Борис Пастернак
Магдалина I

Щом мръкне — идва демон луд:

за мойто минало разплата.

И спомените за разврата

гризат сърцето ми, че в блуд —

робиня на мъжа разплут —

аз бях глупачка всепризната

на улицата — мой приют.

 

Последни мигове пълзят

и ще настане тъмнината,

ала преди да изтекат,

живота си, докрай изгребан,

подобно алабастров съд

разбивам, господи, пред тебе.

Сега къде ли бих била,

учителю и мой спасител,

ако в среднощната мъгла

не беше вечността дошла

като пореден посетител,

комуто казвам аз: ела!

 

Но обясни какво е грях

и смърт, и ад, и пламък черен —

когато с тебе заживях,

като филиз със ствол се слях

и сраснах с теб в скръбта безмерна.

Когато твоите крака

положила съм на колене

и вече може би така

обвивам кръста свят с ръка

и трескаво, с благоговение

подготвям те за погребение.