Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (43)

43

— Не — каза Миранда, — трябва още повече да се прегърбиш, да отпуснеш раменете си, а краката ти трябва да вдигат шум като при плъзгане, докато ги тътриш по пода.

Миранда беше завела Харолд в спалнята си, малка колибка точно на половин метър от къщата на баща й, разстояние, предписано от традицията за селските момичета на възраст за женене без особени религиозни наклонности. Тук тя се опитваше да го научи на Селското тътрене. Не можеше да се надява да го усвои само за една нощ, разбира се, в „Училището за селяни“ в Цюг отделяха цял семестър само за Превиването на гръб. Слава богу, че Харолд не трябваше да усвоява тънкостите, които сочат социалния статус, тъй като беше малко вероятно да срещне някого. И понеже все още беше нощ, стойката му вероятно нямаше да бъде забелязана от облечените в двуредни раирани костюми пазачи, които се мотаеха пред вилата, хилеха се глупаво, пушеха и подхвърляха разни неща на жените.

— Така по-добре ли е? — попита Харолд, като се наведе и отпусна рамене.

— Имаш вид на футболен играч, който се кани да вземе топката.

— А така? По-добре ли е?

— Сега приличаш на простреляна мечка, която е готова да убие който й попадне.

Харолд се изправи и протегна.

— От това Превиване ми се схвана гърбът.

Миранда кимна, възхищавайки се, въпреки намерението си да не се поддава на широката, здрава, мъжествена фигура на Харолд. Capriesti dil dnu! — помисли си тя, като древната селска клетва й дойде наум без всякакво усилие. Този е много привлекателен. Тя го изгледа малко по-продължително, отколкото бе необходимо, а после се извърна. Няколко секунди по-късно без изненада откри, че той стои съвсем близо до нея, едър объркан мъжкар, чиято миризма на потна мъжественост само на няколко крачки от нея в съчетание с уханието на жасмин и тропически храсти в бавно подвижния нощен въздух на заспалия тропически остров, беше малко да се каже, че я объркваше.

— Кога трябва да отидем на този банкет? — я попита Харолд след една пауза, от която й спря дъхът.

Тя го разгледа с открито преценяващ поглед и пращящите от електричество дълбини на тъмните й очи му отправиха предизвикателство, едновременно неоспоримо и неразгадаемо, един сигнал толкова древен и многозначителен като самия живот.

— Ако се появим след час, ще бъде предостатъчно — каза тя, а устните й произнесоха тези думи с прецизност, която издаваше скрита премала.

— Щом е тъй, по-добре е да се разположим удобно — каза Харолд и легна на леглото.

Миранда се поколеба само за минута. Навярно това беше знакът, че казва сбогом на девствеността — важен момент за всяка жена, на която се случва. Да го вземат дяволите с неговата прелъстителна тромавост! — помисли си тя. После престана да се бори с първостепенния импулс, който навярно щеше да бъде най-голямото й доближаване до вътрешната същина на нещата, и се отпусна до него на леглото със слабостта, която беше и скритата й сила.

— Ах, ти, сладкодумен мръсник! — каза тя и устните й се плъзнаха по дългия твърд и прав гръб на носа му, докато не улучиха желаната цел — неговите устни.