Стивън Кинг
Нощният авиатор (6)

6

Сега, два часа след като напусна „Вашингтон нешънъл“, нещата се бяха влошили неимоверно и с шокираща внезапност. Светлините на пистата бяха загаснали, но Дийс видя, че освен това половината от Уилмингтън и целият Райтсвил бийч, също бяха потънали в тъмнина. ISL бе все още там, но когато Дийс сграбчи микрофона и изкрещя:

— Какво се случи? Обади ми се, Уилмингтън — не получи никакъв отговор освен пукането на статично електричество, в което няколко гласа се разнасяха като далечни призраци.

Затръшна микрофона, като не можа да уцели поставката му. Микрофонът се сгромоляса върху пода на пилотската кабина, увисна на спираловидния си кабел и Дийс го забрави. Да сграбчи микрофона и да крещи в него не би било нищо друго, освен пилотски инстинкт. Той знаеше какво се е случило така, както знаеше, че слънцето ще залезе на запад… което щеше да стане много скоро. Сигурно мълния е ударила право по някоя от подстанциите в близост до летището. Въпросът бе дали въпреки всичко да се опита да приземи самолета или не.

— Имаше разрешение за кацане — обади се вътрешният глас.

Друг незабавно (и съвсем правилно) отговори, че това си е живо губене на време. Трябва да знаеш как да постъпиш в подобна ситуация още от пилотските курсове. Логиката и инструкциите казват да се насочиш към алтернативното летище и да се опиташ да влезеш в контакт с авиодиспечерите. Кацането при такива лоши условия би могло да доведе до тежко нарушение на правилата на Федералната агенция по въздухоплаване и сериозна глоба.

От друга страна, ако не се приземи сега — точно сега, — може да загуби Нощния авиатор. Това би могло да доведе до загуба на живот (или на няколко живота), но за Дийс това не фигурираше в уравнението… докато една мисъл светна като светкавица на фотоапарат в съзнанието му, вдъхновението, което го бе осенило, както и повечето от неговите просветления, бе с едрия шрифт на сензационните издания:

ГЕРОИЧЕН РЕПОРТЕР СПАСЯВА (попълва се число, колкото се може по-голямо, в дадения случай можеше да си позволи да раздува цифрата колкото си иска, като се имат предвид удивително щедрите граници, които обозначават обсега на човешката доверчивост) ОТ ОБЕЗУМЯЛ НОЩЕН АВИАТОР.

Майната ти, селяндур такъв, помисли си Дийс и продължи спускането си към писта 34. Светлините на пистата изведнъж светнаха, сякаш в знак на одобрение на решението му, след това отново изгаснаха, като оставиха сини отблясъци в ретината му, които се превърнаха в гадното зелено на развалено авокадо миг по-късно. След това странното пукане на статичното електричество изчезна и гласът на селяндура Джон изкрещя:

— Промени посоката, 471 В; Пиемонт, обърни надясно, Господи, о господи, мисля, че има още някой във въздуха…

Инстинктът за самосъхранение на Дийс бе не по-слабо развит от инстинкта му за подушване на кървави следи. Той даже не забеляза мигащите светлини на боинга 727 на „Пиемонт еърлайнс“. Бе прекалено зает с опитите си да отбие наляво, като завъртя кормилото до краен предел — а то бе стегнато като оная работа на девственица и Дийс бе готов да свидетелства за това, ако се измъкне жив от тази шибана буря жив, — когато от устата на селяндура Джон дойде втората заповед. Дийс почувства/зърна за миг нещо огромно на сантиметри над себе си и тогава неговият „Бийч“ се разтресе така, сякаш досегашното друсане в самолета бе плъзгане по стъклена повърхност. Цигарите изхвърчаха от джоба на ризата и се запиляха нанякъде. Наполовина тъмният хоризонт на Уилмингтън се наклони опасно. Стомахът му сякаш искаше да изтръгне сърцето му по пътя към гърлото и устата. Слюнки се плъзнаха по едната му буза. Летателните карти се разхвърчаха като птици. Въздухът отвън сега се тресеше от рева на реактивните двигатели, както и от бушуващата буря. Един от прозорците на четириместното пътническо отделение се спука и вътре нахлу задушен вятър, който със силата на ураган повали на пода всичко, което не бе привързано или завинтено.

