Уилям Шекспир
Комедия от грешки ^[0] (4)

ПЪРВА СЦЕНА

 

АДРИАНА

        Тук трябваше да бъдат досега —

        ни вест от мъж, ни сянка от слуга!

        А пък часът е вече два, Лучиана!

 

ЛУЧИАНА

        Търговец някой го е задържал

        и той останал е на обед с него.

        Не се гневи! Да хапнем с тебе двете!

        Съпругът уж е цар на свойта воля,

        но времето и нему заповядва

        кога да тръгва или да се връща.

        Затуй търпение, ти казвам, сестро!

 

АДРИАНА

        Защо навън да ходи все мъжът?

 

ЛУЧИАНА

        Защото вън делата го държат!

 

АДРИАНА

        Пък аз, като изляза вън, ругае!

 

ЛУЧИАНА

        Ще го търпиш — той твоята юзда е!

 

АДРИАНА

        С юзда се управлява само конят!

 

ЛУЧИАНА

        А разюзданите с камшик се гонят!

        В небето, по земята, под водата

        навред предели има свободата

        и женските при всички божи твари

        покорни са пред своите мъжкари.

        На нашите мъже пък естеството

        стои далеч над тяхното, защото

        човекът, ум и дух получил в дар,

        създаден е да бъде господар,

        за своя гордост и за божа слава,

        над всичко, дето хвърка, ходи, плава —

        а ний на тез мъже сме крехки самки

        и трябва да сме волни… в техни рамки!

 

АДРИАНА

        Какво тогава твоя милост чака?

 

ЛУЧИАНА

        Боя се от несгодите на брака.

 

АДРИАНА

        Но инак би търпяла мъжки гнет?

 

ЛУЧИАНА

        Щом любя, ще привиквам отнапред.

 

АДРИАНА

        А почне ли съпругът ти да кръшка?

 

ЛУЧИАНА

        Ще чакам кротко ласката му мъжка.

 

АДРИАНА

        Добър съвет, но неизползван, жалко!

        На чужди гръб са сто тояги малко.

        Когато някого бедата бие,

        „Недей да плачеш!“ — казваме му ние,

        а струпа ли се злото върху нас,

        сами ревем със сълзи и на глас.

        Търпение ми препоръчваш ти,

        понеже лош съпруг не те гнети,

        но нека теб налегне мойта мъка,

        ще спомниш свойта лека препоръка!

 

ЛУЧИАНА

        Добре, но първо трябва ми съпруг…

        Мъжът ти иде — ей го роба тук!

 

АДРИАНА

        Намери ли мъжа ми? Где е той?

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Намерих си белята. Тук е. Ей я!

 

АДРИАНА

        Извика ли го? Каза ли ти нещо?

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Да, каза и във двете ми уши,

        но толкоз силно, че ме оглуши!

 

АДРИАНА

        Да беше искал да ти го повтори!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        А, той ми го повтори толкоз пъти,

        че мозъкът от туй ми се размъти!

 

АДРИАНА

        Ще дойде или не? Това кажи!

        Май пет пари не дава за жена си!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Жена ли? Той ме взе и наруга!

 

АДРИАНА

        Той взел те на рога? Рогат мъжът ми?

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Това не зная, но ругае страшно!

        Съвсем е луд! Аз викам да се връща,

        той иска някакви хиляда марки!

        „Обяд е!“ — викам му. „Парите!“ — вика.

        „Елате!“ — викам му. „Парите!“ — вика.

        „Часът е…“ — викам му. „Парите!“ — вика.

        „Прасето…“ — викам му. „Парите!“ — вика.

        „Жена ви…“ — викам. „Майната й!“ — вика. —

        „Каква жена? Не я познавам даже!“

 

АДРИАНА

        Кой каза тъй?

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

                        Той каза тъй! И още:

        „Аз — вика, — нямам ни жена, ни дом!“

        И туй не ми го вля в ума полека,

        а взе, че ми го трупна наведнаж

        върху гърбината — със други думи,

        опуха ме по всички правила!

 

АДРИАНА

        Върви, върви и доведи го тук!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        За днес му ядох тежкия юмрук.

        Пратете, моля ви се, някой друг!

 

АДРИАНА

        Върви и ми докарай моя мъж,

        че ще ти пукна тиквата надлъж!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        А пък мъжът ви, както удря яко,

        ще ми я пукне втори път напряко —

        така че ще ме кръстите добре!

 

АДРИАНА

        Прави, дърдорко, както заповядах!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Нима тъй кръгъл съм като глупак,

        та двама вий подритвате ме с крак?

        Ако съм топка, искам да предложа

        поне да ме зашиете във кожа!

 

ЛУЧИАНА

        Пфу, този гняв съвсем не ти прилича!

 

АДРИАНА

        Да, той по разни фусти ще ми тича,

        докато аз сама ще чакам с дни!

        Без кръв ако са моите страни,

        не съм ли все заради него бледа?

        Досадна му е моята беседа —

        а как човек да бъде духовит,

        като го слушат с образ от гранит?

        По разни модни рокли се влече —

        защо не вземе мен да облече?

        Къде е този недостатък мой,

        за който да не е виновен той?

        Един-единствен негов поглед мил

        набързо моя чар би възкресил,

        но той ломи плета като елен,

        за да пасе в леса, далеч от мен!

 

ЛУЧИАНА

        Пъди тез мисли! Не бъди ревнива!

 

АДРИАНА

        А как търпят се грубости такива?

        Във този миг на друга вятър прави —

        ако не беше тъй, защо се бави?

        Една верижка бе ми обещал,

        но, вярвай, нямаше да ми е жал,

        че я забравя, ако виждам само,

        че не забравя нещо по-голямо!

        И накитът, най-скъпо украсен,

        престава да е хубав някой ден;

        цененото за трайността си злато

        и то накрай изтърква се, когато

        се пипа много. Ах, мъжът не бива

        с поквара своя блясък да убива,

                о, Антифоле! Но какво да правя?

        Понеже, все едно, не му се нравя,

        плачът ми нека ме дозагрози

        и да умра, удавена в сълзи!

 

ЛУЧИАНА

        От женска ревност, боже, упази!