Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Comedy of Errors, –1594 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

История

  1. — Добавяне

ВТОРА СЦЕНА

На площада.

Влиза Антифол от Сиракуза.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Оказа се, че Дромио е скътал

        на сигурно парите ми в „Кентавра“

        и тръгнал да ме дири. Чудно нещо,

        по моите сметки и по туй, което

        хазаинът ми каза, няма как

        да съм се срещнал с него на пазара!

        Ха, ей го тук!

 

Влиза Дромио от Сиракуза.

 

                        Е, как сме, ваша милост?

        Смехът дали ви мина, или още

        гърбината сърби ви за пердах?

        Не знаеш за „Кентавра“, а? Не помниш

        да съм ти давал марки? А жена ми

        ме викала за обед, тъй ли беше?

        И съм живял под феникса? Бе теб

        какво ти беше хрумнало тогава?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Защо? Какво? Кога съм казвал тъй?

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Сега! Тук точно! Няма четвърт час!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Не съм ви виждал, откогато вие

        ме пратихте с парите към „Кентавра“!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Негоднико, ей тука ти отрече

        да си ги взел и дълго ми разправя

        за някакви си гозби, дом, съпруга —

        с последствия, които помниш, вярвам!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Добре е, господарю, че сте весел,

        но не разбирам вашата шега.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        А, значи, тъй? Ще ти платя тогава!

        На, дръж това! Вземи в прибавка туй!

 

Бие го.

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Достатъчно е! Капарото стига!

        И после, за какво ми го броите?

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Понеже често се шегувам с теб,

        ти, робе, ми се качваш на главата

        и ми досаждаш, ето за какво!

        Мушиците, щом слънцето се смее,

        да си бръмчат, но в облак щом се мръщи,

        да се завират в дупките си! Ясно?

        Преди да се шегуваш, проверявай

        дали съм в настроение, че инак

        ей тъй ще те почеша по тила,

        задето ти е толкоз твърд ината!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Твърдината ми, господарю, не заслужава да бъде така бомбардирана нито в тил, нито фронтално! Ще ми я разрушите и ще трябва мозъка таквозинка да си го изгребвам по плочите! Моля ви, защо ме биете?

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Не знаеш ли защо?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Знам само, че ям бой!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        И питаш защо!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Да, господарю! Защо? Отде накъде?

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        „Защо“ те бия, вярвам, го съзнаваш,

        а пък „отде“ и „накъде“ го чувстваш!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Боже, колко е зле човек бой да яде,

        без да знае „защо“, ни „отде накъде“!

        Благодаря за подаръка, господарю!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        За какъв подарък?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Ами този — дадохте ми нещо за нищо!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Бъди спокоен, друг път ще ти дам пък нищо за нещо! Я кажи, не е ли време за обяд?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Не още, господарю. С говеждото трябва да се направи това, което току-що се случи с мене.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Тоест?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Да се накисне и да се очука.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Ясно. Значи е сухо и жилаво като тебе.

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Точно тъй, господарю! И бих ви посъветвал да не го ядете.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Защо?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Защото ще станете от него избухлив и не стига че веднъж се накиснах, но току-виж, и втори път ме очукате!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Стига, казах! Знай да се шегуваш на място. За всяко нещо си има време.

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Готов съм да ви опровергая, докато не сте станали избухлив.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Как например?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        С пример, по-блестящ от лъскавата тиква на Времето[12].

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Да го чуем този пример!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Който страда от косопад, например, няма време да си върне косата.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Аз пък съм чувал, че за това има средства.

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Ако човек има средства да си купи перука…

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        А защо този старик Време е към нас такъв скъперник на косми, когато ги има тъй много в природата?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Защото ги раздава главно на животните. На човека, каквото му взема от косата, дава му го в ум.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Но има мнозина, на които косата им е повече от ума.

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Да, но те пък често си я скубят сами.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Защо?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Ами и аз им се чудя!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Как и ти?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Така, по две причини.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Кажи ги, де!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Първата е, че е трябвало навреме да си опичат ума по оная част, та да не си скубят косата после; а втората е, че щом веднъж са сбъркали, няма смисъл да си я скубят, защото тя сама ще им окапе. И все пак и те са имали право.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Защо?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Пак по две причини, и то здрави.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        То пък едно здраве!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Искам да кажа, явни.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Ех, че явни!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Добре — сигурни.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        И кои са те?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Първо, че после човек пести от подстригване, и, второ, че не му падат косми в яденето.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Добре, но ти трябваше да ми докажеш, че не за всяко нещо си има време.

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        И го доказах: човек няма време да си върне косата, когато му е окапала.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Но не ми обясни защо точно няма време.

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Сега ще го направя. Работата е, че Времето, докато свят светува, ще коси с косата си косите на хората, защото само е без коса и се коси, че те не са лиси като него!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Знаех си, че ще ме залисаш с глупости!… Чакай, кой ни маха там?

 

Влизат Адриана и Лучиана.

 

АДРИАНА

        Да, Антифоле, гледай ме студено!

        Знам, друга нежността ти е привлякла,

        не ти е нужна вече Адриана!

