Робърт Асприн
Митично подвеждане (18)

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА:

Убеден съм, че можем да обсъдим нещата като цивилизовани хора.

ДЖ. УЕЙН

— Предполагам, че всички умирате от любопитство защо съм ви извикал тук — подзе ухилен до ушите моят ментор.

Струва ми се, че го беше замислил като шега. Реших така, понеже разпознах неговата „очакваща смях“ усмивка. За беда той я демонстрираше не на нужната тълпа. Тупаните не са прочути с чувството си за хумор.

— Смятам, че е, за да говорим за Трофея — сухо отбеляза един изискан индивид от тахойската група. — Иначе само си прахосваме времето.

— О, за Трофея е — побърза да го увери Аахз.

— Който вие откраднахте от нас! — додаде отровно представител на вегасците.

— След като вие пък го откраднахте от нас! — изстреля в отговор тахойският оратор.

— Едва когато вие ни го взехте с измама на Голямата игра.

— Искането беше напълно законно! В правилника ясно се казва…

— Онова правило не е било използвано от триста години. Оттогава насам е имало четири решения, които противоречат…

— Господа, моля ви! — призова Аахз и вдигна ръце, за да въдвори ред. — Всичко това е вода под подвижния мост, а също така съвсем встрани от въпроса. Припомнете си, че в момента никой от вас не притежава Трофея. Ние го притежаваме.

Последва миг на напрегнато мълчание, докато двете страни осмислят тази забележка. Най-накрая говорителят на тахойците пристъпи напред.

— Много добре — твърдо подчерта той. — Кажете колко искате за връщането му. Съветът на Та-хоу е готов да предложи…

— Вегас ще качи над всяко ваше предложение, което ще направите.

— А пък Та-хоу ще качи два пъти повече от всяка сума, която Вегас обяви — изстреля говорителят.

Това започна да ми звучи доста приятно. Може би съм се мотал с Аахз прекалено дълго, но потенциалните финансови изгоди от сегашното ни положение ме впечатлиха като изключително добри. Единствената предвидима трудност беше настояването на первекта да задържи своя подарък за рождения си ден.

— Ако опитате нещо, нашата магьосница ще…

— Вашата магьосница! Та нали ние я уволнихме? Ако тя опита нещо, нашият магьосник ще…

Бушуващият дебат пак си проби път със сила в моето съзнание. Това последното ми прозвуча така, сякаш работите можеха да станат много бързо твърде неприятни. Хвърлих гневен поглед към Аахз, ала, както обикновено, той беше далеч пред мен.

— Господа, господа! — призова люспестият с повторно вдигане на ръцете.

— Кого наричаш господин, бе?

— И дами — поправи се моят ментор, присвил очи към източника на гласа. — К’во знаете вие? ИРА отново нанася удар.

— Какво е това ийра? — сбърчи вежди представителят на тахойците, повтаряйки дума по дума мисълта ми.

— Изглежда — продължи Аахз, като съвършено загърби въпроса, — нашите мотиви са били погрешно изтълкувани. Ние не се сдобихме с Трофея, за да искаме откуп за него. Точно обратното. През цялото време имахме намерение да се уверим, че той ще отиде при законния си собственик.

Откъм вегасци се надигна грозно ръмжене.

— Отлично! — просия говорителят на Та-хоу. — Щом не желаете да приемете възнаграждение, ще се съгласите ли поне да ни придружите обратно в града като наши гости? Положително ще го отпразнуваме и…

— Аз казах „законния собственик“ — сряза го с гримаса Аахз.

Говорителят замлъкна, а усмивката му се стопи до опасно намръщване.

— Да не би да твърдиш, че не ние сме законните собственици? — озъби се той. — Ако си мислиш, че основанието на Вегас е по-добро, тогава защо преди всичко открадна Трофея?

— Нека да ви обясня още веднъж — въздъхна моят ментор. — Статуята ще принадлежи на своя законен собственик. Следователно Вегас също се изключва.

Последното изречение напълно обърка делегата. Не го упреквам. Логиката на Аахз мен също ме пообърка… и аз бях на негова страна!

— Ако съм разбрал правилно — продължи високомерно моят учител, — Трофеят отива у спечелилия отбор, у победителя в Голямата игра — като награда за това, че е най-добрият тим за годината. Така ли е?

— Естествено — кимна говорителят.

— А защо смятате, че отборът, който е завоювал победа в Голямата игра, е най-добрият такъв? — запита невинно Аахз.

— Защото има само два отбора. Оттук логично следва, че…

— Ето къде бъркаш — прекъсна го менторът от Перв. — Съществува и друг тим.

— Какво? Друг ли? — примигна от удивление делегатът.

— Точно така. Тим, който никой от вас не е срещал, да не говоря пък, че не го е надвивал. И ние твърдим, че докато той не бъде победен, нито Та-хоу, нито Вегас имат правото да обявят своята команда за най-добра през годината!

Стомахът ми направи флиг-флаг. У мен започваше да се оформя някакво лошо предчувствие.

— Това е смешно! — обади се говорителят на Вегас. — Никога не сме и чували за друг отбор. Впрочем чий е той?

— Наш — усмихна се Аахз. — И ние предизвикваме и двата ви състава да играем тристранен мач на туй място след тридесет дни… Победителят взима всичко.

Лошото ми предчувствие се оправда. За момент се почудих дали да не променя маскировката си и да се измъкна с някоя от делегациите. После осъзнах, че тази възможност е изключена. Двете групи се бяха оттеглили така, че да не ги чуем, за да могат да обсъдят предложението на первекта. Отидоха толкова далеч, че нямаше начин да се присъединя към тях, без да ме забележат. Като не ми оставаше какво друго да направя, се обърнах към Аахз.

