Читателски коментари от akro

Това е един от малкото случай за които мога да кажа: сюжетът на романа изобщо не ме интересува. защото сюжетът на живота на автора е далеч по интересен, той е реален!

Не си губете времето с тази какафония, или по-скоро глупост. Все същите упражнения на тема Серийни убийци, да пишеш за това след Томас Харис е жалко, чудя се какъв творец е някой, който не може да измисли нищо оригинално, а разтяга лукуми само и само да напише история и вероятно да спечели някакви пари. Прочетох и двете книги на Строб, поместени тук, Джулия и тази и определно смятам, че е много слаб автор.

Опит да предаде възвишеност и духовна дълбочина на нещо банално, първично и в основата си животинско. Този опит залъгва неособенно дълбоките читатели, с претенции за интелектуалност, другите просто ги дразни. В този случай порнографията е много по честна.

Прочетох началото и края, това е една абсолютно безмозъчна история изтъкана от начало до край, от писъци, трошене на черепи, кръв, черва и лайна и други гадости, без абсолютно никакъв смисъл, без сюжет, няма дори и елементарна идея, освен тази почерпана от подобните й Холивудски бози, ако търсите Кинг, Кунц, или Баркър няма да ги намерите тук, да четеш цялата тази безмислица ще е загуба на времето, но може би някой ще ме обори след като я прочете. А дано ама на дали :)

Романът започва много увлекателно и оригинално, до първата глава после се скапва. Примерно едно от нещата, които не мога да разбера е следното след като авторът дарява главният герой със свръхесвествено демонични сили, нашият пич би трябвало с лекота да се справи с гадовете дето му пречат, и особено с нищожеството което е причинило трагедията му и личното му нещастие, целият роман след това трябва да се върти около това как могъщото същество в което се превръща Иг методични и садистично и много бавно и с извратена изобретателност убива този страхливо, подло и извратено животно Лий, а вместо това сюжета се гърчи в опитите на главният герой да намери начин да отмъсти, все едно не той, а гадовете имат свръхествевени сили. Макар и в края на крайщата да го прави, то удоволствието се губи и е наистина тъпо. Друг е въпросът че в тази, книга няма почти никакъв морал.

Не мога да повярвам, че писател като Дан Симънс е създал такава бълвоч. Това не е просто кофти роман, това е гнусна и покварена помия, която се опитва да поетизира причиняването на страдание и смъртта като смисълът за това е единствено да се задоволи суетата и да се получи удоволствие от група жалки същества, наречени мозачни или психо вампири. Така най-дълбокото нещо в човешкият живот, болката е напълно лишена от смисъл, мотиът за молката е много по-добре отразен в ромните Хиперион, чрез образът на Шрайка, Господарят на болката, и ако сравните този образ с тези нещасни твари тук, ще разберете колко е жалко това романче.