Немезида от Айзък Азимов
Въпреки, че не типична книга, която би написал Азимов, в нея са вплетени майсторството на гения, защитаващ винаги идеализма на човешката порода, както идеята за взаимопомощ и сътрудничество на разума — без значение от какво естество на проявление е.
Хобит от Джон Р. Р. Толкин
Коментарите са точно за това — всеки да се изкаже според усещанията си и възгледите.
Мисуииш уи, че на Красимир Артинов (aka geregrave) му дреме за твоят коментар? ;-)
Стоя твърдо зад коментара си!
Свят на смъртта 5 от Ант Скаландис, Хари Харисън
@ SAMOTNIQT_VOIN
Работя по въпроса за четвъртата част.
Но да ти попаря очакванията — изключително посредствена.
Преводача хал хабер си няма от превод на художествена литература.
Разбирам защо Хари Харисън не е пожелал да се издадат тези части (от 4 до n)
на английски :-)
С цялото ми уважение към Толкин,
но не мога да се изкажа особено ласково
за книгата.
Посредствен сюжет, особено неоригинални идеи!
Тромаво развитие на действието.
и най-голямо впечатление, което ми направи е лаконичността
(използвам я, за да не употребя думата претупване) по отношение на развитие на действията във важните моменти — съвсем произволен пример — сцената с паяците в гората.
Да книгата съм я чел като ученик — тогава беше с бяла корица,
с нарисуван Билбо тичащ. Заглавието беше „Билбо Бегинс или дотам и обратно“.
Не мога да преценя дали от годините или от различният превод
но определено беше мъка изчитането й отново.
Ловецът на хвърчила от Халед Хосейни
Всеки ден благодаря на Бог, че съм се събудил и ме очаква прекрасен ден, защото знам че съм имал късмета да Той да ме дари с благодатта на сегашното ми битие.
Знаех, че има, има много нещастие по света, но никога бях се сблъсквал толкова фронтално с него.
1. Марин Пенчев (27 септември 2009 в 22:47) е абсолютно прав — реве се през половината книга — и то аз който се имах за несантиментален типаж :-)
Нощта на трифидите от Саймън Кларк
Да, все пак не е Джон Уиндам!
Според мен фабулата е доста…, как да кажа елементарна.
Парафраза на войната между Севера и Юга в Америка, на фона на трифидите, разказана от външен наблюдател, който става насила хроникьор на събитията.
А, да! Има и споменати индианци за цвят.
Действието е насочено повече към взаимоотношенията между човешките индивиди, а между човешката раса и трифидната фауна и последиците за хората от нея, каквато е била основната идея на Уиндам.
Все пак се усеща желанието на автора да заклейми изкуствено, гротесктното общество на капитализма с елементи на робовладелчество.
Честно казано, очакваш повече от книгата.
Читателски коментари от geregrave