Борис Пастернак
Лято в града

Всеки разговор шепот е.

На тила накълбена,

в миг косата е в шепите

и готов е купена.

 

Тежък гребен затъкнала,

като в шлем е жената

и с косата отхвръкнала

се отмята главата.

 

А навън вече мрачната

нощ порой предвещава.

И търчат минувачите,

и градът опустява.

 

Най-внезапно в замаята

гръм процепва небето

и от вятъра в стаята

се люлее пердето.

 

И настава безмълвие,

но е все така жарко

и в нощта ярки мълнии

все се мяркат и мяркат.

 

Ала щом светозарното

утро почне отново

да суши тротоарите,

цели в локви дъждовни,

 

гледат мрачни, нацупени,

недоспали горките,

стогодишни, отрупани

с цвят уханен — липите.