Дамян Дамянов
Есен

Опърпано-клонесто-жълта

сиромахкиня с палто,

от друг подарено, нахълтва

при мен през стъклото. А то

прилича на рамка картинна,

в която от тъжни бои

стои тя — една просякиня

и жълти монетки брои.

Ах, есен — предишна любима

и днешна старица! Във теб

аз виждам пристъпваща зима

с крачета на босо дете,

изгубено в белите дебри

на първия падащ бял сняг!

Ах, есен…

                И мръква ноември.

Уж светещ, а цял в идещ мрак.

 

20. XI. 1994 г.