Читателски коментари от __CLOSED____CLOSED__nmarchev

Да, превода на имената е сменен. На първото изречение си помислих, че са нови герои и евентуално Язон ще се окаже син на Джейсън и Мета. Както и да е, по някое време във втората част започва да става ясно, защо преводача е избрал този превод, въпреки че ще се различава от първите книги.

Имената ок, но книгата като цяло е далеч от нивото на предните — сюжета забочва да бие на сапунена опера, а стила редовно ме оставяше с усещането, че чета детска приказка.

След шестата книга от поредицата, която според мен е най-добрата, следва и най-слабата. Действието е объркано и твърде разпокъсано, основно преповтаря минали събития, но през друга гледна точка и като цяло не се случва почти нищо ново.

Добра поредица. Интересно е, че поне за първите три всяка следваща е по-добра. Ще видим как ще е след първата трилогия.

Явно руснаците си имат добра категоризация, кажеш ли „Социално-философска фантастика“ ще разбера, че човек като мен интересуващ се повече от точните науки и далеч не толкова заинтересован от социалните директно ще знае, че подобно произведение е малко вероятно да му бъде интересно. Авторите ми бяха препоръчани от позната, която обича руска литература. Доверих и се на сляпо, защото същата ми препоръча „Многоръкият бог на далайна“ — която е наистина уникална книга. В нея също има социални и философски въпроси — за връзката между божественото и човешкото, за проклятието да си създател, за неблагодарността, за това по колко различни начини човек може да си изгради държавата, така че да живее зле и т.н. Така че реално не съм против философията, но когато тя e представена по интересен и увлекателен начин.

Съжалявам за допълнителното разводняване на темата и за намесата във вашия клон на дискусията, но трябва да внеса едно пояснение: арогантността е черта на характера и вид поведение, което корелира с желанието за съперничество и доминация. Често срещан пример за арогантно поведение е отношението между политици от съперничещи си партии. Арогантността не е знак за ниска интелигентност и поне аз със сигурност не бих си позволил да обвиня който и да било в този форум в ниска интелигентност.

Иронията от своя страна е изразно средство, което по никакъв начин не си противоречи с арогантността, напротив — би могло да я подпомогне. Първият отговор на читателя е добър пример за ирония от една страна и от друга за грубо и арогантно поведение, неприемливо за този форум. Същото поведение личи и от отговорите му в други теми и то не е израз на ниска интелигентност, а на агресивно съперничество и желание за доминиране.

Не само от Азимов :)

За този обем това е най-доброто което съм чел изобщо!

Цялото това словоблудство от човек, който чете за европейски халифати, риптили и кемтрейлс? Леле …

Оценка 1 си говори сама за себе си. От последните 240 книги, а знам бройката, защото това е откакто си взех Киндъла, това е единствената книга, която прекъснах по средата. Тя не ме грабна с нищо. Докато четях ми беше скучно и на следващата страница не ставаше по-интересно. Сигурно е имала дълбок смисъл, който съм пропуснал от скука или защо не съм стигнал достатъчно напред. Може би е трябвало още една страница за да ми стане по-инетересно и да я изчета. Може би ми е повлияло и това, че уцелвам втора книга на Стругатски която не ми харесва. Може би настина съм ги захапал от грешната страна, като се замисля и на Зелазни има две които не ми допаднаха, а аз него го харесвам.

Но оценката ми е напълно искрена и като гледам дори ти като човек харесващ тези автори не смяташ тази книга за особено добра.

Да разбирам, че ще предизвикам недоволство сред почитателите, но и аз очаквам аргументирани отговори, а не споменаване на Путин ни в клин, ни в ръкав. Все пак в тези коментари се очаква нивото на интелигентност да е доста над това на коментарите на руските тролове в новинарските сайтове.

А за 6-тиците, мисля че си в грешка. Ако искаш да накараш хората да четат книгите които харесваш сложи им коментар. 6-тицата се изхабява, ако се употребява много. Тук 5+ е стандартно и не говори достатъчно. На мен повече информация ми носят оценките в imdb, където 7 от 10 е вече висока оценка.

Траксас е доста леко и наистина много приятно четиво, изгълтва се за една вечер, така както се гледа филм на Марвел — отиваш с правилните очаквания и се връщаш щастлив. Пратчет също се чете леко, но можеш ли да му кажеш „чалга“?

Онзи умник който бърка чувството за хумор с арогантност (виж му и другите мнения) и на който ми е под достойнството да отговарям явно разбира много от философия и много я харесва. Аз пък не обичам философията и не ми доставя удоволствие да я чета — означава ли обаче това, че не я разбирам? Може би да, може би не — вие тук няма как да прецените. От по-задълбочените автори бих предпочел Азимов, макар „Битката за Фондацията“ да ми дойде малко тежичко четиво, но все пак интересно. Малко оценки си дал за да видя какво харесваш, но виж „фентъзи залитането“ леко грешно преведено като „Малазанска книга на мъртвите“, може би ще ти хареса.

Ако някой е гледал филма и сега не иска да чете нека да знае, че по-голямо окепезяване на книга при филмирането и не съм виждал. Книгата е страхотна, а филма нискобюджетно менте.

Може би е трябвало да продължиш и след средата. Вярно е, че героите са що-годе дефинирани като добри и лоши поне в сравнение с реалистичните герои от Песен за огън и лед (които са основно лоши), но пък са далеч от крайната дефинираност при всепризнато класическите Властелина на пръстените, Колелото на времето и Междузвездни войни.

Много, много, ама много рядко не дочитам книга. Ако трябва ще я мина по диагонал, но няма напълно да я изхвърля. Тази не я издържах. Това е втората на Стругатски след „Дори на сън не виждаме покой“ и не смятам да има трета. Тези двамата определено отиват в черния списък.

Стилът е специфичен — действието се разклонява на много нишки, светът в който се развива действието е огромен, броя на героите е като в телефонен указател и имат навика да мрат като мухи. Ако има книга в която да умират повече главни герои отколкото в Троновете, това е тази. Като цяло не е и най-лекото четиво. Ако обаче издържите до средата на първата книга няма да спрете до края на последната и ще искате още.

Страхотна поредица! Четвъртата е една идея по-слаба, но все пак — препоръчвам всичките книги.

Четвъртата наистина е по-слаба

Силно безинтересна книга, при това на фона на другите две, които определено са добри.

Видимо по-слаба от първите две.

Интересно, за мен пък това е най-слабата от поредицата. Не, че е лоша, но останалите са по-добри.

Винаги съм си мислил, че в свят тотално различен от нашия няма как времето да се мери в часове или пък да се използват почти същите предмети. Е тук няма този проблем — всичко, ама наистина всичко е различно. Самия свят има повече общо с електронна игра от 80-те, а за всеки предмет си има напълно измислен термин — ще трябва да свикнете с речника. Ако има книга която да е различна и запомняща се това е тя!

Идеята определено е интересна, има и силни моменти, но като цяло автора не се справя с представянето на идеите си по интересен и увлекателен начин. Прочетох я до край защото определено исках да разбера какво ще стане, но на места се налагаше да карам по диагонал.