Джудит Макнот
Нещо прекрасно (24)

Двадесет и четвърта глава

Осем униформени ездачи, носещи кафяви знамена с герба на херцога на Хоторн, водеха шествието, включващо каретата на Джордан и три други, в които бе натоварен багажът им и в които се возеше прислугата. Отзад ги следваха други осем въоръжени мъже. През целия ден, докато пътуваха през красивата провинция и преминаваха през селата, селяните се събираха по пътищата, за да наблюдават знамената, сребристите сбруи, ездачите в златистокафяви ливреи и черната лакирана каляска със златния герб на вратите й.

Подминаха алеята, водеща към дома на Тони, и на Алекс й се прииска да види майка му и по-малкия му брат. Бяха мило семейство, а къщата им бе толкова уютна и приветлива в сравнение със стряскащото величие на Хоторн.

Александра се усмихна, когато наближиха селцето Уинслоу. Цялото население на Уинслоу бе наизлязло по улиците и пътищата и всички махаха с цветни шалчета и кърпички, приветствайки своя херцог. Очевидно бяха изпратили слуги, за да предупредят прислугата в Хоторн, че херцогът се връща вкъщи, и мълвата се бе разпространила бързо из селото.

Това тържествено посрещане бе толкова различно от вялото посрещане, което Антъни бе получил преди година, когато селяните бяха стоели покрай пътя, за да поздравят новия си херцог.

— Нещо ти доставя удоволствие? — отбеляза Джордан, наблюдавайки я.

Без да се замисля, Александра се обърна и се усмихна.

— Обичам парадите — призна тя и се засмя. — Предполагам, че в мен се обажда детето.

Херцогът, който допреди малко си бе мислил как ще я дари с дете може би още тази нощ, сега се опита да не обръща внимание на страстта, която нейните думи предизвикаха у него.

След като прие с нежелание облога му тази сутрин, той бе очаквал да се цупи по време на пътуването, но установи, че откакто напуснаха Лондон, Александра се държеше с него учтиво, но и някак срамежливо. След като се опита да открие причина за тази приятна промяна на настроението й, той реши да я попита.

Стресната, Алекс отклони вниманието си от прозореца и се втренчи в ръцете си, преди да погледне съпруга си.

— След като си помислих по въпроса, милорд — каза тя, — реших, че облогът е съвсем честен. Вината за нашия брак е толкова твоя, колкото и моя, обаче не сме виновни, че не си подхождаме. Ти ми предложи изход от тази невъзможна ситуация, а това е повече, отколкото други мъже биха направили в твоето положение. И затова реших, че би било невъзпитано от моя страна да се държа зле с теб през следващите три месеца.

Преди Хоук да се съвземе от изненадата, която увереността й, че ще спечели облога, предизвика у него, тя протегна ръка към него.

— Приятели? — предложи.

— Приятели — съгласи се той.

— Вкъщи сме си — каза Алекс, усмихвайки се, когато процесията им спря пред украсената с герба на Хоторн порта.

— Така е — отвърна той, докато портиерът ги поздравяваше и бързаше да отвори.

Шествието продължи по равния път и Джордан зърна прекрасния си дом, без да чувства и капчица гордост от неговото величие или дори капка задоволство от завръщането си у дома. Хоторн олицетворяваше несполучливия брак на родителите му и безрадостното му детство.

— След всичко, което видях през последната година, все още мисля, че това е най-прекрасното имение в Англия — въздъхна щастливо Алекс, а погледът й се насочи към знамето, вече издигнато високо над замъка — знак, че херцогът се е завърнал.

— Прадедите ми ще се радват да чуят това — сухо отвърна Хоук. — Намерението им е било Хоторн да съперничи на дома на кралското семейство. Има за цел да впечатлява и да плаши.

— Ти… ти не го харесваш?

— Не особено. Струва ми се потискащо. Имам други къщи, които намирам за доста по-приятни, въпреки че не са толкова близо до града.

Алекс го погледна изумено.

— По-красиви ли са от Хоторн?

— По-удобни.

— Хоторн наистина всява страх у хората — призна младата жена. — Къщата е толкова… толкова тиха.

