П. Г. Удхаус
Пеликан в Бландингс (27)

3

Шумът, за който беше намекнато, идваше откъм херцога. Той лежеше под доспехите и даваше всички признаци, че каквито и тежки травми да е получил от падането, дробовете му са си останали непокътнати. Гали се приближи до него и го огледа съчувствено. Той не си падаше по херцога, но имаше добро сърце и не можеше да не забележи, че човекът страда.

— Добре ли си, Дънстъбъл? — попита той, осъзнавайки че това е глупав въпрос и раненият с право му отговори да не се прави на магаре.

— Разбира се, че не съм добре. Изкълчил съм си глезена.

— Дай да видя. Боли ли?

— О-ох!

— Да, изкълчил си го. Виждам отока. Ще те заведа в стаята ти. А, Бийч — каза Гали, когато заинтригуваният наблюдател са появи до него. — Негова милост си е изкълчил глезена.

— Наистина ли, мистър Галахад?

— Ще му помогнеш ли? А после можеш да се обадиш по телефона на доктора да дойде и да го прегледа.

След трудното пътешествие херцогът беше проснат на дивана в градинския апартамент, а Бийч се оттегли да телефонира. Гали, който се канеше да го последва, беше спрян от едно рязко „Хей“, идващо откъм инвалида. Той се обърна в очакване да чуе още някои наблюдения върху изкълчените глезени, които другият съвсем не скъпеше, но този път херцогът засегна друга тема.

— Трийпуд!

— Моля?

— О-ох!

— Боли?

— Разбира се, че боли. Но не това. Става дума за тая моя племенница. Какво, по дяволите, й става?

— Не те разбирам?

— Разбираш. Ти стоеше точно до нея. Видял си всичко. Пусто да остане, човече, като носиш монокъл не значи, че си сляп. Тя мляскаше психаря.

Гали възкликна, като че ли паметта му е проработила.

— Ти си съвършено прав. Точно така. Да, сега вече си спомням. Той лежеше на пода и тя се наведе над него…

— Какво искаш да кажеш, навела се? Тя се спусна върху му като летяща чайка върху риба, и го целуна.

— Да, забелязах.

— Около петдесет пъти.

— Да, сигурно там някъде е било. И естествено се питаш защо. Мога да ти го обясня с две думи. Влюбена е в него.

— Я не се прави на магаре. Те не са се срещали. Не и преди тази вечер, искам да кажа. Той сега пристигна. Те са абсолютно непознати.

Гали разбра, че е дошло времето да проговори. Би предпочел да отложи разкритието за след вечеря, но това май не беше пример за добра политика. Очевидно инвалидът нямаше да остане спокоен на дивана, докато не получи разрешение на мистерията, която го терзаеше. Така че се впусна в разказа си с оная напевна изисканост, с която обикновено печелеше сърцата в Клуба на Пеликаните.

— Виждам, че е дошло време, Дънстъбъл, да те посветя в една малка тайна, макар че смятах да го направя в по-благоприятен момент. Като си мислиш, че Джони Халидей и твоята племенница са абсолютни непознати, ти си много далече от истината Той я познава от известно време и нито момент не е пропуснал да я ухажва пламенно. Знаеш ги тия неща. Цветя, обеди, горещи погледи, прошепнати думи и, струва ми се, макар че това е само мое предположение, шишенца с парфюм. Понякога си мислел, че нещата са потръгнали, друг път изглеждало, че буксуват и го обхващало отчаяние. Често са го виждали в Хайд Парк или Кенсингтън Гардънс да къса маргаритки и да си шепти „Обича ме, не ме обича“. И така продължило допреди няколко вечери, когато той напрегнал жили и събрал кураж, за да й направи предложение в едно такси. Така се сгодили. Това е било оная вечер, когато си се разтревожил от нейното тананикане и кикотене. Помислил си, че нещо се е разбълникало в двете й полукълба или както съвсем ясно се изразяваш, че се е чалнала. Но не е било това, Дънстъбъл, било е естественият изблик на едно младо момиче, което е намерило любовта и щастието. Което е тръпнело в очакване на сватбата с вълнуващата песен на хора, и с мъжа, който обожава до рамото й, облечен в сватбен костюм, и с епископа и помощника му, които пърхат около тях и си вършат работата като пчелички. И след това приема, и роклята, и окъпаният в слънце меден месец и всичките му там подробности.

