Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Victim Prime, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

Библиотека 2001, №1

Робърт Шекли. Гладиаторите на Есмералда

Тази книга е издадена от „Атика“. Набор ДФ „Балканпрес“. Печат ДФ „Софияпринт“

Шрифт: Таймс. Формат 70х100/32. 14 печатни коли. Цена 12 лева

София 1000 ул. „Граф Игнатиев“ 2

© Милена Григорова, преводач

© Жеко Алексиев, библиотечно оформление

© Текла Алексиева, корица

© Атика, 1992

 

Robert Sheckley. Victim Prime

Methuen Paperback, London, 1987

История

  1. — Добавяне

1

На градското събрание през септември жителите на Кийн Вали, Ню Йорк, взеха решение да въоръжат Харолд Ердман с най-добрия револвер в града — един първокласен „Смит & Уесън“, калибър 44 — и да го изпратят на юг, на остров Есмералда, за да се включи в Лова.

Харолд беше избран, защото се беше кандидатирал сам, нямаше живи роднини, не беше женен, беше здрав, биеше се доста добре и защото го считаха за достатъчно честен, та да изпълни своята част от сделката, а именно да изпрати на града петдесет процента от наградата си за Лова, разбира се, в случай че остане достатъчно дълго жив, за да я получи.

Ако искаше да се включи в Лова, Харолд първо трябваше да пътува на автостоп, а после да прекоси американското крайбрежие до Маями с автобус. Оттам парите щяха да му стигнат за самолетен билет до Есмералда, малък остров в югоизточния край на Бахамските острови, където Ловът бе официално признат от закона.

Пътуването от горната част на щата Ню Йорк до Флорида минаваше за изключително опасно. Говореше се за крайпътни засади на нечувано свирепи бандити, мъже, жадни за кръв, които се опияняват от жестокостите. Опустошени области, покрити със зловонни мъгли от отдавна погребани индустриални отпадъци, изригвали вредни газове под стъпките на пътника, като че ли земята се опитва да се освободи от бремето на концентрираните химикали и радиоактивни отпадъци. Едно такова изригване можело да отрови човек, преди да е направил и крачка, и когато паднел на земята, той вече бивал мъртъв. Но дори и да се измъкне от всичко това, на пътника му оставало да се пребори с хищническите градове на юг, гъмжащи от загубили човешкия си облик същества, които убивали всеки срещнат, взимали вещите му, а понякога изяждали и трупа му.

Така гласяха предаваните от уста на уста съвети за пътника, чрез които се разпространяват измислици, но понякога и факти.

Тези истории не притесняваха особено Харолд. Той беше готов да поеме много рискове, за да се измъкне от това умиращо селище, забутано в една от гънките на замърсените Адирондакски планини. Искаше наистина да постигне нещо в живота си и Ловът беше единственият шанс, който му се предоставяше.

Харолд беше едър, но се движеше леко като за фигурата си и беше по-бърз, отколкото изглеждаше. Той беше високо, кръглолико, добродушно на вид селско момче с чистосърдечна усмивка и пресметливи очи. Неподстриганата му черна коса покриваше яката на износеното му карирано яке, а по лицето му имаше неколкодневна четина. Беше на 28 години по време на пътуването си и малко приличаше на мечка, събудена преди края на зимния й сън. Едър, сънен и някак симпатичен. Което само показва доколко може да се вярва на външния вид.