Всички слуги бяха строени на стълбището в официални униформи, а по лицата им грееха усмивки, когато каретата спря пред къщата.

Един лакей се затича да спусне стълбичката, но херцогът предпочете сам да свали Александра, забавяйки се, преди да я пусне на земята.

— Добре дошла у дома — каза й той с усмивка. — Стаите ни са подготвени и ни очаква превъзходна вечеря.

— Прекалено съм изтощена, за да се храня — отвърна нервно Александра. — Бих желала да се изкъпя и да се оттегля.

— В такъв случай и двамата ще пропуснем вечерята и отиваме право в леглото — отвърна той търпеливо.

— Предполагам, че поне ще ми позволиш една нощ почивка след пътуването!

— Нали не се измъкваш от облога, скъпа?

— Не ме наричай така, милорд — предупреди го тя.

— Джордан — поправи я той.

— Ето ги — весело каза Гибънс на Смарт, докато надничаше възбудено над рамото на пазача. — С нетърпение чакам да видя лицето на госпожица Александра сега, когато господарят се завърна — изрече той онова, което повечето от прислужниците в Хоторн си мислеха, спомняйки си състоянието, в което бе изпаднала тя, когато смяташе херцога за мъртъв.

— Ще бъде весела като пиленце — съгласи се госпожа Бримли, икономката.

— Ще грее от радост, ще блести… — рече Гибънс и млъкна поразен, когато Александра премина покрай него, а на лицето й беше изписано раздразнение. — Да ме вземат… — промърмори той, обръщайки се удивен към Смарт и после към госпожа Бримли.

 

 

Хранеха се в неловко мълчание.

— Не ти ли харесва виното? — попита той.

Алекс се стресна, а лъжицата в ръката й потрепери.

— Аз… аз не обичам портвайн, ваша светлост.

— Джордан — напомни й той.

Тя преглътна, неспособна да изрече името му. Хвърли поглед на зрелите ягоди в купичката си и остави лъжицата настрана, стомахът й се бе свил от очакване на това, което тя знаеше, че ще се случи след час.

— Но ти едва хапна — отбеляза Джордан. Алекс поклати глава.

— Не съм много гладна.

— Е, в такъв случай ще се оттеглим ли, скъпа моя? — попита той.

Един лакей пристъпи напред, за да дръпне стола му, и младата жена грабна бързо вилицата си.

— Мисля, че бих хапнала малко от фазана — рече припряно. Херцогът учтиво върна салфетката в скута си, но Алекс можеше да се закълне, че се усмихна.

За да печели време, тя бавно наряза парчето фазан на малки триъгълничета и също толкова бавно започна да се храни. Когато и последното триъгълниче изчезна от чинията й, постави вилицата си, а съпругът й я погледна въпросително.

Уплашеният поглед на Александра се насочи към най-близкия лакей.

— Аз… бих опитала от превъзходните аспержи на готвача — изрече отчаяно и този път Хоук въобще не скри усмивката си. Аспержите бяха последвани от грах в сметана, свинско с ябълки и накрая боровинки.

Когато младата жена поръча боровинките, Джордан вече се бе отказал да прикрива веселието си. Облягайки се назад, той проследи смелата й борба с последната боровинка и на устните му се появи чувствена усмивка.

Александра отбягваше погледа му.

— Желаеш ли нещо друго, мила? — услужливо предложи Джордан. — Може би малко шоколадова торта?

Споменаването на десерт я накара да потрепери и тя поклати глава.

— Телешко с винен сос?

Александра преглътна и прошепна:

— Не, благодаря.

— Тогава кран може би — предложи той, — за да ви качим догоре?

Преди тя да успее да отговори, той остави салфетката си, изправи се, заобиколи масата и й помогна да стане.

— Ако продължаваш да ядеш така — подразни я, докато вървяха покрай извитото стълбище, — скоро ще надебелееш толкова, че няма да можеш да се качваш по стълбите.

