Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twelfth Night, or What You Will, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Улица пред дома на Оливия.

Влизат Себастиан и Шутът.

 

ШУТЪТ

        Значи искате да ме убедите, че не сте този, за когото съм пратен?

 

СЕБАСТИАН

        Върви! Върви, ти казвам! Ти си смахнат.

        Измитай се!

 

ШУТЪТ

        Добре изиграно. Съгласен: ние с вас не сме се и виждали, моята господарка ме е пратила да поканя друг, вие не сте господин Цезарио, този нос не е моят нос и всичко, което е тъй, е съвсем инак.

 

СЕБАСТИАН

        Лей другаде безумството си, драги!

        Не ме познаваш!

 

ШУТЪТ

        „Лей другаде!“ Задигнал е този израз от някой големец и сега го прилага към един шут. Да лея безумството си! Уплашва ми се окото, като гледам колко изтънчен е станал напоследък този свят от простаци. Слушай какво: я си поразкопчай малко маниерността и ми кажи какво да направя с господарката си. Да излея ли пред нея, че ще дойдеш?

 

СЕБАСТИАН

        Повтарям ти, глупако, остави ме!

        Вземи и бягай, докато не съм

        решил да ти платя със друго нещо!

 

ШУТЪТ

        Честна дума, имаш щедра ръка! И това е добро. Тези умници, които дават пари на глупците, си натрупват добра слава… след четиринайсет години редовни вноски.

 

Влиза сър Андрю.

 

СЪР АНДРЮ

        Ха, срещнах ли ви пак! Тази плесница е за вас!

 

Удря плесница на Себастиан.

 

СЕБАСТИАН

        А таз пък е за теб! И също таз!

 

Бие го и измъква шпагата си.

 

        Тук всички са, изглежда, полудели!

 

Влизат сър Тоби и Фабиан.

 

СЪР ТОБИ

        Спрете, господине, или шпагата ви ще изхвърчи на покрива!

 

ШУТЪТ

        Отивам да обадя на господарката! Не бих искал да си сменя кожата с някой от вас дори за цели две стотинки.

 

Излиза.

 

СЪР ТОБИ

        Хайде, хайде! Не мърдай!

 

СЪР АНДРЮ

        Не, оставете го! Аз ще се разправя с него по друг начин: ще го дам под съд за телесна повреда, ако още има закони в Илирия! Нищо че съм го ударил пръв!

 

СЕБАСТИАН

        Махни си ръката!

 

СЪР ТОБИ

        Как не! Хайде, младо петле, вмъкнете желязото в ножницата му. Този път сте се добре настървили!

 

СЕБАСТИАН

        Пусни ме и измъквай свойта шпага!

        Аз ще ти дам един урок веднага!

 

СЪР ТОБИ

        А, така ли? Тогава ще източа една-две унции[45] от нахалната ти кръв!

 

Измъква шпагата си.

Влиза Оливия.

 

ОЛИВИЯ

        Веднага да престанеш, вуйчо Тоби!

 

СЪРТОБИ

        Мадам!

 

ОЛИВИЯ

        Това е немислимо! Грубиян,

        създаден да живее в дива пустош

        и в пещери на варвари, които

        приличие не знаят. Да се махаш!

        Цезарио, недей да му се сърдиш!

        Вървете, казах!

 

Сър Тоби, сър Андрю и Фабиан излизат.

 

                        Моля ти се, мили,

        не с гняв, а с разум погледни на туй

        просташко посегателство над твойто

        спокойствие. Да влезем у дома!

        Ще ти разкажа всички лудории,

        извършени от този стар обесник,

        и сам ще се разсмееш. Да вървим!

        Щом зърнах двете шпаги да блестят,

        усетих си сърцето в твойта гръд!

 

СЕБАСТИАН

        Какво туй значи? И дали съм буден?

        Ако сънувам, този сън е чуден!

        О, Лета[46], потопи ме във забрава,

        та още дълго той да не престава!

 

ОЛИВИЯ

        Тогаз ела!

 

СЕБАСТИАН

                        Докрай ръка в ръка!

 

ОЛИВИЯ

        Щом ти го казваш, нека е така!

 

Излизат.

Бележки

[45] Унция — английска мярка за тегло (към 30 г).

[46] Лета (митол.) — река на забравата, която течела в царството на мъртвите: този, който пийнел вода от нея, преставал да помни за земята и земния живот.