— Възстанови предишната си височина, 471 В — крещеше селяндурът Джон. Дийс почувства, че току-що е скапал панталони за двеста долара, като изля една халба топла пикня в тях, но бе частично успокоен от увереността, че старият селяндур Джон бе току-що напълнил гащите си с цяла кутия блокчета „Марс“. Поне така звучеше гласът му.

Дийс носеше със себе си армейски нож. Извади го от десния джоб на панталоните и след това, докато държеше кормилото с лявата ръка, разряза ризата си точно над левия лакът, до кръв. След това, без да губи време, се поряза, точно под лявото око, но не особено дълбоко. Затвори ножа и го напъха в жабката на пилотската врата, където обикновено го държеше. По-късно трябва да го почистя. А ако забравя, бих могъл здравата да загазя. Но той бе уверен, че няма да забрави, а като знаеше от какви по-тежки ситуации се бе измъквал Нощния авиатор, си помисли, че ще успее да се спаси от тази каша.

Светлините на пистата отново светнаха, този път за дълго, надяваше се той, въпреки че по мигането им се досети, че се захранват от генератор. Той насочи самолета си отново по писта 34. По лявата му буза чак до ъгъла на устата се стичаше кръв. Той я облиза и изплю розовата смесица от кръв и слюнка върху таблото пред себе си. Никога нищо не забравяй, просто следвай инстинктите си и всичко ще бъде наред.

Погледна часовника си. Слънцето щеше да залезе точно след четиринадесет минути. Вече усети, че прекалява с ходенето по ръба на бръснача.

— Размърдай се, Бийч — отново крещеше селяндурът Джон. — Да не би да си оглушал?

Дийс се пресегна към размотаната жица на микрофона, без нито за миг да отклони поглед от светлините на пистата. Изтегли кабела, докато не придърпа и самия микрофон. Взе го в дланта си и натисна превключвателя за предаване.

— Слушай ме, шибано копеле — каза той и в този миг устните му бяха опънати назад, така че венците му бяха изцяло оголени. — За малко оня боинг да ме направи на кайма само защото скапаният ти генератор не включи навреме и не получих никакво упътване от въздушния контрол. Не зная колко души в оня самолет за малко щяха да станат на кайма, но съм готов да се обзаложа, че ти знаеш, както и екипажът на боинга. Единствената причина, поради която хората на борда на лайнера оцеляха, бе защото капитанът му бе достатъчно съобразителен, за да отбие надясно, а аз бях достатъчно бърз да отбия наляво, но понесох сериозни материални и физически щети. Ако не ми дадеш разрешение за кацане веднага, това няма да ме спре да кацна. Единствената разлика ще бъде, че ако ми се наложи да кацна без разрешение, ще те изправя пред Федералната комисия за сигурност на въздухоплаването. Но първо сам ще се погрижа главата и дупето ти да си разменят местата. Разбра ли, задник такъв?

Последва дълга тишина, в която не се чуваше нищо освен пукането на статичното електричество. След това някой тихо-тихо каза с глас, който нямаше нищо общо с предишното бодро и непринудено поведение на селяндура Джон:

— Имаш разрешение за кацане на писта 34, 471 В.

Дийс се усмихна и се спусна по пистата.

Той натисна копчето за включване на микрофона.

— Извинявай, че така ти накрещях. Такъв съм само в случаите, когато малко остава да умра.

Не последва никакъв отговор от земята.

— Е, да те шибам тогава — каза Дийс и се спусна надолу, като се съпротивляваше на импулса да хвърли бърз поглед на часовника си, докато се спуска.