Роберт ван Хюлик
Езерото, което не връщаше удавниците (2)

Глава втора

Съдията наблюдава танца на феята на облаците; Той е потресен от едно зловещо откритие

Съдията бързо остави чашата и се обърна към нея. Но тя избегна погледа му и се надвеси над рамото на Хан. Той бе спрял да хърка. Анемония се приближаваше към масата отново и носеше в двете си ръце пълен до ръба бокал с вино. Като продължаваше да гледа встрани от съдията, Бадемов цвят каза бързо:

— Надявам се, че Ваша Милост играе шах, понеже… — Тя замълча, тъй като в този момент Анемония застана пред масата. Бадемов цвят се наведе и пое от нея бокала. Поднесе го към устните на Хан, който жадно отпи продължителна глътка, а после рече през смях:

— Ах ти, дръзка палавнице! Да не мислиш, че вече не мога да държа собствената си чаша? — Той обви ръка около талията на момичето, дръпна го близо до себе си и продължи: — А сега какво ще кажеш, да покажем ли на негово превъзходителство един хубав среднощен танц?

Бадемов цвят се усмихна и кимна. Тя ловко се измъкна от прегръдката на Хан, направи дълбок поклон и изчезна зад кристалната завеса.

Хан се впусна в доста объркано описание на различните старинни танци, които леките момичета от Ханюан можели да играят. Съдията кимаше разсеяно. Той си мислеше за онова, което Бадемов цвят току-що му бе казала. Отегчението му се бе разсеяло напълно. Ето че предчувствието му се бе оказало вярно! В този град наистина се мътеше нещо лошо! След танца незабавно трябваше да намери възможност да поговори с нея насаме. Ако една куртизанка е умна, тя може да научи много тайни от разговорите на гостите по време на пиршествата, на които присъства.

Музикантите засвириха темпераментна мелодия, чийто ритъм се подчертаваше от ударните инструменти. Две момичета застанаха в средата на залата и започнаха да танцуват. Всяко държеше по една дълга сабя. Сабите бързо разсичаха въздуха и се удряха една в друга, като звънтяха в ритъма на войнствената музика. Заключителните удари на барабаните бяха заглушени от възторжени ръкопляскания. Съдията изрази пред Хан възхищението си от изпълнението, но домакинът каза с пренебрежение:

— Това беше само демонстрация на ловкост. Ваша Милост. То няма нищо общо с изкуството. Почакайте да видите как танцува Бадемов цвят! А, ето че тя идва!

Бадемов цвят застана по средата на килима. Върху голото си тяло бе облякла тънка роба от бяла коприна с широки, влачещи се по земята ръкави и зелен пояс около талията. Раменете й бяха обвити с дълъг шал от прозрачна зелена коприна, чиито краища висяха до пода. Косите й бяха вчесани на висок кок и украсени само с една бяла водна лилия. Тя разлюля ръкавите си и даде знак на музикантите. Флейтите започнаха изпълнена с тайнственост, неземна мелодия.

Бадемов цвят бавно вдигна ръце над главата си. Стъпалата й бяха неподвижни, но бедрата й започнаха да се полюляват в такт с музиката. Тънката рокля подчертаваше красотата на младото й тяло. Съдията си помисли, че рядко е виждал такива изваяни до съвършенство женски форми.

— Това е танцът на Феята от облаците — подшушна дрезгаво в ухото му Хан.

Обадиха се кастанетите. Танцьорката посегна към раменете си, взе шала между тънките си пръсти и като разтвори ръце, накара ефирната коприна да затрепти върху нея, а горната част на тялото й се залюля напред-назад. После цитрите и цигулките подеха мелодията в пулсиращ ритъм. Сега Бадемов цвят раздвижи и коленете си. Вълнообразното полюшване обхвана цялото й тяло, но тя все още не се бе помръднала и на инч от мястото си.

Съдията никога не бе наблюдавал такъв обаятелен танц. Неподвижното, гордо лице на танцьорката и сведеният й поглед подчертаваха още по-ярко сластните движения на крехкото й тяло, въплътило сякаш пламъка на изгаряща страст. Роклята се смъкна и откри изящно закръглените й голи гърди.

Ди усети завладяващата притегателна сила, която излъчваше тази жена. Той насочи поглед към гостите. Старият Кан По изобщо не гледаше танцьорката. Той беше втренчил поглед в чашата си с вино и мислите му очевидно летяха далеч. Но погледът на по-младия му брат следеше всяко движение на момичето. Без да отделя очи от него, той пошепна нещо на съседа си — майстор Ван. Двамата се засмяха съзаклятнически.

