Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Comedy of Errors, –1594 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

История

  1. — Добавяне

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

На улицата.

Влизат Втори търговец, Анджело и Пристав.

 

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

        Вий знаете, че заема ви дадох

        на Петдесетница и оттогава

        не съм ви го припомнял, но сега

        към Персия ще трябва да отплавам

        и тез пари ми трябват. Затова

        върнете ми ги незабавно, инак

        ще ви предам в ръцете на властта!

АНДЖЕЛО

 

        Повярвайте ми, точно тази сума

        дължи ми Антифол. Една верижка

        му връчих току-що; във пет часа

        парите си за нея ще получа.

        Елате с мен до тях и аз веднага

        ще ви платя дълга си до стотинка.

 

Влизат Антифол от Ефес и Дромио от Ефес.

 

ПРИСТАВЪТ

        Спестихте си труда — той сам пристига.

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Додето аз отскоча до златаря,

        върви и ми купи едно въже,

        та да нашибам хубаво жена си

        и нейните помощници, задето

        затвориха вратите пред носа ми!

        Но ето го златаря! Бягай бързо,

        купи въжето и донес го вкъщи!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Ще избера едно таквоз въже,

        да разберат как пъдят се мъже!

 

Илиза.

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        На майстор да повярваш! Обещахте

        верижката да донесете там,

        а нито дар видя се, ни златар.

        Или боял сте се, че тя ще свърже

        по-здраво мене с онова девойче?

 

АНДЖЕЛО

        Добра шега, но, моля ви се, ето,

        това е тук за златото в карати,

        това за качеството, а това пък

        за изработката. Понеже сборът

        е с три дуката[17] в повече от туй,

        което аз дължа на господина,

        ще ви замоля да му го платите —

        той чака своя дълг, за да отплава!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        В момента нямам толкова пари,

        а трябва нещо във града да свърша.

        Идете със търговеца във къщи,

        верижката предайте на жена ми —

        и тя ще ви плати; а вероятно

        и аз ще ви заваря у дома.

 

АНДЖЕЛО

        Тогава поднесете й я сам!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Не е изключено да се забавя.

 

АНДЖЕЛО

        Добре тогаз. У вас е тя, нали?

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Защо у мен? У вас е и без нея

        не ще получите пари от къщи.

 

АНДЖЕЛО

        Не, моля, престанете със шегите

        и дайте ми я да я отнеса!

        И вятърът, и приливът очакват

        заемодавеца ми — и така

        виновен съм, че толкоз го забавих.

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Вий искате да заличите с него

        това, че не дойдохте в „Таралежа“,

        и вместо аз добре да ви посмъмря,

        налитате на крамоли самичък.

 

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

        По-бързо, моля! Губя скъпо време!

 

АНДЖЕЛО

        На, вижте само как ме е притиснал!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Верижката занесте на жена ми

        и тя веднага ще ви я плати!

 

АНДЖЕЛО

        Но вие знаете, че ви я връчих!

        Върнете ми я да я занеса

        или писмо ми дайте до жена си!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Аз казах, стига толкоз! Извадете

        верижката! Желая да я видя!

 

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

        Аз нямам време повече да чакам!

        Кажете ми дали ще ми платите,

        или да искам да го задържат!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Кой? Аз на вас? Какво да ви платя?

 

АНДЖЕЛО

        Това, което длъжен сте на мен!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Защо? За неполучена верижка?

 

АНДЖЕЛО

        Отлично знаете, че ви я дадох!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Не сте! И ме обиждате отгоре!

 

АНДЖЕЛО

        Вий мен обиждате и при това

        уронвате търговското ми име!

 

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

        Ей, пристава, веднага го задръж!

 

ПРИСТАВЪТ

        Задържам ви във името на княза!

 

АНДЖЕЛО

        Това е тежък удар за честта ми!

        Платете ми дълга си или казвам

        на пристава да задържи и вас!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Да плащам неполученото? Не!

        Опитай се, безумецо! Кажи му!

 

АНДЖЕЛО

        Вземи си таксата и го задръж!

        Не бих простил на родния си брат

        такава страшна публична обида!

 

ПРИСТАВЪТ

        Задържам ви! Сам знаете защо.

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Додето се откупя, ще лежа,

        но туй ще ти излезе толкоз скъпо,

        че всичко във дюкяна ти, златарю,

        едва ще стигне, за да ми платиш!

 

АНДЖЕЛО

        Закони още има във града ни

        и те позора ви ще заклеймят!

 

Влиза Дромио от Сиракуза.

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        На кея господарю, има кораб

        от Епидамн, готов и чакащ само

        да се качи стопанинът на борда,

        за да отплава! Вече натоварих

        багажа ни и купих във прибавка

        масло, балсам и нещо за душата.

        Попътен вятър духа, всички чакат

        единствено стопанина и вас!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Ти луд ли си? Изглежда вятър духа

        в главата ти! Какъв е този кораб,

        за който седнал си да бръщолевиш!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Тоз, който пратихте ме да подиря,

        за да отплаваме по-бързо с него!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Глупако, аз те пратих за въже

        и помниш, вярвам, за какво ми беше!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Вий може би сте мислил за въжето

        и затова тъй бързахте за кораб!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        По тоз въпрос ще поговорим друг път

        и ще науча твоите уши

        да слушат по-внимателно гласа ми!

        Сега върви при Адриана бързо,

        тоз ключ предай й и кажи, от скрина —

        тоз, който е под турското килимче —

        да ти даде кесията с дукати.

        Кажи й, че погрешно задържан съм

        и те ми трябват, за да се откупя!…

        Е, приставе, да тръгваме тогаз!

 

Втори търговец, Анджело, Антифол от Ефес и Приставът излизат.

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        При Адриана? Значи, дето днеска

        обядвахме и дето ме очаква

        онази тенджера любвеобилна,

        за чийто кръст ръцете ми са къси!

        Но службата е служба и — уви! —

        слугата, дето кажат, там върви!

 

Излиза.

Бележки

[17] Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.