Дамян Дамянов
Посвещение

Къде си моя първа обич?

Разпръсна ни света голям!

А беше време… Даже в гроба

не исках да отида сам.

Не исках да съм сам без тебе.

Не искаше и ти — сама.

За двамата ни бе потребен

един живот. Една земя

под нас или над нас да бъде.

Ала животът се мени.

Земята се върти и пъди

прашинките на две страни.

Земята се върти. Пилее

листа и птици, сняг и прах…

Върти се тя и те — със нея!

И те — със нея, ние — с тях!

Довчера влюбени и вечни,

днес — аз съмичък, ти — сама.

Като два полюса далечни,

два края на една земя.

И двете точки на кълбото

се гонят всеки миг и час.

А колко други във живота

се гонят също като нас!

И как безкрайно се пътува

по паралела „Аз и Ти“…

Затуй откакто свят светува

кълбото земно се върти.