Читателски коментари от deaf

Цитат от Гюстав льо Бон:

„Най-ужасната катастрофа,която може да постигне един народ,е той да изгуби своята национална душа.“

За съжаление тези които отричат национализма,(патриотизма) няма да го разберат това!

Благодаря! Няма как да ги прочета защото разбирам малко говоримо английски и руски,разбира се. Френският отдавна го забравих. Още след гимназията.

Пишещите за Мария Стюарт се делят на нейни привърженици или противници. Струва ми се,че единствено Стефан Цвайг пише честно и безпощадно ясно за нея.

Ние с Вас изглежда сме чели различни книги! Цвайг съвсем ясно е описал и обяснил историческата епоха през която е живяла Мария Стюарт,включително и политиките водени от Англия,Франция,Испания…. Показал е кристално ясно сложните и безсмислени дипломатически ходове тогава. Жестоките,но и справедливи нрави през онова време. И религиозният фанатизъм. Но БЕЗ да употребява безумни идеологически клишета.

Цитат от първата глава още от първите редове:

„Около 50% от браковете в западните страни се разпадат…“

Така е. Само че после авторите „забравят“ да допълнят,че много от разведените мъже и жени след развода си намират други партньори и често пъти се женят за тях. Извод — (първият) развод съвсем не е болка за умиране!

Тази статистика за 50% разводи,която често се споменава,нито доказва лошотията на брачната институция,нито че биологичните и прочие разлики между мъжа и жената задължително водят да страшна и непоправима трагедия.

Книгата е много интересна. А това е най-важното…

Преди няколко дни научих,че има юбилейно издание. Благодаря за информацията,Дебора.

Екшън,интрига и забава в напълно западен стил. Случаите на инспектор Стрезов действаха така благотворно върху душата през „онези“ 45 години на България. Интересното е,че в Япония обичат и превеждат създателя на Стрезов талантливия Светослав Славчев. Японците му връчват и награди.

Днес знаем,че няма „мъртва зона“. Комата е просто един по-дълбок и продължителен сън. Никой не се е върнал от страната наречена Смърт,за да разкаже как е там. Но Стивън Кинг майсторски запълва тази празнота… Е,на моменти е доста мелодраматично…

Да се твърди,че Ницше бил „вдъхновен“ от Карл Маркс е направо абсурдно! В „Човешко,твърде човешко“ Ницше определя социализма като „болест“. Точно тази дума е използвал.

Не Ви разбрах напълно?! Главният „герой“ разбира,че в крайна сметка е убил и себе си,(съвестта си),а не само хазайката. След което обаче преживява катарзис отивайки в затвора,подпомогнат от приятелката му,която обещава да го чака докато излежи присъдата си. В известен смисъл историята свършва с хепи-енд.

Ако животът ви в момента е тежък,прочетете някой руски класик и ще видите,че има хора чийто живот е по-тежък от вашия. Шеговито. И не съвсем.

Как може Ана да обича онзи Аркадиев ли беше,който мрази жените като такива и сам на себе си си го признава?! Не е ли това един вид каприз от нейна страна?! Основното при каприза е липсата на смисъл и елементарна логика в желанието.

Шотландската кралица Мария Стюарт се влюбва в Ботуел,(случай от живота),въпреки че вироглавият,надменен и властен викинг пише:"Мария Стюарт и Елизабет,(английската кралица),не струват колкото една свястна жена." Разбирате ли,Ботуел възприема жените Мария и Елизабет като трофей,но не ги мрази. Напротив,наслаждава се на тях. Така че любовта на Мария Стюарт към него е обяснима въпреки всичко. И естествена. Природа,какво да се прави! Докато тази на Ана Каренина — какво?!

Ана Каренина прилича на Маша от анимационния сериал „Маша и Мечока“ — капризна и все иска само нейното да става.

Препоръчвам Ви да прочетете ей това:

https://www.psy-blog.net/нови-технологии-нови-форми-на-страдан/

Виждате неравенство там,където го няма! Върховната точка на удоволствие при мъжа е когато взима,а при жената — когато дава. Къде виждате неравенство в това?! Така пише и в класическите книги:"Той я ОБЛАДА. Тя се ОТДАДЕ." Всички други размишления различни от този закон на човешката природа,са просто модерни декадентски отклонения.

Не липсата на любов,а на приятелство проваля брака.

