Борис Пастернак
Март

Слънцето пече, та пот се лее

и потокът буйства като луд.

Пролетта — краварка снажна — все е

вън на двора и ламти за труд.

 

Клонките — безсилно сини жили,

малокръвен, се топи снегът.

Но пращят от здраве остри вили

и краварниците в пот димят.

 

Тия нощи, тия дни и нощи!

Звън по пладне, слънцето блести,

стрехите са във висулки още,

но вода навсякъде шурти!

 

Зеят на оборите вратите,

гълъби овес в снега кълват

и на всичко стимул и хранител —

лъха като въздух свеж торът.