Джоузеф Конрад
Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Конрадиана 0

от Дмитрий Урнов

Избрани

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

Разкази

Новели

Обяснителни бележки

Анероид — вид безживачен барометър, в който има метална еластична кутийка, от която е изтеглен въздухът.

Багор — кука, канджа; дълъг прът с метално острие и кука на края.

Барк — морски платноход за далечно плаване с няколко мачти и товароспособност до 6000 тона.

Баркас — голяма гребна спасителна и съобщителна лодка.

Бизанванти — обтежки от дебели въжета, които поддържат задната мачта и се свързват помежду си с тънки напречни въжета.

Бизанмачта — най-задната мачта.

Бимс — напречни греди, които свързват бордовите разклонения на шпангоута.

Брас (мн.ч. брасове) — въже за укрепване на реята.

Брашпил — ръчна или моторна лебедка, поставена на носа на кораб за издигане на котвата.

Буксирен клюз — страничен отвор на носовата част на кораба за буксирното въже.

Бункер — помещение за складиране и превозване на сипливи материали, обикновено конусно оформено и снабдено отдолу с шибър за опразване.

Бушприт — издадена над носовата греда хоризонтална или наклонена греда. На платноходите бушпритът служи за изнасяне напред на носовите платна (кливери), с което се увеличава общата площ на платната на кораба и се подобрява неговата управляемост. Бушпритът се използва също и за повдигане, закрепване и спускане на носовата котва.

Ванти (обтежки) — стоманени или насмолени конопени въжета, с които се опъват симетрично към двата борда мачтите на кораб.

Висилки за спасителни лодки — въртящи се стоманени греди, монтирани до борда на кораб, с извито коляно, на което има блок (скрипец) за окачване, спускане и вдигане на лодката.

Гари — каручка за превозване на хора в Средния и Далечния изток.

Грот — най-ниското главно платно на гротмачтата.

Гротбрас — въже, което натяга главното платно на гротмачтата.

Гротмачта — главна мачта на кораб, обикновено средната.

Гротрея — подвижна напречна греда на гротмачтата, към която се закрепват хоризонталните ръбове на гротовите платна.

Екарте — вид игра на карти за двама участници.

Ереб — според древногръцката митология: място в пълен мрак в подземното царство, през което минавали сенките на път за ада; пъкъл, ад.

„Еребус“ („Ад“) и „Терър“ („Ужас“) — корабите, с които Джеймс Кларк Рос (1800 — 1862), английски военен моряк и полярен изследовател, предприел експедиция до Антарктида (1840 — 1843).

Кабестан — вид лебедка за развиване на голяма теглителна или подемна сила.

Каботажен кораб — кораб за крайбрежно плаване.

Калаши — народност от Южна Азия.

Камбуз — кухня на кораб.

Квадрант — една четвърт от окръжността, т.е. 90°.

Келсън — греда, която се полага върху средната част на подовите греди над кила на кораба, за да го укрепят.

Кларет — вид тъмночервено трапезно вино.

Клафтер — мярка за дължина, равна на 1,83 м.

Клипер — бързоходен морски три- или четиримачтов платноход, съществуващ до края на XIX в. Характерни за клипера са острите контури на корпуса и голямата площ на платната.

Клот — малък дървен кръг на върха на мачтата, снабден с отвори за фаловете.

Кнехтове, кнехти (мн.ч. от кнехт) — двойки ниски метални или дървени стълбове на палубата на кораб близо до борда, които служат за навиване на въжета, за влачене или прикрепяне на кораба към кея (понтона).

„Конуей“ — училище в Англия, което подготвя моряци за търговския флот.

Котвена светлина — светлина над котвената площадка.

Кохиншина — бивша френска колония в съседство с Кампучия и с главен град Сайгон; най-южната част на днешен Южен Виетнам.

Кули — нископлатени неквалифицирани работници (носачи, товарачи, возачи на рикши, надничари и пр.) в Китай, Индия и други страни от Източна и Югоизточна Азия.

Къри — силна подправка или ястие с тази подправка; приготовлява се в Индия и някои съседни страни.

Ландс Енд — нос, най-западната точка на Великобритания.

Ласкари — моряци индуси, които служат на европейски кораб.

Лизардс — най-южната точка на Великобритания.

Литания — дълга църковна молитва; молебствие; в нашия контекст: оплакване, вопли, стонове.

Лихтер — шлеп, товарен плоскодънен плавателен съд, който се тегли от влекач и служи главно за вътрешен превоз в пристанища, напр. от голям презокеански кораб до брега. Има и самоходни лихтери.

Лотлин — съставна част на лот (в 1. знач.) за измерване на дълбочина до 50 м; представлява конопено въже с диаметър 8 мм и дължина 52 м с деления и накрая с пръстен за окачване на тежестта.

Марс — околомачтова площадка, която служи за наблюдателница; на нея се поставят прожектори, навигационни уреди и др.

„Мартини-Хенри“ — карабина от бившето въоръжение на английската армия, с калибър 11,2 мм; носи името на своите конструктори: швейцареца Мартини и шотландеца Хенри.

Месопотамия — фиг. изобилие на природни блага.

