Агния Барто

(автор)

По-долу е показана статията за Агния Барто от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Агния Барто
Родена 4 февруари 1906 г.
Починала 1 април 1981 г. (75 г.)
Професия писателка, сценаристка, радиоводеща
Националност Флаг на СССР СССР
Активен период 1925 – 1981
Жанр поезия, детска литература
Направление социалистически реализъм
Награди Орден „Ленин“ Орден на Октомврийската революция Орден Червено знаме на труда Орден на честта Медал за доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Медал за 800-годишнина на Москва Орден на усмивката Сталинска премия 1950 Ленинска премия 1972

Съпруг Павел Барто (1925 – 1931)
Андрей Щегляев (?-?)
Деца Едгар (1-ви брак)
Татяна (2-ри брак)
Уебсайт http://agniyabarto.ru/
Страница в IMDb
Агния Барто в Общомедия

А̀гния Барто̀ е съветска поетеса и писателка, авторка на произведения в жанра детска литература.

Биография и творчество

Агния Лвовна Волова Барто е родена на 4 февруари 1906 г. в Москва, Руска империя, в руско еврейско семейство. Баща ѝ е ветеринарен лекар, а майка ѝ е домакиня.

От малка се увлича по поезията. Докато учи в гимназията, посещава балетна школа. Завършва хореографско училище през 1924 г. и в продължение на година участва в балетна трупа. През 1924 г. на представлението на випускниците на хореографското училище присъства Анатолий Луначарски. Той обръща внимание на стиховете на Агния и я съветва да пише поезия. Първите ѝ стихотворения са публикувани през 1925 г.

През 1925 г. се омъжва за поета Павел Барто. Заедно с него написва 3 стихотворения. Развеждат се през 1931 г. Имат син Гарик, който загива в автомобилна катастрофа през 1945 г.

През 1936 г. е публикуван сборникът ѝ с поетични миниатюри за деца, който я прави известна и любима авторка, издавана в огромни тиражи.

По време на Втората световна война е евакуирана в Свердловск, където работи като стругар. Пише антихитлеристка патриотична поезия, чете стихове на фронта, пише статии във вестниците. През 1944 г. се завръща в Москва. Омъжва се за член-кореспондента на Академията на науките Андрей Шчегляев (Щегляев). Имат дъщеря Татяна.

През 1949 г. е издаден поетичният ѝ сборник „Стихи детям“, за който през следващата година е удостоена с държавната Сталинска премия.

В началото на 1960-те години работи в сиропиталище. В периода 1964 – 1973 г. по радиостанция „Маяк“ води предаването „Найти человека“ за откриването на деца и родители, загубили връзката си през войната. По случаите от предаването написва книгата „Найти человека“.

Автор е на сценариите за филмите „Подкидыш“ (1939), „Слон и верёвочка“ (1945), „Алёша Птицын вырабатывает характер“ (1953), „10000 мальчиков“ (1961).

В продължение на много години е председател на Асоциацията на творците на литература и изкуство за деца. Член е международното жури за Андерсеновата награда.

Агния Барто умира в Москва на 1 април 1981 г. На нея са наименувани астероидът 2279 Barto (открит през 1968 г.) и кратер на планетата Венера.

Произведения

Barto toys.jpg
  • Братишки (1928) – сборник поезия
  • Мальчик наоборот (1934) – сборник поезия
  • Игрушки (1936) – сборник поетични миниатюри
  • Снегирь (1939) – сборник поезия
  • Подростки (1943) – сборник поезия
  • Никита (1945) – поема
  • Стихи детям (1949) – сборник
  • Звенигород (1948) – поема
  • Найти человека (1968) – повест
    Да намерим човека, изд. „Народна култура“, София (1974), прев. Зорка Иванова
  • За цветами в зимний лес (1970) – сборник
  • Записках детского поэта (1976) – автобиографична

Източници

Външни препратки