Борис Пастернак
Циганско лято

Как корав е на касиса листът.

Вкъщи — смях и стъклата звънтят,

там солят, мариноват и чистят,

и в бурканите гъби редят.

 

А лесът — шегобиец — не чака,

тоя шум е по склона развял,

дето, сякаш от огън, лещака

е опърлен от слънцето цял.

 

Пътят слиза към рова след малко,

тук за стария гнил коренак

и за дриплата есен е жалко —

всичко смитаща в зейнал овраг.

 

Че по-проста е тази вселена,

не тъй както го мислят, уви,

че лесът май във вир отразен е

и че всичко към края върви.

 

Да не мига човек на парцали,

щом докрай спепелен е светът

и прозорецът в налепи цял е —

бели сажди към него летят.

 

Тук пътека, през дупка в стобора

към брезовия лес лъкати.

Вкъщи врява и смях без умора,

смях и врява далече ехти.