Сюзън Джонсън
Табу (22)

20.

След първата битка за Цюрих през юни, Дюра реорганизира армията си в десет дивизии, от които осем бойни, една резервна и една за вътрешността на страната. Назначи и няколко нови, енергични командири. Бойните дивизии наброяваха около 9000 души. Тази за вътрешността — около 3000 човека, тя трябваше да брани комуникационните линии, свързващи Дюра с Франция, и да издирва роялистки партизански банди.

Корсаков, с корпус от 27 350 души, държеше линията от Цюрих до река Лимат и оттам до Рейн. Австрийска част от 21 800 души под командването на Хоц се бе разгърнала от езерото до Гризон. От юг Суворов, с 30 400 души, се придвижваше към Швейцария.

Министърът на войната беше казал на Дюра, че резултатът от тази кампания, а вероятно и съдбата на Републиката зависи от неговите сили и кураж.

Дюра напълно съзнаваше, че единствено той е в състояние да поднови офанзивата и при успешна атака не само да облекчи натиска върху италианския фронт, но и да прогони англо-руската армия от Холандия. Затова трескаво се готвеше за офанзивата. Подкрепления, продоволствия и муниции пристигаха редовно и в третата седмица на септември армията му бе готова да нанесе удар.

Целта му бе не само да принуди Корсаков да отстъпи, но и да унищожи напълно неговия корпус. Тактиката му предвиждаше да заблуди руснаците, че ще атакува северно от Рейн, докато фактически той подготвяше няколко удара в близост до Цюрих.

Дюра нареди на двама от дивизионните си командири да осъществят отклоняващи вниманието атаки. Основната му ударна сила от 14 000 войници щеше да нападне отвъд река Лимат при Диетекон — на десетина километра от Цюрих. Те трябваше да завладеят платото Фар и така да разцепят на две руския фронт, а после да изпратят бригади наляво и надясно. Тези, които поемат наляво, имаха за задача да задържат руските части при Рейн, а тези надясно — да заплашат северозападните подстъпи към Цюрих. Една дивизия щеше да се придвижи от запад към града, а втора, ръководена от Султ, да нападне от юг. Така обръчът щеше да се затегне. Целта бе двойна — да победят австрийците на Хоц и да им попречат да подкрепят Корсаков.

За да се гарантира успехът на операцията, планирана за 23 септември, се изискваха напълно съгласувани действия. На 22 септември обаче Султ информира Дюра, че няма да успее да изгради моста над Линт.

В щаба в Бремгартен кипеше трескава дейност. Осъществяването на офанзивата изискваше всеки ден определени задачи. От седмици времето бе влажно. Работеха напрегнато. Нервите на всички бяха изопнати. Дюра изруга, когато прочете съобщението от Султ, захвърли сгънатия лист настрана, тръгна към кабинета си и така силно затръшна вратата, че всички подскочиха.

Жуженето от разговорите секна.

— Ще видя какви ще са новите сроковете — обади се спокойно Боней и бегла усмивка се появи по лицето му. — Султ има късмет, че е на шестдесет километра оттук.

— Не го пускай да излиза от кабинета си известно време — провлачено помоли Виже.

— А ти се погрижи батальонът ти да е готов! — Боней вече бе хванал дръжката на вратата.

— Ние винаги сме готови, mon ami — отвърна Виже с лъчезарна усмивка, а в очите му се появиха игриви пламъчета. — Подчинените ми нямат търпение да убият по няколко руснака.

— Съвсем скоро ще им се отдаде възможност. — Боней харесваше Виже, независимо от постоянните му шеги и привидното лекомислие. Беше много добър в работата си.

— Шолет, куриерите да са готови да потеглят след десет минути. Всички части трябва да бъдат информирани за промяната в графика.

Натисна дръжката, отвори вратата и влезе в кабинета на Дюра.

— Не можем да си позволим подобно закъснение — промърмори генералът навъсено. — Проклетият Суворов вече е съвсем близо. — Сутринта бяха получили новини. — Офанзивата ни трябва да приключи, преди той да е достигнал Алтдорф.

— Султ е имал проблеми с набавянето на материали за моста.

— Всички имаме проблеми — изръмжа Дюра. Тъмните му вежди бяха свъсени.

— Кога най-рано ще нападнем при тези обстоятелства? — Боней достатъчно добре познаваше началника си, за да спори с него в такъв момент.

— Султ пише за сутринта на 25-и. — Поемайки си дълбоко дъх, Дюра продължи рязко: — Нападаме на 25-и. Никакви промени! Никакви причини! Прекосяваме Лимат на зазоряване. — Той постави длани върху бюрото и вече с по-умерен тон добави: — Изпрати ми Детон. Искам транспортните лодки да бъдат преместени още довечера при Диетекон.

— Ще превземем Цюрих, преди Суворов да е достигнал Алтдорф — увери го Боней.

Дюра леко се усмихна.

— Напълно си прав. Така ще бъде.

 

 

В пет сутринта на двадесет и трети, лодките за транспортиране на войниците — шестнадесет по-големи и тридесет и седем по-малки — се намираха при Диетекон, скрити от погледите на руснаците, заели позиция от другата страна на Лимат.

