. Останалите писма бяха от обожатели, някои написани в стихове. Като ги прелисти, съдията откри подписите на всички гости, присъствували на пиршеството, включително и този на Хан Юнхан. Съдържанието на всички писма беше любезно и официално — покани за вечери, комплименти за танците й, но нищо от по-интимен характер. Беше много трудно да се отгатне какви точно са били отношенията на танцьорката с всички тези господа.

Ди събра всички книжа и ги сложи в ръкава си за по-нататъшно проучване.

— А, ето и още, Ваша Милост! — ненадейно възкликна Хун. Той показа на съдията вързопче писма, грижливо увити в копринена хартия, които бе намерил на дъното на сандъка за дрехи. От пръв поглед Ди разбра, че това са истински любовни писма, написани с плам и страст. Всички бяха подписани с едно и също име: „Студентът от бамбуковата горичка“.

— Това трябва да е бил любовникът й! — каза разпалено съдията. — Сигурно няма да е много трудно да се разбере кой е писал тези писма. Стилът и почеркът са великолепни. Той трябва да принадлежи към малката група на образованите в този град.

По-нататъшното претърсване не ги доведе до други следи. Съдията излезе на балкона и постоя известно време там, загледан в градината долу. Лунната светлина се отразяваше във водите на малките изкуствени езерца, покрити с лотоси и пръснати между цветята. Колко ли пъти танцьорката е стояла на това място и е съзерцавала същата навяваща печал гледка? Той рязко се обърна. Очевидно още не бе служил достатъчно дълго като съдия, щом внезапната смърт на една хубава жена го бе разтърсила до такава степен!

Ди духна свещите и слезе обратно долу, последван от Хун.

Ма Жун стоеше на входа и приказваше със собственика. Последният се поклони дълбоко, като видя съдията. Ди сгъна ръце в ръкавите си.

— Разбираш — обърна се той към собственика, — че това е разследване на убийство и можех да накарам стражниците си да обърнат къщата наопаки и да разпитат всички гости. Въздържах се да го направя, защото считам, че за момента не е необходимо, а пък и никога не безпокоя хората без достатъчно основание. Обаче ти ще напишеш незабавно подробен доклад за всичко, което ти е известно за мъртвата танцьорка — истинското й име, възрастта й, кога и при какви обстоятелства е дошла в твоята къща, кои са гостите, с които е общувала най-често, какви игри е знаела да играе и така нататък. Гледай докладът ти да ми бъде представен утре рано сутринта в три копия!

Собственикът падна на колене и започна да изразява благодарността си с дълга тирада. Но съдията го прекъсна, като каза нетърпеливо:

— Утре изпрати човек на Кораба на цветята да донесе тялото. И се погрижи семейството на убитата в Пинян да бъде уведомено за смъртта й.

Ди тръгна към вратата, а Ма Жун каза:

— Моля да ми бъде разрешено да последвам Ваша Милост по-късно.

Съдията улови многозначителния му поглед. Той кимна в знак на съгласие и се качи в паланкина си заедно с Хун. Стражниците вдигнаха факлите си. Шествието пое бавно през опустелите улици на Ханюан.