— Тези двамата май не говорят за танца — отбеляза сухо Хан Юнхан. Явно беше, че изпитото вино не е притъпило наблюдателността му.

Майсторите Пън и Су наблюдаваха танцьорката в екстаз. Съдията бе поразен от странната, напрегната поза на Лиу Фейпо. Той седеше съвършено неподвижен, властното му лице бе застинало, а тънките му устни бяха стиснати под лъскавите черни мустаци. Но в неговите блестящи очи Ди долови особено изражение. Струваше му се, че в тях се чете зверска омраза, но също така и дълбоко отчаяние.

Музиката ставаше все по-тиха. Тя премина в нежна, почти шептяща мелодия. Сега Бадемов цвят обикаляше на пръсти в широк кръг, като през цялото време се въртеше около себе си така, че дългите й ръкави и краищата на копринения шал да кръжат около нея. Ритъмът се ускори и тя започна да се върти все по-бързо и по-бързо, докато чевръстите й крака сякаш вече не докосваха пода. Изглеждаше, че лети над земята между вълнистите облаци, образувани от зеления й шал и развените бели ръкави.

Внезапно се чу оглушителен шум от удар на гонг и музиката секна. Танцьорката застана неподвижно, все още на пръсти, с вдигнати над главата ръце, застинала като каменна статуя. Само по надигането на голите й гърди личеше, че диша. В залата се възцари пълна тишина.

Бадемов цвят отпусна ръце, загърна раменете си с шала и се поклони към масата на съдията. Гръмнаха ръкопляскания, а тя бързо се насочи към изхода и изчезна зад кристалната завеса.

— Изпълнението наистина бе великолепно! — каза съдията на Хан. — Това момиче би могло да танцува пред Негово Величество!

— Точно това каза оня ден и един приятел на Лиу — рече Хан. — Той е висш чиновник от столицата и я видя да танцува на едно пиршество в Квартала на върбите. Предложи незабавно на собственика й да го срещне с управителката на харема на императора. Но Бадемов цвят твърдо отказа да напусне Ханюан и ние, всички граждани, сме й много благодарни за това.

Съдията се изправи и застана пред масата. Той взе чашата си и вдигна тост за очарователните танцьорки на Ханюан. Тостът бе посрещнат с голям ентусиазъм. След това Ди отиде на масата на Кан По и поведе учтив разговор. Хан Юнхан също бе станал и бе отишъл при музикантите, за да похвали диригента.

Старият господин Кан По очевидно бе пил твърде много. По слабото му лице се бяха появили червени петна и челото му бе покрито с пот. Но той успяваше да отговаря смислено на въпросите на съдията относно състоянието на търговията в Ханюан. По едно време по-младият му брат каза с усмивка:

— За щастие сега брат ми е малко по-весел! През последните дни непрестанно се тревожеше за една напълно безопасна търговска сделка!

— Безопасна ли? — възропта по-възрастният Кан. — Ти наричаш „безопасна сделка“ даването на пари в заем на оня Ван Ифан?

— Казват, че ако човек иска да извлече добра печалба, трябва да бъде готов да поеме известни рискове — рече успокоително съдията.

— Ван Ифан е мошеник! — промърмори Кан По.

— Само глупците вярват на уличните клюки! — възрази остро Кан Чун.

— Аз… аз няма да позволя да ме обижда собственият ми брат! — заекна от гняв старият Кан По.

— Брат ти е длъжен да ти каже истината! — отвърна му Кан Чун.

— Хайде, хайде! — обади се плътен глас досами съдията. — Стига с вашата караница! Какво ще си помисли за нас негово превъзходителство?

Това бе Лиу Фейпо. Той държеше в ръката си кана с вино и бързо напълни чашите на двамата братя. Усмирени, те вдигнаха тост един за друг. Съдията запита Лиу Фейпо за последните новини около заболяването на съветника Лян.

— Господин Хан ми каза — добави той, — че е съсед на съветника и често го виждате.

— Но не и напоследък — отвърна Лиу. — Преди половин година — да. Тогава негово превъзходителство често ме канеше да се разхождаме заедно в градината му, тъй като нашите дворове са свързани с малка порта. Но сега той е станал много разсеян. Речта му е все по-объркана. Понякога дори не може да ме познае. Не съм го виждал от няколко месеца. Това е тъжна история, Ваша Милост! Залезът на един голям ум!

Майсторите Пън и Ван се присъединиха към групата. Хан Юнхан донесе кана вино и настоя лично да налее по чаша за всекиго. Съдията поговори с водачите на гилдии и се върна на масата си. Хан вече се бе настанил там и се шегуваше с Анемония. Ди седна и запита:

— Къде е Бадемов цвят?