При други обстоятелства Алекс щеше да се засмее на шегата, но тази вечер беше прекалено напрегната и смутена. Осъзна, че той се опитва да я успокои, но не можеше да му бъде благодарна, защото именно той бе причината за безпокойството й. Нещо повече, не можеше да проумее как той не се чувства неловко от това, което щяха да направят. После си спомни за славата му на женкар и осъзна, че Джордан едва ли се чувства неловко от нещо, което е правил стотици пъти с други жени.

След час той отвори свързващата врата между стаите им и влезе в спалнята на съпругата си. Спря и погледна с недоумение леглото й. То беше празно.

Херцогът се огледа, готов да нареди да претърсят цялото имение, и тогава я видя. Беше застанала в другия край на огромната стая и се бе загледала през прозореца в мрака навън, обгърнала тялото си с ръце, сякаш й беше студено. Или се страхуваше.

Облекчение измести гнева му, докато се приближаваше към нея, а килимът заглушаваше шума от стъпките му. Джордан се любуваше на изкусителното видение пред себе си. Косата й се спускаше меко, а кожата й блестеше на светлината на свещите.

Тя се завъртя, когато той застана зад нея. Хоук протегна ръка и нежно помилва лъскавата й коса. В очите й проблесна гняв, но тя не се отдръпна. Косата й бе гладка като коприна.

— И така — каза той и се усмихна, — малкото пиленце се е превърнало в красив лебед.

— Напразни комплименти от…

— С остри зъби — добави той.

Преди тя да успее да реагира, той се наведе и я вдигна на ръце.

— Къде отиваме? — настоя Алекс, докато той я отнасяше.

— В моето легло — прошепна той, притискайки лице към нежната кожа на шията й. — По-голямо е.

На полицата на камината светеха свещи и хвърляха бледи сияния в стаята. Джордан стъпи на големия подиум пред леглото си и бавно спусна Алекс на пода, наслаждавайки се на докосването на бедрата й. Когато повдигна глава и я погледна, осъзна, че Александра е уплашена.

— Александра? — попита я нежно и почувства как тя потрепери, когато прокара длани под голите й ръце. — Ти трепериш. Да не би да се страхуваш?

Неспособна да продума, Алекс вдигна поглед към високия, страшен и силен мъж, който се канеше да прави какви ли не интимни неща с голото й тяло, и кимна.

С мила усмивка той нежно погали косата й.

— Този път няма да те заболи, обещавам.

— Не е това! — проплака Александра, когато ръцете му се отдръпнаха от нейните и се насочиха към панделката на гърдите й. Тя стисна ръцете му и напрегнато изрече: — Не разбираш ли! Аз дори не те познавам.

— Познаваш ме в най-библейския смисъл на думата, сладка моя — подразни я дрезгаво Джордан.

— Но… мина толкова време…

Хоук я погледна въпросително в очите.

— Дали? — попита, а през тялото му премина вълна от облекчение. Имайки предвид поведението й през последните няколко месеца, той не бе сигурен, че не е била с друг мъж, въпреки че отчаяно се надяваше. Виждаше колко е притеснена сега и се изпълни със задоволство, защото осъзна, че невероятната красавица все още е само негова.

— Да, прекалено много и за двама ни — прошепна той, целувайки нежно ухото й.

— Моля те, спри! — не се сдържа тя и херцогът вдигна глава, разпознавайки страха в гласа й. — Аз… аз се страхувам — призна тя и съпругът й разбра колко много костваше това признание на смелата жена, която така упорито се бе борила с него през последните три дни.

Реши да бъде благоразумен и да не се смее на страховете й, а вместо това да се опита да я накара самата тя да проумее колко глупави са те.

— И аз съм малко уплашен — призна й нежно.

— Н-наистина ли? Защо?

Гласът му бе благ и успокоителен, докато развързваше панделката на робата й.

— Както сама каза, толкова време мина — той отмести поглед от гърдите й и се усмихна, после плъзна нощницата й надолу. — Да предположим, че съм забравил точно как се прави — изрече с престорен ужас. — А щом се озовем в леглото, е прекалено късно да питаш какво следва нататък, нали? Бих могъл да извикам приятеля ти Пенроуз и да му поискам съвет, но ще трябва да крещя, това обаче ще разбуди и останалите прислужници и те ще се втурнат, за да проверят за какво е тази врява…

Въпреки страха си Алекс се засмя и почти не забеляза как Джордан свали нощницата й.