Влюбеният винаги се стреми — невинно и цинично — да „обработи“ и „омеси“ по свое желание човека,когото обича. (Не из основи. И не толкова реално,колкото виртуално,във въображението си.) Как иначе би го обичал?! Какво се получава след това „омесване“ няма значение,важен е процеса. Желанието за „мирно съвместно съществуване“ е едно от декадентските отклонения,за които ставаше дума по-горе.

Младият човек обича ДЪЛБОКО,възрастният — ЛОГИЧНО,(интелектуално). В мигът обаче,когато вкараме логика в любовта,ние я убиваме и препарираме! Затова и само младият човек,(до към 30-ет годишна възраст),е способен да се влюби и обича. След тази възраст обичаме СПОМЕНА за любовта.

Само силният мъж може да завладее и задържи жена.

Прочетохте ли последният абзац от коментар №4 на Фракс?

Добре хайде още малко да дискутираме. Войниците във Вермахтът на всеки фронт са празнували Коледа! Както и целият народ. А пък на всеки немски танк е бил изрисуван християнският кръст. Това ако не е пълна религиозна свобода — не знам! Папата (и Ватикана) е бил един от близките приятели и съмишленици на Фюрера. (Докато КГБ и българската ДС се опитаха да убият един папа!)

Чудя се къде видяхте антисемитизъм в писанията ми?! Наистина!

НЕП-а връща земята на руските селяни,но само държавата е имала право да им изкупува реколтата и „стоката“. Не по врат,а по шия! Не може и дума да става за сравнение със свободният немски селянин.

Не ми е известно дворяни да е имало в болшевишката върхушка — те са избити до крак още в началото. Имало е в Червената армия и най-вече в тайните служби някои хора със „синя кръв“,но на много ниско йерархично ниво.

Останалото са само Ваши предположения,а нали уточних че фактите са най-важни.

Да се върнем на Ремарк. Като казахте „исторически феномени“,и до днес няма ясно обяснение за Холокоста. И въобще за феномена Геноцид. Счита се,че ВСЯКО чувство може да стане патологично,ако премине една тънка граница. Обаче е почти невъзможно да се предвиди кога някой човек или народе ще я прекрачи. Нещо е станало в душата на немският народ след Първата световна война,което е предизвикало патологична СМЪРТНА омраза към евреите. (Същият проблем за изясняване имаме с арменският геноцид…)

П.П.

Щях да забравя. Нацистите Франко и Пиночет опровергават Вашите зловещи предположения…

Ще гледам да съм кратък,защото темата не е точно за Читанка. Важни са фактите,а не толкова истините,(идеологиите). Ето някои факти за нацизма:

1. Свобода на пътуванията. Всеки може да напусне страната,ако не му харесва в нея.

2. Аристокрацията е жива и здрава и дори управлява. Граф фон Шуленбург например,е посланик в Москва.

3. Има пълна свобода на религиите. (Освен на юдаизма).

4. Селяните притежават земята си и са свободни да правят с нея какво пожелаят. Почти всичко е частна собственост,но държавата е основният клиент-поръчител на частните фирми.

5. Забранени са общо-взето малък брой книги и автори — предимно евреи. Но тъй като границите са отворени,немецът е можел безпроблемно да се сдобие с която си иска книга от съседните страни като Швейцария или Швеция например.

Комунизъм:

1. Границите са затворени и се стреля по всеки опитващ се да избяга през тях.

2. Аристокрацията е избита или прокудена,(като Цар Симеон например).

3. Религията е забранена. Всяка религия.

4. На селяните е отнета земята и са вкарани насила в кооперации,където те деградират. Селянин без земя,не е селянин.

5. Цензурата е тотална и ужасяваща! Вредите от нея се усещат и до днес. През 45-те години комунизъм у нас,няма издадени творби на западни философи,например. Само „Погнусата“ на Сартър и „Чумата“ на Камю,но те са литературни произведения.

Толкова стига…?

Романът на Стефан Цвайг се казва „В омаята на преображението“ и го има тук в сайта на Читанка.

Ако приемаме за най-важни приликите,тогава всичко около нас ще изглежда…ЕДНАКВО! Опростено,просто и просташко! Точно вглеждането в разликите ни помагат да се ориентираме по-правилно в живота. Когато сравняваме някоя книга с друга,или писател с друг писател,не обръщаме внимание на приликите,а на разликите.

Ремарк е великолепен писател,но Стефан Цвайг е хиляди пъти по достоверен в описанието и обяснението на онези времена в дневниците си и единственият си роман. Това е и допълнение към коментара на колегата Yenki…

Не съм съгласен с едно — да се слага знак на равенство между комунизмът и националсоциализмът! Разликите между тях са огромни. Ще спра до тук…