— О, ей сега ще дойде! — отговори безразлично Хан. — Тези момичета винаги пилеят страшно много време за техните пудри и червила!

Съдията бързо огледа салона. Всички гости бяха насядали на местата си и се бяха заели с поредното блюдо — пълнена риба. Четирите момичета наливаха в чашите ново вино, но Бадемов цвят не се виждаше. Ди каза кратко на Анемония:

— Иди в съблекалнята и кажи на Бадемов цвят, че я чакаме!

— Ха! — възкликна Хан. — За Ханюан е голяма чест, че Ваша Милост е очарован от прелестите на нашите провинциални момичета!

Съдията учтиво се присъедини към общия смях. Анемония се върна и каза:

— Много странно! Мама^[1] каза, че Бадемов цвят е напуснала съблекалнята доста отдавна. Търсих я във всички стаи, но не можах да я намеря.

Съдията промърмори някакво извинение към Хан, стана и напусна салона през изхода вдясно. Тръгна по десния борд към кърмата. Там веселбата беше в разгара си. Хун, Ма Жун и Цяо Тай седяха на една пейка до надстройката. Всеки бе стиснал между коленете си кана с вино, а в ръката си държеше чаша. Срещу тях в полукръг бяха насядали половин дузина слуги и напрегнато слушаха Ма Жун. Здравенякът удари коляното си с юмрук и заключи:

— И точно в този момент леглото се счупи!…

Избухна гръмогласен смях. Съдията потупа рамото на Хун. Инспекторът погледна нагоре и бързо побутна с лакти двамата си приятели. Те скочиха на крака и тръгнаха по десния борд след съдията. Той им каза, че танцьорката е изчезнала и се опасява, че може да й се е случило нещастие.

— Виждал ли е някой от вас оттук да минава момиче? — попита той.

Хун тръсна глава.

— Не, Ваша Милост — отвърна той. — Ние и тримата седяхме с лице към кърмата, срещу отвора, който води надолу към кухнята и трюма. Видяхме само сновящите насам-натам слуги. Не е минавала жена.

Двама слуги, понесли купи със супа, излязоха на палубата и се запътиха към трапезния салон. Те също не бяха виждали танцьорката, след като тя бе напуснала салона, за да се преоблече.

— А пък и вероятността да я видим е малка — добави по-възрастният, — защото ни е заповядано да се движим само по десния борд. Съблекалнята на дамите е на левия борд, там е и главната спалня. Ние минаваме на другата страна само ако ни повикат.

Съдията кимна и тръгна към задната част на кораба, последван от тримата си помощници. Слугите разговаряха с кърмчията. Бяха разбрали, че се е случило нещо.

Съдията пресече кърмата и мина на левия борд. Вратата на главната спалня беше открехната. Той надникна вътре. Край страничната стена имаше широко легло от гравиран палисандър, покрито с брокат. До стената в дъното видя висока маса, на която горяха две свещи в свещници от ковано сребро. Вляво имаше елегантна тоалетна масичка от палисандър и две табуретки. Но в спалнята нямаше жива душа.

Съдията бързо мина напред и надникна през копринената завеса, която покриваше прозореца на съседната кабина. Очевидно това беше съблекалнята на момичетата. Пълна дама, облечена в черна коприна, дремеше в едно кресло, а слугинята подреждаше разноцветни рокли.

Последният прозорец, този на салона за почивка, беше отворен. Вътре нямаше никой.

— Погледна ли Ваша Милост на горната палуба? — запита Цяо Тай.

Съдията поклати глава. Той бързо отиде при стълбата и изкачи стръмните стъпала. Възможно беше Бадемов цвят да се е качила там, за да подиша чист въздух. Но един поглед бе достатъчен, за да разбере, че горната палуба е напълно безлюдна. Ди тръгна назад и известно време постоя на стълбата, като поглаждаше замислено брадата си. Кабините по десния борд бяха вече претърсени от Анемония. Танцьорката бе изчезнала.

— Вървете и проверете всички останали кабини — нареди съдията на тримата си помощници, — не пропускайте и банята!

Той слезе обратно на левия борд и застана до перилата край мостика. Сгънал ръце в широките си ръкави, се загледа в тъмната вода наоколо. Във въздуха не се долавяше дори най-слаб полъх. Беше горещо и задушно. Пиршеството в трапезния салон все още бе в разгара си. Дочуваше се шум от гласове и музика.

Съдията погледна през перилата към отраженията на цветните фенери. Изведнъж се вцепени. Долу, точно под повърхността на водата, едно бледо лице го гледаше с неподвижни, широко отворени очи.