Читателски коментари (за „Гърло “ от Питър Строб)

Чудесен роман! Четете!

Прочетох я заради предния коментар — наистина чудесна книга! Малко е трудна в началото, но ако го предъвкате, няма да съжалявате.

Харесваха ми моментите във Виетнам. Тогава ми беше най-интересна — и ми се иска да беше отделил повече време на тях.

Не си губете времето с тази какафония, или по-скоро глупост. Все същите упражнения на тема Серийни убийци, да пишеш за това след Томас Харис е жалко, чудя се какъв творец е някой, който не може да измисли нищо оригинално, а разтяга лукуми само и само да напише история и вероятно да спечели някакви пари. Прочетох и двете книги на Строб, поместени тук, Джулия и тази и определно смятам, че е много слаб автор.

На моменти прозата на Строб е с качеството на тази на Кинг и то от най-добрите му книги.

„Гърло“ е мрачна криминална история, която те държи в напрежение до самия си край!

Писателят и ветеран от Виетнам Тим Андърхил трябва да се завърне в родния Милхейвън, за да помогне на свой познат — жена му е брутално пребита и намушкана с нож, но като по чудо е оцеляла.

Родния му градец се оказва кълбо от кошмари и престъпления, трудно е да се отличи реалното от фантастичнтото и Тим няма друг избор, освен да се хвърли с главата напред в опита да се залови имитаторът на серия убийства от преди 40 години, убийства засегнали го твърде дълбоко и лично. Трудно е, когато имаш два кошмара — нерадостно детство в Милхейвън и гадна военна служба като младеж по време на Виетнамската война…

P.S. „Гърло“ е третата, последна част от трилогията за убийствата на „Синята роза“, но на български е излязла само тя. Може обаче да се прочете и самостоятелно.

Прочетох я. Дълга е книгата. По едно време щях да се отказвам, но добре че не го направих. Хареса ми. Винаги е хубаво да се запознаваш с нов писател и начина му на изразяване.