Вера Балева
Пейзажът и вечерта (любовен стих)

Пейзажът се изкъпа.

Преди час.

 

Допускам —

че очаква някого.

 

Седи на пейката.

И се оглежда в локвата —

която носи винаги

в джоба си.

Измъква снопче вятър

и разресва —

клоните

на всичките тополи.

И тревите.

 

А вечерта —

досущ като любима —

върви отсреща.

Бавно.

Бавно.

Бавно.

 

Пейзажът се изправя.

Нетърпеливо.

 

А къщите се кланят.

И си свалят покривите.