На двадесет и четвърти командващият Четвърта дивизия Менар събра всичките си офицери, посъветва се с тях и започна изграждането на понтонен мост — маневрата целеше руснаците отсреща да останат с впечатлението, че основната атака ще бъде при Бруг.

Преди полунощ на двадесет и четвърти под личното ръководство на Дюра, лодките, скрити на около стотина метра от реката, бяха пренесени на ръце до водата. Най-леките щяха да прекосят първи, втората група от по-големите щеше да ги последва, а третата щеше да отведе войници на един малък остров в реката, пазен от руснаци.

Бойците, разпределени в три дивизии, чакаха на левия бряг сигнала да се качват в лодките. Фой, който командваше артилерията, се бе погрижил колелата на оръдията да бъдат омотани с парцали и безшумно изтъркаляни до позициите още в два сутринта. Стрелците трябваше да защитават атакуващите.

До три всички бяха по местата си. В четири и половина вече чакаха сигнал за атака. Оръжието бе проверено за последно.

В пет без петнадесет — при първите лъчи на слънцето — Дюра даде сигнала.

След минути две от препълнените лодки вече бяха на отсрещната страна, спряха при обраслия с върби бряг и разбудиха руските часови. От гората се чуха изстрели. Хората на Фой отвърнаха на огъня. Точните попадения принудиха руснаците бързо да отстъпят.

След още три минути нови шестстотин френски войници бяха прекосили Лимат.

Хората на Фой се придвижиха към новите си позиции, за да подкрепят частите, щурмуващи платото.

Лодките продължаваха да прехвърлят бързо войници през реката. Скоро Дюра прецени, че вече са достатъчно, за да удържат позициите си.

В пет часа започна разчистването на просека през гората за кавалерията и оръдията.

До шест часа французите вече бяха превзели руските позиции на възвишението. До седем и половина осем хиляди души вече бяха прекосили реката, а до девет — цялата дивизия се намираше на отсрещния бряг на Лимат.

Междувременно мнимото нападение на Менар при Бруг напълно изненада генерал Дурасов и той незабавно поиска подкрепления. Маре, един от секретарите на Дюра, изпратен в Бруг, за да докладва как се развиват събитията там, изпрати следното съобщение: „Струва ми се, скъпи генерале, че врагът само ви улеснява. Вашето желание руската армия да бъде разцепена на две е изпълнено“.

Дюра насочи вниманието си към Цюрих.

Първата му цел бе Цюрихберг — хълмът от север. Част от френските войници се насочиха натам, а Мортиер придвижи цялата си дивизия на запад. Стреснати от внезапната атака, руснаците изоставиха предните си позиции и бързо се оттеглиха зад градските стени. Корсаков обаче скоро си възвърна самообладанието и изпрати напред два нови батальона.

Те възпряха устрема на французите и ги принудиха да отстъпят.

Дюра незабавно изиска подкрепление и започна да подрежда силите си. Безразсъдно смел, под дъжда от куршуми, той като че ли бе навсякъде: ту насърчаваше войниците да вървят напред, ту яздеше заедно с отправил се в атака взвод. И през цялото време не преставаше да размахва сабята си и безмилостно да сече руснаците. Самото му присъствие вдъхновяваше.

Накрая враговете се пречупиха и започнаха да отстъпват към Цюрих. Отчаян, Корсаков включи и кавалерията си. Все нови и нови френски войници обаче прииждаха. Осъзнавайки размерите на заплахата, Корсаков предприе контраатака. Когато неговите хора започнаха да излизат от Цюрих, френската артилерия откри огън. В руските редици имаше сериозни пробиви и бяха изтласкани до самото подножие на Цюрихберг.

По обед настъпи затишие. Нито французите, нито руснаците имаха сили да продължат. И двете страни бяха поразени от ожесточеността на боевете. Генералите обаче скоро събраха хората си. Стрелците на Мортиер нападнаха града от запад. На север френската пехота се придвижваше към Цюрихберг. Руските отряди с щикове ги връщаха назад по склона. Тогава Дюра изпрати хора към десните редици на руснаците. Включил и последните си резерви, Корсаков не успя да се противопостави на новата сила и изостави възвишението, изтегляйки войниците си обратно към северните покрайнини на града. Французите ги следваха по петите. Руснаците ги засипаха с дъжд от куршуми. Улиците се покриха с трупове. Скоро след падането на здрача обаче французите се установиха на върха на хълма — знак, че руската армия е обречена.