Наветрена страна — страната на кораба, обърната към вятъра.

Навло — такса за превоз на стока по влакове, кораби и пр. Нагнетателна помпа — помпа, предназначена да създава налягане (не да смуче).

Надстройки на кораба — закрити помещения на горната палуба, разположени по ширината на плавателния съд, от единия до другия борд, с различна големина по дължината на кораба. За разлика от надстройките надпалубните помещения, които не се простират от борд до борд, се наричат рубки.

Небесната империя — помпозно название на Китай; тук авторът го употребява иронично.

Немезида — в древногръцката митология: богиня на съдбата, а по-късно и на отмъщението; фиг. съдба, възмездие.

Околомачтова преградка (околомачтова площадка) — вж. марс.

Пагода — 1) многоетажна кулообразна архитектурна постройка от дърво, камък или метал, създадена първоначално в Индия, а по-късно и в Китай; 2) европейско наименование на храмове и други култови сгради в Южна и Източна Азия.

Пал — стълб, обикновено чугунен, набит край ръба на пристан за привързване на кораби.

Папиемаше — пластична маса от сгъстена хартиена каша с лепило и пълнители, използвана за оформяне на различни предмети, модели и пр.

Пилерс — вертикална дървена или метална стойка за поддържане палубата на кораб.

Планшир (планцер) — лека профилирана греда по дължината на горния край на борд на кораб или лодка.

Подветрена страна — защитената от вятъра страна на кораб, срещуположна на посоката на вятъра.

Подзор — надвисващата над кормилото част от кораб.

Портик (портика) — колонада пред вход на внушителна сграда.

Рангоут — всички обли дървени или стоманени кухи греди на плавателни съдове — мачти, реи и пр., които служат за закрепване на корабните въжета и платна, за поставяне на сигнализационни светлини и др.

Релинг — парапет, перила.

Рея, мн.ч. реи — подвижна напречна греда на корабна мачта, към която се закрепват хоризонталните ръбове на платната.

Рутел — лост за управление на корабно кормило.

Сампан — общо название на различни дъсчени плоскодънни лодки, използвани в крайбрежните райони или реки на Източна и Югоизточна Азия за превоз на пътници и товари.

Саронг — индонезийска и малайска женска и мъжка национална дреха, подобна на дълга пола, изтъкана най-често от цветен памучен плат. Саронгът е разпространен и в някои континентални райони на Югоизточна Азия, както и на Филипинските острови.

„Сартор Ресартъс“ — философски роман от Томас Карлайл (1795 — 1881), английски публицист, историк и философ.

Серж — вид вълнен плат с диагонално преплитане на нишките.

Сиам — старото название на Тайланд.

Сумпитан — стрелометателна духателна тръба от дърво или бамбук, дълга до 2,5 м, с диаметър 2–3 см. Нарича се и „духателна пушка“. Оръжие в междуплеменните войни на малайците и индонезийците или при лов на дребен дивеч.

Тайн — река в Шотландия, която се влива в Северно море.

Такелаж — съвкупността от мачтовите корабни въжета заедно със скрипците и другите уреди за боравене с тях.

Тиково дърво — расте в Индия и на остров Ява; използват материала му в корабостроенето заради голямата му здравина.

Топенанти — въжета от подвижния такелаж на ветроходите.

Тори — член на английската консервативна партия, консерватор.

Трап — къса преносима или въжена стълба на кораб.

Трирема — древен боен кораб от финикийско и римско време с три реда весла, разположени шахматно.

Туан — малайско обръщение към европеец: „господин“ (по-старо значение „господар“).

Туиндек — пространството между палубите на многопалубни кораби.

Уелингтън — столицата на Нова Зеландия.

Фал (фалин) — тънко въже, с чиято помощ се издигат корабни платна, сигнални флагове и пр.

Фалшборд — лека обшивка, която е продължение на бордната обшивка над палубата и служи като ограда и защита на палубата от вълни.

Фок — най-долното право платно на предната мачта на платноходен кораб.

Фокбомбрамбрас — въже за натягане и направляване на най-горната наставка на фокмачтата.

Фокбрамстенга — най-горната наставка на фокмачтата.

Фокбрасове — въжета, които натягат фокмачтата.

Фопванти — вантите на фокмачтата.

Фокмачта — предната мачта на платноход.

Фокрея — долният хоризонтален прът на фокмачтата, който служи за окачване на фока.

Фоксейл — вж. фок.

Формоза — названия на остров Тайван, дадено му през XVI в. от португалските мореплаватели.

Форпик — предната част от носа на кораба.

Хакборд — горната част от кърмата на кораб.

Халс — курсът на кораба спрямо посоката на вятъра (десен или ляв халс); отсечка от корабния курс между две последователни промени на курса му.

Шкипер — тук капитан на търговски кораб.

Шпангоут — прави или криволинейни греди, които образуват корпуса на кораба.

Щурвал — кормилно колело (понякога две на обща ос), свързано чрез предавка с кормилото на плавателния съд. С щурвала се поддържа или изменя посоката на движение на кораба.

Щурманска рубка — кабина, от която щурманът води кораба.

Ют — кърмовата част от горната палуба на кораб.