Имаше няколко места в монолога, които херцогът би прекъснал с радост, но яростта, с която го изпълваше тая тема, беше блокирала центъра на говора му и той успяваше само да изпелтечи. От устата му още пръскаше слюнка, когато Гали продължи:

— Но както едва ли е нужно да казвам на стар боец като теб, пътят на любовта не винаги е покрит с рози. Възникнали обстоятелства, които довели до разлъка на младата двойка. За нещастие Джони сгафил и носът му бил натрит. Единствената му надежда да се оправят нещата била да дойде в Замъка Бландингс и да се защити с всички сили. Но как да проникне тук? Ето, това изискваше да си размърдам мозъка. Да кажа на Кони, че ми е приятел, всъщност кръщелник, би било фатално, тъй като отношението на Кони към моя кръг от близки винаги е било свирепо. Без да си прави труда да преценява хората всеки сам за себе си, тя ги причислява всичките към париите. Виждам как се потрисаш от това нейно неблагоразумие — поне нещо те кара да трепериш, но това е то Кони. И тогава ми дойде идеята да го доведа тук като психотерапевт на Кларънс. С един куршум два заека, ако мога да се изразя така. Сутрин щеше да увещава изгората си, а следобед да се погрижи за Кларънс. Планът ми се струваше превъзходен. Така че благодарение на теб, защото ти го покани, той дойде и за късмет падна по стълбите и си трясна здраво главата. И щастливият край не закъсня. Твоята племенница, забравила цялата си враждебност, се спусна към него, както ти блестящо се изрази, като чайка над риба, започна да го целува и сигурно продължава да го целува. С две думи, одобряването е абсолютно, на любовта отново е даден ход и ти можеш да започнеш да спестяваш за сватбени подаръци и да си пишеш бележките за речта по време на сватбения тост.

Дори и Гали, опитният разказвач, трябваше да спира от-време навреме, за да си поеме дъх. В момента правеше точно това и херцогът получи възможност да обърне монолога в дует. Едва сега той бе в състояние да говори.

— За първи път в живота си чувам такива безподобни глупости — изпръхтя той.

Гали беше изненадан и огорчен. Очакваше по-добър коментар за своето красноречие. Монокълът му просветна укорително.

— Изненадваш ме, Дънстъбъл. Не одобряваш ли, как беше, любовта между младите, щом пролет разцъфне? Не че сега е пролет, но принципът е същият. Мислех си, че ще викнеш три пъти „хип-хип ура“ и само паянтовият ти глезен ще ти попречи да изтанцуваш танца на седемте воала. На мене ми се струва, че си си паднал на късмета, защото, макар че губиш племенница, печелиш племенник.

— О-ох!

— Не викай „ох“. Не се ли радваш, че печелиш племенник?

— Не, не се радвам. Имам вече, и не мога да ги понасям. Те и двамата ме преметнаха и се ожениха за последните отрепки без да ми кажат и дума. Това няма да се случи на Линда. Искам някой по-добър за нея от младшия съдружник на някакъв си спец по откачалките. Можеш да кажеш на проклетия си кръщелник да не храни никаква надежда, че ще се ожени за нея. Няма място за спор, категоричен съм — избоботи херцогът и тук дискусията беше прекъсната от лекаря, който живееше в Бландингс Парва, едно селце почти в сянката на стените на замъка, и затова беше успял да осигури скоростно посещение. Освободен от грижите си за болника, Гали се върна в салона, където намери Джон и Линда, първият — с вид на мокра кокошка, последната — с ореола на обслужващ ангел, който знае какво добро дело е свършил. Той побърза да ги запознае с последното развитие на събитията.

— Е, Джони, тъкмо говорих с бъдещия ти чичо. Само дето той казва, че не е.

— Не е какво?

— Твоят бъдещ чичо. Обясних му положението, защото той се затрудняваше да разбере какво се крие зад цялото това целуване, и твърдо отрече, че ти и твоето котенце ще застанете пред олтара. Каза, че няма да го позволи. Какво става?

Това беше насочено към Линда, която го накара да подскочи с един внезапен рязък писък от почти същото естество като онзи, който беше надала, виждайки главата на любимия в съприкосновение с масата за вестници и списания. Светлината в очите й беше угаснала и те сега тъмнееха насреща му по начин, който му се стори извънредно странен.

— Така ли каза чичо Аларик? — попита тя глухо.

— Точно така, нахала му с нахал. Върхът на безочието! За какъв се мисли, да се опитва да ти диктува за кого можеш да се омъжиш и за кого не можеш. Той изобщо няма глас в тая работа. Да не ти е баща? Някакъв си чичо, при това доста компрометиращ чичо, от ония чичовци, за които булката си мълчи и ги пази колкото се може повече на заден план. Как може да те спре да се омъжиш за когото си поискаш?

— Но той може! Може! О, Джони, скъпи, не можах да ти кажа онази нощ в таксито, защото нямаше време, но аз съм повереник под съдебна опека.

Тя щеше сигурно да разшири това изказване, което беше оставило Гали тотално озадачен, ако в този момент Бийч не беше ударил гонга за вечеря. А когато Бийч бие гонга, нито един човешки глас не може да го конкурира.