Последният ден от последната отпуска от Дж. Д. Селинджър
Благодаря! Единственото, което ще направя, е да изчакам почивен ден за нова доза Селинджър.
Помня денят, в който прочетох първият от Деветте разказа — около шест часа, не спал с чаша кафе — седнал на терасата и очакващ поредния изпит от сесията. Прословутия ритник в стомаха не е достатъчен за описване на изживяване от тази величина. Последваха 3 безсънни нощи!
Имах и „Три ранни разказа“, които за жалост съм запилял някъде, поради непрестанните пътувания. Нямам търпение да ги прочета отново, ако ги открия в нета.
Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес
Хубава книга. Голяма тухла. Хареса ми, но няма да я дочета. Според мен книгата може да се компресира на 200 странички и ще стане още по добра. Не бих я прочел, заради цунамито от емоции и случки — понякога се слага запетая, понякога се нуждаем от глътка въздух. Мнението е мое и не ме убеждавайте, че страдам от дефицит на внимание (а може и да страдам). Сравнявам я с творбите на Бернини — страхотен скулптор, но гледам ли негов мрамор повече от 15 минути — бих го строшил. Следващият коментар ще е че нищо не разбирам, така че си го спестете (а може и да не разбирам.. знам ли?). Ако имате време — прочетете я. Аз не съжалявам — добра е!
Читателски коментари от kzheynov