— Така е по-добре — отбеляза дрезгаво той, гледайки я право в очите. — Обичам да се смееш, знаеш ли това? — продължи, докато развързваше кафявия си халат. — Очите ти грейват — каза той и нежно, но решително я положи на леглото.

Александра погледна омагьосващите сиви очи, докато той плъзгаше ръка по корема към гърдите й. Джордан бавно наведе глава и я целуна.

Целуваше я, ръцете му я докосваха, измъчваха я и я съблазняваха, докато Александра напълно загуби контрол. Стенейки безпомощно, тя се обърна и го целуна с цялата сила на сдържаното си през изминалата година желание. Устните й се притиснаха към неговите, а пръстите й се оплитаха в гъстите къдрици на врата му. И предавайки се, тя победи, защото този път Джордан простена.

Прегърна я и се обърна по гръб, повличайки Алекс със себе си. Ръцете му се плъзгаха по гладката кожа, краката му се преплетоха с нейните, а тялото му бавно се движеше срещу нейното, подсказвайки й точно какво желае.

Нещо го предупреждаваше да не бърза, но тялото му, прегладняло за нейното, не се подчиняваше. Още повече, когато Александра го целуваше по ухото, прокарвайки език по чувствителната мека част… Потрепервайки от силното желание, той отново я положи под себе си, а ръката му се плъзна между бедрата й. Алекс бе готова за него.

— Съжалявам, любима — прошепна дрезгаво и повдигна бедрата й, за да го посрещне тя по-добре. — Аз… не… мога да чакам повече. — Дишането му стана накъсано, когато той плавно проникна в тръпнещата й топлота. Сетне рязко спря, изненадан, когато тя рязко обърна глава и две сълзи се търкулнаха по страните й.

— Александра? — прошепна, а ръцете и раменете му се напрегнаха от усилието, с което си налагаше да спре движенията на жадното си тяло. Подпря се на една ръка, хвана брадичката й и завъртя лицето й към своето. — Отвори очи и ме погледни — настоя тихо.

Мокрите й мигли потрепнаха и той се вгледа в очите й.

— Наранявам ли те? — попита неуверено.

Съпругата му преглътна и поклати глава, борейки се с желанието да го умолява да я вземе на мига, да започне да я люби с тялото и сърцето си, както тя бе копняла да направи, откакто я бе положил на завивките. Точно затова се бе разплакала. Само за няколко кратки мига неговото любене бе разрушило всички прегради, които бе градила. Сега бе гола, беззащитна и все така копнееща за него, както и когато бе младо и наивно момиче.

— Скъпа, какво има? — попита я той. — Не ме ли желаеш?

— Желая те — прошепна тя, вгледа се в очите му и видя страстта, която той се опитваше да сдържи.

— Тогава за какво са тези сълзи? — прошепна той.

— Защото — призна тя — не искам да те желая.

Той изстена, вплете пръсти в косата й и се потопи дълбоко в нея. Краката й се свиха около кръста му и Джордан напълно загуби контрол.

— Желая те — простена дрезгаво той, отдръпвайки се и прониквайки отново, все по-дълбоко и по-дълбоко с всеки тласък, а сърцето му се изпълваше с радост, докато жена му обвиваше ръце около раменете му, предавайки се напълно пред неговото бурно желание. — Толкова много те желая — изстена, — че не мога да чакам…

Ноктите й се впиха в гърба му, а бедрата й се повдигнаха, когато Джордан достигна върха с един последен тласък, който го накара да извика името й.

Той се отпусна до нея и я прегърна. Когато най-накрая възвърна здравия си разум, той изумено осъзна две неща. Първото бе, че бе попитал собствената си жена дали го желае — като малко момче, което молеше за благосклонност.

Никога досега не бе молил жена да го желае. Никога не бе вкарвал жена в леглото така набързо, както току-що бе направил с Александра, нито бе свършвал толкова бързо. Гордостта му се разбунтува от представянето му тази вечер и от липсата му на контрол.

Александра се размърда и отмести глава върху възглавницата, за да може да погледне лицето му на светлината от свещите.

