Метаданни
Данни
- Серия
- Стихотворенията на Юрий Живаго (17)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Свидание, 1949 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кирил Кадийски, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (юни 2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (юни 2008 г.)
Издание:
Борис Пастернак. Доктор Живаго. Интерпринт, 1990
История
- — Добавяне
Навял е сняг до кръста,
до стрехите почти.
Ще ида вън на въздух,
а вън, на прага — ти.
Без шапка, без шушони,
с палтенце тънко пак
вълнението гониш
и дъвчеш мокър сняг.
Дървета и огради
се губят сред мъгла.
И ти сред снегопада
дотук си чак дошла.
И капки по ръкава
в маншета ти текат.
като роса остават
косата да сребрят.
И кичурът раздърпан
е озарил: лице
и фигура, и кърпа,
и дреха, и ръце.
Лицето в мокър сняг е,
в очите ти — печал.
И сякаш те е някой
с един замах отлял.
Като че гайка здрава
от нечии ръце
навита си направо
на моето сърце.
Чертите кротки в него
навеки се таят
и как да се засегне,
че е жесток светът.
И в преспите дълбоки
двои се вечерта
и между нас не мога
да тегля аз черта.
Но кой съм, ти коя си,
когато вече друг
мълва за нас разнася,
а нас ни няма тук?