Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
История
- — Добавяне
Очи — като метличини в полето
или в огнище въглени изкрящи:
в едните блика радост от сърцето,
а другите във мъката са страшни.
Щастлив е този, който сам разбира
на погледа езика вековечен —
във него щом потъне, той намира
съдбата на която е обречен:
Ако любов е, те — очите греят
със пламъка на светлина вълшебна.
И във душата пойни птици пеят,
щастлив рефрен в градината неземна.
Ако тъга е — ти недей наднича
във кладенците — много са дълбоки.
Пред мъката се само коленичи,
щом обичта е в другата посока.
Обичам от очите да изпия,
сълзите им от топъл смях родени,
а после може като вълк да вия
и цял живот да зъзна на студено.
Край