Георги Цанев
Песен за очите

Очи — като метличини в полето

или в огнище въглени изкрящи:

в едните блика радост от сърцето,

а другите във мъката са страшни.

 

Щастлив е този, който сам разбира

на погледа езика вековечен —

във него щом потъне, той намира

съдбата на която е обречен:

 

Ако любов е, те — очите греят

със пламъка на светлина вълшебна.

И във душата пойни птици пеят,

щастлив рефрен в градината неземна.

 

Ако тъга е — ти недей наднича

във кладенците — много са дълбоки.

Пред мъката се само коленичи,

щом обичта е в другата посока.

 

Обичам от очите да изпия,

сълзите им от топъл смях родени,

а после може като вълк да вия

и цял живот да зъзна на студено.