Метаданни
Данни
- Серия
- Стихотворенията на Юрий Живаго (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Объяснение, 1947 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кирил Кадийски, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (юни 2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (юни 2008 г.)
Издание:
Борис Пастернак. Доктор Живаго. Интерпринт, 1990
История
- — Добавяне
Върна се животът безпричинно,
както беше странно прекратен.
Пак съм тук, в пресечката старинна,
както и през оня летен ден.
Тия хора, грижи и стремежи,
залезът е пак недогорял —
както към стената на Манежа
здрач убийствен бе го приковал.
Пак жени, на евтин пир събрани,
търкат в танц подметки до зори.
После пак разпъва ги тавана,
с жарка ламарина ги гори.
Виж, една с походка уморена
на вратата се показва пак
и изскочила от сутерена,
прекосява двора, тънещ в мрак.
Търся пак претексти, правя сметки,
всичко безразлично е за мен…
И избързва нашата съседка,
за да ни остави насаме.
* * *
Недей да плачеш, да кривиш
уста и да се цупиш.
След треската ще развредиш
засъхналия струпей.
Свали ръка от мойта гръд —
проводници сме двама
и току-виж, че се слепят
телата ни сред пламък.
Ще встъпиш в брак, ще си една —
без грижи, безпокойства.
Велико е да си жена,
да подлудиш — геройство.
О, чудо — женските ръце,
плещи и гръб, и шия:
пред тях със сълзи на лице
възторга си не крия.
Какво, че тягостната нощ
и мен е оковала,
щом разривът със страшна мощ
ни тласка към раздяла.