Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Oriana, eu şi Gemmi 1, 2, 3…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Boman (2008)
Сканиране, разпознаване и начална корекция
Xesiona (2008)

Издание:

Адриан Рогоз. Цената на бездната

Сборник научнофантастични разкази и новели

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1982

Библиотека „Галактика“, №39

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Рецензент: Спаска Кануркова

Преведе от румънски: Веселина Георгиева

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Жулиета Койчева

Румънска, I издание

Дадена за печат на 6.VI.1982 г. Подписана за печат на 15.X.1982 г.

Излязла от печат месец 19.XI.1982 г. Формат 70×100/32 Изд. №1596

Печ. коли 22,50. Изд. коли 14,57. УИК 13,98. Цена 2 лв.

Страници: 360. ЕКП 95364 21531 5627–45–82

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 859–32

© Веселина Георгиева, преводач, 1982

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1982

 

© Adrian Rogoz, „Preţul secant al genunii“

Editura „Albatros“, 1974

REPUBLICA SOCIALISTA ROMANIA

История

  1. — Добавяне

На необикновения Оскар Лемнару, чийто (вероятно единствен) ученик бях аз.

Авторът

Всичко, което ми се случи, е последица от съдбоносната ми среща с Ориана. Вярвам, че можете да разберете чувствата, които изпитвам към нея. Несъмнено е обаче, че поведението на това момиче е възмутително, дразнеща е всяка негова постъпка. Завладя мислите ми и преобърна душевната ми нагласа, както магнитно поле от 10 000 ерстеда въздейства върху една желязна стърготинка. Даже само това сравнение е достатъчно да изрази плачевното състояние на духа ми. И на всичко отгоре се чувствувам щастлив, при все че тя без угризения на съвестта стъпка цялата ми гордост на ерген, неприветлив и способен да устои на най-неотразимите кинозвезди. Ориана до известна степен е тяхна противоположност и все пак, щом ме е пленила, това значи, че за мен тя е „фаталната жена“. А дори не положи усилия, за да постигне този резултат. Всичко стана съвсем естествено, като по закона, според който стъпиш ли на хлъзгав склон, ще се търкулнеш.

На такъв склон стъпих в онзи майски ден, в който професор Василе Никодим, директорът на Института по молетроника, където работех, ме повика в кабинета си. Без с нищо да ми подскаже още в самото начало, че ще играе в биографията ми ролята на „оръдие на съдбата“, той се усмихна пленително:

— Драги Бърла, струва ми се, че си доста уморен.

Думите му никак не ме изненадаха. Много месеци бях работил върху теоретичното обосноваване на няколкогодишни опити и бе възможно да съм поотслабнал.

— Все още издържам — отговорих аз. — Но да знаете, че няма да взема сега отпуск.

— Добре — засмя се той в добро настроение. — Щом искаш да си пазиш отпуската, ще ти дам една седмица от моята, за да се проветриш на планина.

Този весело-хаплив тон ме накара да се замисля.

— Защо ми се подигравате? — засегнах се аз. — Моят спорт е плуването и не искам да пропилея нито един ден.

Ако знаех, че през тази година щях да видя морето само на илюстрована картичка…

— Момчето ми — зафамилиарничи директорът, — защо е толкова трудно да се разбере човек с вас? Забрави думата „трупане“. Пошегувах се. Даже сприхавостта ти е още едно доказателство, че трябва да си починеш… и то независимо от лятната отпуска. Ти свърши добра работа. Сега, след като приключи, мога да ти го кажа открито…

— Другарю Никодим — промълвих аз.

— Твоите изследвания са чудесни.

— Отрупвате ме с похвали — измънках аз все по-объркан.

— Да, отрупвам те…

Този път смехът му прозвуча мефистофелски. Не можах да се въздържа:

— Моля ви да ми кажете открито. Усещам, че ми готвите някаква изненада…

Не добавих „неприятна“, както имах намерение, но навярно гласът ми е бил красноречив.

— Я го виж ти — ядоса се директорът. — Аз го хваля, а той си прави песимистични предвиждания. Е добре, така е, другарю Бърла — изрече със сериозен глас човекът зад бюрото, — приготвих ти една изненада. Известно време ще работиш в друг институт.

Настръхнах, после викнах възмутен:

— Значи, ме хвалите, за да ме изгоните.

Сега директорът се засмя с младежки глас:

— Някъде четох, че през последните години от живота си великият Айнщайн, който бил изцяло погълнат от проучванията, препасвал панталоните си с връв. Приблизително дотам си стигнал и ти. Мислите ти, които нямат пряка връзка с кибернетиката, сякаш са вързани с връв.

Проявих безразличие и към духовитостта на директора, и към честта да бъда сравняван с Айнщайн, що се отнася до връвта.

— Но аз не искам да напускам нашия институт.

— Няма да го напуснеш. Ще го представяш другаде. И се надявам, че няма да ни посрамиш.

— И къде ще ме пратите на заточение? — опитах с хумор да посрещна съдбата си.

— Мястото на „заточението“ — каза Никодим с глас, с който се изрича присъда, е ИМБ, тоест Институтът за макромолекулна биохимия.

Останах със зинала уста.

— Какво общо има молетрониката с макромолекулите?

— Поискаха ми специалист, който да им монтира и да ръководи голям „електронен мозък“.

— Но тази работа… — опитах се да възразя, обаче от възмущение думите замряха в гърлото ми.

— Тази работа може да я свърши всеки човек с висше образование. Това искаше да кажеш, нали? Следователно ти ще я свършиш още по-добре, все едно че си играеш. През останалото време…

— През останалото време? — хванах се за тези думи като удавник за сламка. — Ще работя тук, у нас.

— Не, ще работиш там, при тях. А сега слушай внимателно: ние те подготвихме, дадохме ти възможност да учиш, да експериментираш, и ето че улови една от безкрайните нишки на новото. Хвани се за нея! Може да е истински извор. Там върху безгранична площ ще можеш да правиш проучвания с новите инструменти. Имаш най-големите възможности да стигнеш до интересни открития. След известно време, ако посещението ти при тях се окаже неплодоносно, ще можеш да се върнеш.

Не повярвах нито за миг, че решението, взето от Никодим, е за моето добро. Все пак трябваше да се преместя оттатък. И понеже бях решил да се върна веднага след монтирането на „мозъка“, не взех отпуската, която ми беше предложена.