Биография

По-долу е показана статията за Щефан Хермлин от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Щефан Хермлин
Stephan Hermlin
Щефан Хермлин през 1952 г.
Щефан Хермлин през 1952 г.
Роден13 април 1915 г.
Починал6 април 1997 г. (81 г.)
Берлин, Германия
Професияпоет, белетрист, есеист, преводач
Националност Германия
Уебсайт
Щефан Хермлин в Общомедия

Щефан Хермлин (на немски: Stephan Hermlin), с рождено му име Рудолф Ледер, е германски поет, белетрист, есеист и преводач.

Живот

Щефан Хермлин е роден в Кемниц.

Хермлин израства в интелигентско буржоазно еврейско семейство на имигранти, но още като юноша влиза в Комунистическия младежки съюз и се включва в борбата срещу националсоциализма – организира нелегална печатница в Берлин. През 1936 г. емигрира в Палестина и като интербригадист участва в Гражданската война в Испания, а после се установява във Франция, където след немската окупация е арестуван и пратен в лагер. С помощта на френски партизани Хермлин успява да избяга в Швейцария.

Щефан Хермлин през 1954 г. в Берлин

Творчество

След Втората световна война Щефан Хермлин се завръща в Германия и работи в радиото във Франкфурт на Майн. Публикува книгата си „Дванадесет балади за големите градове“ [1] (1945), където се проявява като значим поет на следвоенната епоха – неговата езикова мощ се родее с творчеството на Георг Хайм и ранния Йоханес Р. Бехер, издава влияния на експресионизма и лириката на барока, на Суйнбърн и Аполинер. Излиза и стихосбирката му „Пътищата на страха“ (1946).

ГДР и ФРГ

През 1947 г. Хермлин се преселва в тогавашната съветска окупационна зона – по-късно ГДР – и отдава силите си за културното възстановяване на страната. Публикува стихосбирките „Двадесет и две балади“ (1947) и „Полетът на гълъба“ (1952).

Щефан Хермлин в председателството на Съюза на немските писатели, 1988 г.

През 1962 г. е сред организаторите на литературно четене на млади автори в Академията на изкуствата на ГДР, от което започва свободомислещата лирическа вълна на шестдесетте години. Това начинание му струва на Хермлин уволнението като секретар по въпросите на поезията в Академията. През 1968 г. той критикува смазването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор, а през 1976 г. е сред инициаторите на протеста от страна на видни писатели срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман и изгонването му от страната.

От 1976 г. Щефан Хермлин е член и на Западноберлинската академия на изкуствата. Неговите „Събрани стихотворения“ излизат в 1979 г. и като допълнено издание в 1981 г.

Своите размишления за поезията и своеобразието на литературния процес, за културата на духовното унаследяване и осмислянето на житейския път Хермлин излага в автобиографичната си книга „Вечерна светлина“ (1979).

Библиография

„Разкази“ (1966)
  • Zwölf Balladen von den großen Städten, 1945
  • Der Leutnant York von Wartenburg, Erzählung, 1946
  • Die Straßen der Furcht, 1946
  • Ansichten über einige neue Schriftsteller und Bücher (mit Hans Mayer), Aufsätze, 1947
  • Reise eines Malers in Paris, Erzählung, 1947
  • Die Zeit der Gemeinsamkeit, Erzählungen, 1949
  • Die erste Reihe, Porträts, 1951, 1975
  • Der Flug der Taube, Gedichte, 1952
  • Die Vögel und der Test, 1958
  • Begegnungen: 1954-1959, 1960
  • Gedichte und Prosa, 1966
  • Erzählungen, 1966, 1974
  • Die Städte, Gedichte, 1966
  • Scardanelli, Hörspiel, 1969
  • Lektüre: 1960-1971, Aufsätze, Essays, Antworten auf Umfragen, 1974, 1997
  • Die Argonauten, Erzählung, 1974
Гробът на Щефан Хермлин в Берлин
  • Abendlicht, 1979
  • Aufsätze, Reportagen, Reden, Interviews (Hrsg. von Ulla Hahn), 1980
  • Gedichte, 1981
  • Äußerungen 1944-1982, Aufsätze, Reden, Reportagen und Interviews, 1983
  • Texte. Materialien. Bilder Zusammengestellt von Hubert Witt, 1985
  • Lebensfrist, Gesammelte Erzählungen, 1987
  • Gedichte und Nachdichtungen, 1990
  • Erzählende Prosa, 1990
  • In den Kämpfen dieser Zeit, Reden. Gespräche, 1995
  • Entscheidungen. Sämtliche Erzählungen, 1995

Награди и отличия

Бележки

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки