Читателски коментари от Стефан Атанасов

Книгата е превеждана два пъти — през 1919 и през 1968 година. На всички бих препоръчал да прочетат втория превод, който е по-точен, но може да се намери само на хартия. Колкото до романа, той си остава най-доброто произведение на Ги дьо Мопасан. За пръв път го прочетох през ваканцията в пети за шести клас (на 12 години). Да познаваш преди това само герои като овчарчето Калитко и изведнъж да видиш истинския живот отблизо — това надмина всичките ми очаквания. Затова по-късно не позволих на комунистическата власт по никакъв начин да ми промие мозъка. Второто четене беше задължително, защото се оказа, че в детските си години не съм могъл всичко правилно да разбера. Емоциите от онова време се оказаха много по-свежи и автентични, а сега ми се наложи да проучвам историческото време, законодателството и други подобни. Според сюжета Дюроа се е оженил за Мадлен Форестие на 10 май 1879 година (в събота). Но гражданските бракове във Франция са били легализирани през 1884 година. Получава се една драстично разминаване от пет години, дължащо се на художествената измислица. Въпреки всичко книгата си остава супер.

След десет години престой в интернет-пространството (на второ четене, както се казва) мога да взема отношение и към самия учебник, и към досегашните коментари. Трите тома включват около две хиляди стандартни страници, а за кандидат-студентите това е много. Почти същото важи и за студентите по история, като се има предвид, че има по-кратки и по-добре написани учебници. За неортодоксални мнения, в най-лошия случай са ми писали тройки, но никога не са ме късали на изпит.

Част от сегашните автори търпят критики от по-младите си колеги за комунистически национализъм. Аз съм на мнение, че буржоазният национализъм е измислен от комунистите, но такъв сред историците никога не е имало. Но ако национализмът, който се е появил през 60-те години съществува и сега, защо тогава да го наричаме комунистически? Има само един национализъм и той е свързан с изопачаване на част от фактите. Авторите в нито едно отношение не са си променили мненията си, оформени през 60-те, 70-те и 80-те години.