Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2008)

Издание:

Рей Бредбъри. Възпявам електрическото тяло

1982, Пловдив, издателство „Христо Г. Данов“. Основано през 1855 година

Американска, първо издание. Литературна група IV

Редактор: Недялка Христова

Художник: Тодор Стоилов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Коректори: Трифон Алексиев, Жанета Желязкова, Стоянка Кръстева

Дадена за набор на 18.VII.1982 г. Излязла от печат на 30.XI.1982 г.

Издателски №1959. Издателски коли 16,8. Печатни коли 20. УИК 16,79

Цена за твърда подвързия 2,18 лв. Цена за мека подвързия 1,93 лв.

07 9536654211/5637–225–82

ДИ „Христо Г. Данов“ — Пловдив

ДП „Димитър Благоев“ — Пловдив

 

Ray Bradbury. „I Sing the Body Electric“

Corgi books — 1972 Copyright © Ray Bradbury, 1969

© Нели Константинова — преводачка, 1982 г.

© Александър Бояджиев — преводач, 1982 г.

© Тодор Стоилов — художник, 1982 г.

История

  1. — Добавяне

Баща ми е Жул Верн.

Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо.

Едгар Алън По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка.

Флеш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели.

Това е моето потекло.

Като се прибави естествено и фактът, че по всяка вероятност Мери Улстънкрафт Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.

Та със семейство като това какво друго можеше да излезе от мен, освен един автор на най-невероятни измислици и научнофантастични разкази.

Немалка част от живота си съм прекарал по дърветата с Тарзан, героя на Едгар Райс Бъроуз. Когато, вече дванадесетгодишен, се спуснах от клоните, поисках за Коледа вместо играчки една пишеща машина. И на тази раздрънкана машина написах първото си произведение „Джон Картър, марсианският диктатор“ подражавайки сериите, които бях чел, и натраках по памет цели епизоди от „Вълшебникът Чанду“.

Разпращах бандероли и мисля, че съм членувал едва ли не във всички радиолюбителски клубове, които съществуват. Събирах комикси, повечето от които още пълнят сандъците на мазето ми в Калифорния. Посещавах всички утринни кинопрожекции. Жадно поглъщах произведенията на X. Райдър Хагард и Робърт Луис Стивънсън. В разгара на лятото на моята младост скачах високо и се гмурках дълбоко в бездънния космически океан, много-много преди самата Космическа ера да стане нещо повече от петънце, наплюто от муха по 500-сантиметровия телескоп на Маунт Паломарес.

С други думи, бях влюбен във всичко, което правех. Сърцето ми не биеше, то избухваше. Не се затоплях от нещата, а кипях. Винаги съм се втурвал като луд и съм приветствал с пълно гърло всички онези велики и магични неща, за които знаех, че просто не мога да живея без тях.

Аз бях голобрадо момче-вълшебник, което вадеше щури яйца от книжната си шапка. После станах брадат мъж-вълшебник, който изстрелваше ракети от пишещата си Машина към Звездната пустош и те се запиляваха чак докъдето ти поглед стига или си представя въображението.

Моят ентусиазъм ми служеше вярно през всичките тия години. Никога не съм се изморявал от ракетите и звездите. Нито пък съм преставал да се радвам на разкошното удоволствие да се подплаша и да изляза от себе си с някои от най-мрачните си и свръхестествени истории.

Тъй че в този сборник разкази вие ще видите не само че „К означава Космос“, но и множество подзаглавия, които биха могли да бъдат „М означава Мрак“. „У означава Ужас“, или „Р означава Радост“. Тук ще намерите почти всяка страна от моята същност и живот, която бихте искали да откриете. Моята способност да се смея до сълзи от неоспоримото откритие, че съм жив в този странен, смахнат и въодушевяващ свят. Моята не по-малка способност да всея ужас и да пожъна настръхналите му тръпки, когато подуша странните гъби, никнещи посред нощ в мазето, или като чуя на разсъмване откъм килера поскърцването на паяк, който тъче паяжината си на своя стан.

Вие, които четете, и аз, който пиша, сме едно и също. Младият човек, заключен в мен, дръзна да напише тези истории за ваше удоволствие. Ние се срещаме на обикновената земя на един необикновен век и разменяме даровете си от мрак и светлина, хубави и грозни мечти, простичка радост и не толкова проста болка.

Момчето-вълшебник се обажда от ония години. Аз се отдръпвам настрана и го оставям да каже каквото най-много има нужда да каже. Аз слушам и се наслаждавам.

Надявам се, че и вие също.

 

 

Лос Анжелес, Калифорния

1 декември 1965

Край
Читателите на „От автора“ са прочели и: