Уилям Шекспир
Дванайсета нощ ^[0] (13)

ТРЕТА СЦЕНА

 

СЕБАСТИАН

        Не бих желал да ти създавам грижи,

        но тъй като насила си ги дириш,

        не те отблъсквам вече.

 

АНТОНИО

                                Нямах как.

        Приятелското чувство ме пришпори

        по-остро от изострена стомана —

        последвах ви. И главното не беше

        желанието да съм с вас — макар че

        да беше само то, аз пак бих тръгнал —

        страхът ме мъчеше: какво могло би

        да ви се случи в тез места, които

        към чужденеца без водач и връзки

        оказват се враждебни често пъти.

        Така, подтикван от любов и страх,

        пристигнах тук.

 

СЕБАСТИАН

                        Антонио мой верни,

        какво в отплата мога да ти кажа

        освен все туй „благодаря“ и после

        „благодаря“, и пак „благодаря“!

        Знам, нищо не изплаща вече тази

        изтъркана монета, но да бях

        богат със злато, както съм със чувства,

        ти би почувствал мойта благодарност!

        Сега какво да правим? Бих предложил

        да видим тукашните старини.

 

АНТОНИО

        Не, по-напред да видим де ще спим.

 

СЕБАСТИАН

        За туй е рано. Моля ти се, нека

        се поразходим и запълним поглед

        с творбите на изкуството, които

        разнасят славата на този град

        далече по света!

 

АНТОНИО

                        За жалост в него

        самият аз прославен съм, така че

        разходките за мен са тук опасни.

        Във морски бой с галерите^[41] на княза

        се случи да участвам малко нещо,

        което малко ще ми струва много,

        ако ме пипнат.

 

СЕБАСТИАН

                        Сигурно избил си

        мнозина от моряците на княза?

 

АНТОНИО

        Не, кръв не се проля, макар нещата

        да можеха да доведат до кръв.

        По-късно князът разреши градът ни

        да заплати нанесения ущърб.

        Мнозина, за да могат да търгуват,

        направиха го. Моя милост — не.

        Затуй, ако случайно заловят ме,

        ще бъде лошо.

 

СЕБАСТИАН

                        Но тогава крий се!

 

АНТОНИО

        Налага се. Вий дръжте таз кесия.

        Във южното предградие дирете

        страноприемница със знак „При слона“.

        Във нея ще ви чакам за вечеря,

        когато си наситите очите

        с вида на всички градски красоти.

 

СЕБАСТИАН

        Защо ми са пари?

 

АНТОНИО

                        Кой знае, може

        да ви допадне на пазара нещо,

        а джобът ви покупки извънредни,

        доколкото го знам, не позволява.

 

СЕБАСТИАН

        По твоему да бъде! Ще съм честен

        пазител на богатството ти. Сбогом!

 

АНТОНИО

        Страноприемница „При слона“.

 

СЕБАСТИАН

        Помня.