Румен Ваташки
Момичето и звездите

Седя замислен вечери наред,

звездите гледам тихо,

и сякаш те усмихват се над мен

и питат ме — дали не съм обичал?

 

Наистина, обичал съм момиче,

но то приличаше на вас — звездите.

Косите й сияеха във вечерния мрак,

очите — сини като езерни води.

Загледаш се и виждаш само красота,

която те омайва,

която прави те щастлив —

видял си я и съществува.