Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (47)

47

Настъпи сутринта на Голямото разплащане — свежа и ясна, без нито едно облаче, идеален ден за убийство. Тълпите започнаха да се стичат към Колизея отрано. По арената маршируваха свирещи оркестри, всеки със знамето на своя кантон.

Под арената, през скрити вратички и по проходи, които започваха извън амфитеатъра, се стигаше до един цял подземен свят от работилници, улеи за превозните средства, съблекални за бойците и другите артисти, хранилища за оръжията. Тук бяха и ремонтните екипи както за машините, така и за човешките същества, а също и хората в черно, които щяха да отнесат падналите бойци до мястото на последния им отдих на Бутс Хил.

Към обяд трибуните се запълниха. Те бяха разделени на слънчеви и сенчести сектори като при испанските кориди. Ложите бяха засенчени от опънати на пръти платнища на ивици.

Денят беше хубав, жежкото слънце блестеше високо над главите на хората, а момичетата бяха облечени в тънки ярки памучни рокли. Във въздуха се носеше миризма на месо, пържено в горещо олио с малко чесън за компания. Между редовете сновяха продавачи на хот-дог, буритос, сувлаки, карнитас, напитки, наркотици, програми и тениски, украсени на гърба с портрети на участниците.

Нагоре-надолу по пътеките между местата тичаха деца и пищяха от смях. Лаеха кучета. Цареше онази атмосфера на добро настроение, която така често съпровожда пълната липса на добър вкус.

От едната страна на арената над полето за убийство бе издигната остъклена контролна кабина. На стратегически точки бяха разположени телевизионни камери, за да снимат и това, което става на арената, и израженията по лицата на коментаторите. Гордън Филакис, самият господин Ловен свят, бе пред микрофона, облечен в зелено спортно сако с емблемата на Ловната академия от дясната страна на гърдите му.

— Здравейте, хора, аз съм Гордън Филакис. Какъв ден за побоища, а! Прав ли съм, спортни запалянковци? Както винаги всички билети за това спортно събитие на годината в Есмералда са продадени. Ще ви предаваме всичко, което става, със забавени кадри в едър план на по-противните сцени. Но първо искам да ви представя един наш стар приятел, полковник Рич Фарингтън, човек, който знае едно-друго за убийствата.

— Благодаря, Гордън, радвам се, че съм тук. — Фарингтън беше висок, слаб, сивокос мъж, прав като бастун, с орлов нос и тънки безкръвни устни.

— Вие оглавявахте Международната бригада на наемниците, най-живописната банда убийци в цялата история на света, нали така, Рич?

— Съвсем вярно, Гордън, и това бяха прекрасни дни. Виждате ли, последната война не беше изцяло ядрена. Въпреки кратката й продължителност и общ характер остана време за няколко първокласни битки с хора.

— Вие и вашите момчета участвахте в кампанията „Малкият Чако“, нали, Рич?

— Разбира се, Гордън, и мога да ви уверя, че Южна Америка все пак е интересно място, макар че джунглите ги няма. Аз и моите момчета прикривахме оттеглянето през Лимпопо. Това е река в Африка, Гордън. И двете битки бяха наистина впечатляващи. Само картечният огън и минохвъргачките си струваха да платиш за билет, така да се каже.

— Гледал съм заснети откъси от тези битки много пъти, полковник, нашите зрители — също. Кампанията по Лимпопо е любимо семейно развлечение. Всъщност през следващия сезон каналът на Ловния свят се кани да започне разказ за развитието на цялата война по часове. Не бива да го изпускате, приятели. Заглавието му е „Приказният свят на кръвопролитието“.

— Беше хубава война — каза Фарингтън. — Но трябва да ви кажа, хора, че вие тук, в Ловния свят, макар и по един ваш скромен начин предлагате някои от най-добрите индивидуални сцени на насилие, които някога съм имал привилегията да наблюдавам. Не съм изкуствовед, но мога да твърдя, че част от нещата, които видях тук, определено съдържат сюрреалистичен елемент. Не съм и интелектуалец, господ ми е свидетел, но ми се струва, че вие тук, в Ловния свят, следвате по-истинско артистично призвание и създавате повече неподправена наслада за повече хора по целия свят, отколкото онези така наречени хора на изкуството в Америка и Европа, които мацат безсмислени цветове по платната или хабят хартията с неразбираеми думи. Извинете ме, Гордън, като че ли се поувлякох.

— Аа, полковник Рич, не се извинявайте. Вие сте наш човек. Много и от нас харесват онези неща, които могат да разберат. Като убиването! В това няма нищо трудно! Полковник Рич, благодаря ви, че се отбихте.

— За мен бе удоволствие, Гордън. Винаги идвам да гледам Голямото разплащане и началото на сезона на Сатурналията. Не бих ги изпуснал за нищо на света.

— Благодаря ви още веднъж, Рич. А сега виждам, че се готвим да започваме. Ще последват Клоуните самоубийци, които имаха такъв стоплящ сърцето успех миналата година, отново ще играем на Пешеходци и ще видим Движелантите, бързоподвижните Мотокоси и най-накрая Голямото разплащане. Надявам се, че си имате всичко подръка, защото не бива да изпускате и секунда след началото на действията.