Докато се водеха боевете около Цюрих, дивизията на Султ не бездействаше. Той бе създал специален отряд, който да се справи с австрийците при река Линт. През нощта на 24 септември специално обучените бойци се гмурнаха в ледените води и достигнаха незабелязано брега. Придвижвайки се съвършено безшумно, те обезоръжиха австрийските часовои, завзеха няколко артилерийски позиции и известиха Султ, който бързо изпрати нови отряди. До пет сутринта на 25 септември хиляда и двеста френски войници се изправиха срещу австрийците. Фон Хоц научи за френското нападение и се втурна в мъгливото утро да прегрупира войската си. Бързайки през мъглата, налетя на челния френски отряд, който го посече. Смъртта му осуети съпротивата. Докато инженерните части на Султ доизграждаха понтонния мост над Линт, австрийците предприеха няколко зле организирани и безрезултатни контраатаки. Французите лесно ги отблъснаха и навлязоха дълбоко в позициите им. До вечерта хората на Султ направиха невъзможно присъединяването на австрийците към Корсаков при Цюрих.

През нощта руснакът отхвърли предложението на Дюра за мирно евакуиране на града, дори задържа пратеника му — нещо напълно противоречащо на правилата на войната. После свика военен съвет, който реши да се измъкнат от френския капан и да се спасят на север, към Германия. Корсаков остави пет батальона и един кавалерийски отряд да задържат французите от запад. Четири батальона трябваше да си възвърнат Цюрихберг, а други шест да удържат самия град, докато останалата част от армията, заедно с артилерията и припасите, бързо се насочи на север.

Рано сутринта на 26 септември руските войници започнаха стремително да излизат от Цюрих, насочиха се към планинските склонове и изненадаха французите. В ожесточени ръкопашни схватки други руски войници разчистваха тесните градски улици от френските стрелци. Когато основната колона вече бе тръгнала да излиза, Дюра, възвърнал както баланса на силите си, така и инициативата си, се впусна в няколко ожесточени успешни атаки. Натъпкани из тесните улици, стотици руски войници загинаха под обстрела на пушките и оръдията.

В същото време французите си възвърнаха контрола над Цюрихберг и се насочиха към градските порти, където хората на Корсаков се готвеха за последна отчаяна защита. Руснаците не отстъпиха — загинаха, отстоявайки позициите си.

През труповете на покосени врагове французите нахълтаха от север в Цюрих. Там завариха по-голямата част от основната колона и ариергарда, задържани от артилерийския огън на Дюра. Руснаците не можеха да предприемат нищо срещу несекващия обстрел. Нови френски части нахлуха през южните порти и засилиха хаоса. Към края на деня димът най-после се разсея — над три хиляди руски трупа се търкаляха по улиците на Цюрих. Дюра взе повече от пет хиляди военнопленници, сред които сто четиридесет и двама офицери. Части от армията на Корсаков, които вече не представляваха сериозна бойна сила, побягнаха панически към Германия.

Разгромил съюзническия фронт в Швейцария, Дюра незабавно се приготви да последва остатъците от армията на Корсаков и да ги унищожи.

По време на спешно свиканото съвещание на щаба той каза на уморените си офицери:

— Трябват ми доброволци. Малък кавалерийски отряд, който да ме придружи при лична мисия. Искам да настигна и убия Корсаков. — Огледа насядалите около масата мъже с непроницаем поглед. — Няма защо да ви предупреждавам, че неговите казаци го пазят добре. Бих предпочел с мен да дойдат хора, необвързани със семейства.

— Разчитай на мен! — Беше Виже. — Моите хора до един ще тръгнат. За тях е чест да помогнат на графинята.

Никой не попита защо Дюра се излага на такъв риск. Един след друг офицерите му предложиха подкрепата си.

— Благодаря ви, но тридесет души ми стигат. Ще оставя вие, господа, да решите кои ще бъдат те. Тръгваме на зазоряване. Да се вземат най-добрите коне и никакъв багаж, освен овес за животните. Ще препускаме в галоп.

Когато Дюра стана, се надигна и Боней. Предстоеше да се уточняват много подробности за придвижването на френските сили към Констанс и после на юг с цел разгромяване на Суворов.

— Погрижете се сабите ви да са добре наточени — добави Дюра, упътвайки се към вратата. — Казаците си служат умело със своите.

— Ти няма да дойдеш с мен — обърна се Дюра към Боней, докато двамата отиваха към съседната стая. — Заповед! Някой трябва да остане да координира движението ни армията.

— Смяташ ли, че Лекурб ще успее да задържи Суворов?

— С придвижването на основната част от армията ни на юг, което ще подсили Лекурб и Султ, очаквам нашите линии да издържат, докато се върна.

— Рискуваш живота си при почти сигурна победа.

— Длъжен съм да го направя. За Тео.

— И за себе си.

— Толкова ли е странно? Как иначе тя ще бъде в безопасност?

Боней леко се навъси.

— Просто времето е от съществено значение в момента. Ами ако Суворов, който вече е при прохода Сен Готар, направи пробив? Той направо премина през нашите армии в Италия.

— Премина през армията на Моро, а това е лесно. Жобер е прекалено млад и неопитен, не биваше да му се поверява командването. Е, сега по-добре ли се чувстваш? — Дюра стана насмешлив.

— Кажи ми, че Лекурб и Султ ще удържат и наистина ще се почувствам по-добре.

— Могат! — отново типичният нетърпящ възражения тон. — Е, какви окончателни заповеди трябва да бъдат разпратени, преди да тръгна сутринта?

Дискусията бе приключила.