        А някога през час ми се кълнеше,

        че няма хубав лик за твоя поглед,

        че няма допир мек за твоите пръсти,

        че няма мила реч за твоя слух,

        че няма сладък хляб за твоя вкус,

        освен когато аз те гледам, милвам,

        беседвам с теб и ястия ти готвя!

        Как стана, о, съпруже мой, как стана,

        та тъй от себе си се отчужди;

        да, да, от себе си, защото аз съм

        преплетена, неотделима част

        от теб, и то във най-доброто твое.

        Не се дели, съпруже мой, от мене,

        защото туй е невъзможно, както

        да капнеш капка в бездната пенлива

        и след това оттам да я извадиш

        несмесена, без липса, ни прибавка!

        О, как дълбоко би те наранило,

        да би узнал, че съм била развратна,

        че тази плът, на тебе посветена,

        от блудството била е осквернена!

        Да беше тъй, не би ли ме отритнал

        и плюл по мене в ярост, и одрал

        челото ми, жигосано с клеймото

        на улична жена, и с гняв изтръгнал

        халката от неверния ми пръст,

        за да я смачкаш и разчупиш ядно

        с тържествените думи на развода?

        Да, би го сторил! Е, тогаз стори го!

        Петното на покварата е в мене,

        кръвта ми е отровена от похот,

        защото, ако с тебе сме едно

        и ти ме мамиш, твоята зараза

        проникнала е в мене и ме прави

        развратница!… Или бъди ми верен,

        та двама да вървим до сетен ден,

        аз — непорочна, ти — неопетнен!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Ако на мен говорите, аз нямам

        честта да се познавам с вас, госпожо.

        В Ефес пристигнах току-що и чужд съм

        за този град, тъй както за речта ви,

        в която, колкото да се старах,

        ей богу, нито дума не разбрах.

 

ЛУЧИАНА

        Как много сте се променили, зетко!

        Така да се глумите над сестра ми!

        Тя прати Дромио да ви извика…

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Как? Дромио?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

                        Мен?

 

АДРИАНА

                                Теб! И ти ни каза,

        че господарят ти те бил набил

        и за жена и дом не щял да знае!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Говорил ли си, драги, с тази дама

        и ако да, какво целите двама?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Аз, господарю? Първи път я виждам!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Обеснико, лъготиш! На пазара

        не ми ли ти предаде нейни думи?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        В живота си не съм говорил с нея!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        А откъде ни знае имената?

        Навярно има ясновидски дар?

 

АДРИАНА

        Не прави чест на моя господар

        във глупава комедия такава

        слугите срещу мен да подстрекава!

        И тъй скърбя, че ми обръщаш гръб,

        не удвоявай тази моя скръб

        с презрението си! Ах, тоз ръкав

        недей отдръпва! Ти си брястът здрав,

        аз — немощна лоза, снага извила,

        от твойта мощ за да получи сила;

        а виж, кои семейството ни тровят?

        Орлови нокти, мъх, безплоден повет,

        засмукали те във прегръдка глуха,

        за да цъфтят от твоята разруха!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА (настрани)

        На мен говори! Дявол! Да не съм

        съпруга взел пиян или насън?

        Или сега сънувам го това?

        Тук нещо лъже наште сетива.

        Но що е то? Дорде не го разкрия,

        ще си мълча сред таз неразбория!

 

ЛУЧИАНА

        Ти бягай вкъщи! Масата сложете!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        О, господи, прости ми греховете!

        Далеч от мен! Махни се, сатана!

        Това е караконджовска страна

        и туй са — сигурен съм — два вампира!

        Човек не бива да им се опира,

        защото могат, ако се ядосат,

        да го нащипят и таласъмосат!

 

ЛУЧИАНА

        Хей, Дромио, какво там дрънкаш, мърдай!

        Ти, бавен охлюв, плужек, червей, търтей!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Я вижте ме, не съм ли променен?

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Отвътре сигур. Същото е с мен!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Не, външно друг съм!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

                                Същ си бе, човек!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Направиха ме тези на шебек!

 

ЛУЧИАНА

        По-скоро на магаре!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

                                Ами да —

        тя как веднага кой съм отгада?

        И аз да я позная тогава бих могъл,

        ако не бях получил магарешки акъл!

 

АДРИАНА

        Достатъчно! Не, аз не съм дете

        да им подсмърчам тук, докато те

        на смях ме взимат!… Антифоле мой,

        да тръгваме!… А ти, на входа стой!…

        О, скъпи ми, сред гозби и вина

        ще ти простя за не една вина…

        Ти, Дромио, щом дирят господаря,

        ще казваш, че обядва на пазаря.

        И гледай някой да не си пострада!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Къде съм? На земята? В рая? В ада?

        Насън? Наяве? Здрав или пък луд?

        Изобщо кой съм? Целия съм в смут!

        Ще казвам туй, което казват те,

        пък нека става там, каквото ще!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Та аз отвън да пазя вас двамина?

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        И то добре, че яка ти гърби на!

 

ЛУЧИАНА

        Побързай, зетко! Гозбата изстина!

 

Излизат.

Бележки

[12] „…лъскавата тиква на Времето…“ — Времето — по стара традиция, свързана с гръцкия Хронос — било изобразявано като старец с пясъчен часовник в ръка, въоръжен с коса.