И така, след толкова дълго време и след толкова много натяквания от типа „Прочети Брулени хълмове, прочети я, уникална е, невероятна е, никога не съм срещала такава любовна история и….“ и дрън-дрън, дрън-дрън и т.н. и след като забелязвах как героините в книгите четат точно тази книга, най-накрая се реших и седнах да я прочета.
Може да се каже, че се оказах разочарована от тази така хвалена „любов“ между Хийтклиф и Катрин. Къде е тази изпепеляваща, помитаща любов между тях, за която толкова много слушах? Защо не мога да я открия между страниците на книгата? Аз ли нещо греша и не разбирам, или наистина тази така наречена „любов“ ми се струва напълно непонятна и прехвалена? Единствените теми, които видях засегнати в тази книга бяха за ярост, отмъщение и омраза.
Не намирам Хийтклиф за привлекателно мрачен, определено не одобрявам отмъщението му и насилието, което той прилага върху дъщерята на Катрин, а още по-малко поведението му към Хертън. Един вид той пресъздава историята, който той самият е изживял и както той сам казва, знае през какво преминава младия Ърншоу, но въпреки това се забавлява от мисълта, че той страда смятайки, че така наказва баща му. Както беше казала Катрин, той е едно жестоко същество, без съвест и морал, което би прегазило всичко по пътя си.
А колкото до Катрин… Рядко съм срещала толкова отблъскваща за мен героиня. Нейните детински прищявките и игрички определено не ми се струват достойни за възхищение. Преиграването и ми беше толкова противно, че на моменти трябваше да затворя книгата от яд. Да не говорим колко лишени от смисъл за нейните доводи и колко повърхностна е тя. Ако не беше толкова себична и не ламтеше за пари, щеше да спести доста страдания на всички.
Далеч съм от мисълта, че това е най-прекрасната любовна история. Но като изключим Хийтклиф и Катрин, има и герои заради които си заслужава да се прочете книгата. Това са Нели, дъщерята на Катрин и Хертън към края.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.