Читателски коментари (за „Брулени хълмове “ от Емили Бронте)

Наистина съм учудена, че „Брулени хълмове“ е обявена за най-романтична книга…Бях гледала филма, но наскоро прочетох романа. Ами нещо ми липсва, а други неща идват в повече. Комуникацията между повечето герои е сведена до първичност и липсва всякаква аргументация за действията и отношенията им. Освен за омраза, гняв и мъст, за друго не се говори; има абсолютно безпричинна, отвратителна агресия (включително към деца — и то собствени!, например, или към животни). На моменти оставах с впечатлението, че описват само душевноболни и истерици. Г-жа Бронте доста е попрекалила в това отношение, стремейки се да изрази драматизъм. Не намирам ужасното поведение на Хийтклиф за оправдано или за „обаятелно мрачно“, нито прищевките на Катрин за възхитителни. Как не омръзнаха сами на себе си?!…

Не мисля, че силата на една любов и нейните противоречия и сблъсъци е нужно да се изразяват така първично и да се претендира, че „така било в реалността, видите ли“. Е точно пък такива хора в реалността не съм видяла!

Дълбочината и сложността на човешките отношения, люшкани между любовта и омразата, са перфектно пресъздадени в роман като „Осъдени души“, например. Там са описани и най-малките трепети и причини, началото, развитието и финала на любовта, с дълбока психологическа обосновка на героите и вътрешен драматизъм и динамика в отношенията им (без крясъците и детински тръшкания на Катрин Ърншоу, която повече изнервя, отколкото да буди симпатии, и скудоумната омраза на Хийтклиф!).

Мисля, че известността на романа далеч надхвърля достойнствата му. Има и такива, както има и светли образи, заради които се струваше да довърша четенето (образите на Нели, на дъщерята на Катрин и на Хертън към края), но те едва ли го правят „Любовен роман на всички времена“ — може би само ако това е единственият роман, който хората са чели.