— Ядосан ли си? — прошепна смаяно. Джордан наведе глава и се усмихна.

— Само на себе си.

— Защо? — попита прекрасната, невинна гола жена, а очите й го гледаха въпросително.

— Защото… — Той поклати глава. „Защото те желая прекалено много“ — призна си. — Защото изгубих контрол. Защото и най-лекото докосване на ръцете ти ме побърква от желание. Защото можеш да ме ядосаш повече от всеки друг и защото дори когато съм най-ядосан, можеш да ме разсмееш. Защото когато ти си угрижена, аз съм уязвим. Мекушав…

Гласът на баща му прогърмя в съзнанието му: „Не може да си мекушав и да си мъж, Джордан… Един мъж трябва да бъде корав, непоколебим, неуязвим… Мъжът може да се доверява само на себе си… Използваме жените за удоволствие, но не се нуждаем от тях… Един мъж не се нуждае от никого.“

Той прогони тези спомени и си припомни какъв фарс бе бракът на родителите му. Прииска му се да бе завел другаде Александра. Хоторн и спомените, които се криеха тук, го изнервяха.

Алекс прекъсна мислите му:

— Може ли вече да си вървя в стаята? Виждам, че по някакъв начин съм те разстроила.

Сърцето му се сви при мисълта, че тя е убедена в думите си.

— Никак даже — каза и се усмихна. — По-скоро ме задоволяваш прекалено.

Тя го погледна толкова недоверчиво, че той се засмя.

— Имах предвид, че ме задоволяваш в леглото — поясни. — Но извън него ме вбесяваш. Предполагам, че единственото разрешение е — дрезгаво добави, когато желанието го прониза силно, — да си стоиш в леглото. — Наведе се и я целуна. Реши, че поведението му се дължи на факта, че откакто бе навършил четиринайсет години, за пръв път се бе въздържал толкова дълго. Беше напълно естествено да е превъзбуден…

Следващият път, когато я люби, Джордан отлага края, водейки Александра от връх към връх, докато най-накрая се присъедини към нея.

На зазоряване Хоук я люби за последен път, после заспа дълбоко.

Алекс повдигна ръката му и се измъкна изпод завивките. Чувстваше се отпаднала, отпусната и прекрасно изтощена. Тихо мина покрай леглото и вдигна робата си.

Загърна се и погледна съпруга си. Тъмната му коса изглеждаше мастилено-синя върху бялата възглавница, а сънят смекчаваше грубите черти на загорялото му лице и му придаваше момчешки вид. Чаршафът се бе смъкнал и оставяше открити мускулестите му гърди и силните му ръце. Тялото му бе загоряло. Освен това бе много слаб.

Джордан бе прекрасен, реши тя тъжно. Явно когато преди година му бе казала, че прилича на Давид на Микеланджело, не се бе държала глупаво и наивно.

Без да осъзнава нежността на жеста, Алекс се наведе и издърпа чаршафа до раменете му.

Помисли си за първия път, когато я люби тази нощ със силно и неприкрито желание. Този първи път бе за нея много по-хубав от всички останали, защото бе загубил контрол. Наслада премина през тялото й, когато си спомни безпомощното му извинение: „Съжалявам, любима. Аз… не… мога да чакам повече.“

Колко щастлива се бе почувствала, когато разбра, че както той можеше да накара тялото й да пламне, тя също можеше да го накара да гори от желание.

След това се бяха любили отново и отново, но всеки път бе запазвал пълен самоконтрол, докосвайки, целувайки я с опита на виртуоз цигулар. Той й се бе наслаждавал, тя го знаеше, но не и със сладката самозабрава на първия път.

Точно обратното, бе направил всичко възможно тя да загуби самоконтрол. Но Александра вече не бе детето, което мълвеше признания в любов след една целувка — или след една нощ в леглото. Тя вече не бе безразсъдно, наивно момиче. Сега бе по-предпазлива, по-разумна.

Въпреки това бе очарована от тази ненадейна уязвима страна на мистериозния си съпруг, осъзна Алекс, и отвърна поглед от спящия мъж. Върна се в стаята си и тихо затвори вратата след себе си.