Дамян Дамянов
Празник на поезията

Ще си умра с отворени очи…

Затуй ли пропилях живот до тука —

да видя как събратът ми клечи

и рови за коматче хляб в боклука

 

Затуй ли минах своя път нелек?

За да съзра как някой сгромолясва

най-светлата мечта от памтивек

за свобода, за равенство и братство?

 

Ни равенство, ни братство… И какво?

Затуй пък — свобода?… Но дращи суха

като огризка тя от пиршество,

в което други пълнят си търбуха.

 

Един от глад умира, друг преял,

с кола на принц край него профучава…

Не в кофата, бедняко прегладнял,

в душата ми бръкни — за идеал!

Знай, по-спокоен ще умра тогава.

 

28. IX. 1994 г.