— Това ли ти беше планът? — запитах. — Да ни накараш да играем някаква игра, за която не знаем абсолютно нищо, и то не срещу един, а срещу два отбора? Това не е план, ами катастрофа!

— Прецених, че така ще имаме най-реален шанс да освободим Танда и да запазим Трофея — сви рамене моят наставник.

— Туй е шанс да ни потрошат главите — поправих го аз. — Би трябвало да съществува и по-лесен начин.

— Е, да, съществуваше — уточни Аахз. — За нещастие ти го профука, обещавайки, че няма да сторим нищо, което да застраши работата на Куигли.

Мразя Аахз да е прав. Яд ме е почти толкова, както когато ме уловят в моите собствени тъпи грешки. В повечето случаи тези два феномена се съчетават едновременно в живота ми.

— Защо не ми каза за тоя план? — избучах аз, за да скрия неловкостта си.

— А ти щеше ли да се съгласиш, ако ти бях казал?

— Не.

— Ето защо.

Настъпи малка пауза.

— Какво ще стане при положение, че откажем да приемем твоето предизвикателство? — обади се говорителят на Та-хоу.

— Тогава ще смятаме себе си за победители поради неявяване — отвърна Аахз.

— Е, Вегас ще е тук — долетя решението от другата група.

— А също и Та-хоу — беше спонтанният отговор.

— Ако мога да запитам — поинтересува се вегаският делегат, — защо избрахте срещата да е след тридесет дни?

— Ще ви трябва време, за да очертаете триъгълно поле — обясни моят ментор. — И освен това си помислих, че вашите търговци ще поискат повече от една седмица да приготвят сувенирите си.

Двете групи закимаха при последното съображение.

— Значи сте съгласни? — притисна ги Аахз.

— Съгласни! — ревна Та-хоу.

— Съгласни! — повтори досущ ехо Вегас.

— Щом споменахме за търговия — отбеляза говорителят на Та-хоу, — как се казва вашият отбор? Ще ни трябва името му, преди да сме започнали производството на сувенири.

— Наричаме се „Демоните“ — рече Аахз и ми намигна. Светкавично загрях какъв всъщност е неговият план. — Искате ли да разберете защо?

— Ами… мога да допусна, че защото играете като демони.

— Не просто „като“! — ухили се моят учител. — Партньоре, да им покажем ли?

— Защо не? — усмихнах се аз, затваряйки очи.

Само за миг нашата маскировка изчезна и за пръв път делегатите видяха какво стои срещу тях.

— Както казах — обяви Аахз, оголвайки всичките си зъби, — не просто „като“ демони.

Гамбитът беше добър и би следвало да проработи. Всеки здравомислещ човек би се разтреперал от възможността да се изправи против отбор от демонски изчадия. Никоя жертва не би била твърде голяма, за да се избегне такъв сблъсък. Само че ние бяхме пропуснали една дребна подробност. Тупаните не са здравомислещи хора.

— Отлично! — възкликна говорителят на Та-хоу.

— Какво? — примигна Аахз и лицето му се издължи.

— Това би трябвало да изравни шансовете — продължи същият говорител. — Точно туй обсъждахме… дали ще можете да съберете достатъчно добър тим, та да стане истинска схватка. Но сега… Е, този мач всеки ще иска да го гледа.

— Вие… не се ли боите да играете срещу демони? — запита бавно первектът.

Вече беше ред на другия да се усмихне.

— Скъпи ми приятелю — изхили се той, — ако някога беше видял как играят нашите отбори, нямаше да има нужда да задаваш подобен въпрос.

С тези думи тахоецът се обърна, за да се присъедини към делегацията си, тъй като двете групи се бяха приготвили да се оттеглят от срещата.

— Ти не им ли подслуша разговорите? — изсъсках аз.

— Ако си спомняш — изръмжа в ответ Аахз, — по това време бях зает да бъбря с твоя милост.

— Значи сме загазили — завайках се.

— Може и да не сме — поправи ме той. — Куигли! Възможно ли е да разменим една дума с теб?

Бившият ловец на демони мигом се присъедини към нас.

— Длъжен съм да заявя — изхихика той, — че вие, момчета, свършихте отлична работа, за да ме измъкнете от туй неудобно положение. Сега за тях е въпрос на гордост да си извоюват обратно Трофея на игрището.

— Чудесно — изръмжа Аахз. — А какво ще кажеш за твоята част от сделката? Та-хоу запазва своите шансове, така че няма никаква причина да държиш Танда.

— Ммм… и да, и не — поправи го Куигли. — Идва ми наум, че ако я пусна сега, ти ще имаш и Трофея, и госпожицата, поради което ще ти липсва всякаква мотивация да се върнеш за играта. За да изпълниш обещанието си да дадеш на Та-хоу възможност да спечели този Трофей, мачът трябва да се състои. Тогава аз ще освободя Танда.

— Много ти благодаря — избълва моят ментор.

— Няма защо — махна с ръка бившият демоноловец и тръгна към своята група.

— Какви ще ги дъвчем сега? — запитах не без сарказъм.

— Ще съберем отбор — повдигна рамене Аахз. — Хей, Грифин!

— Какво искате, бе? — отвърна недоволно младокът.

— Възникна още една задачка за теб — усмихна се моят учител. — Всичко, което трябва да сториш, е да тренираш нашия тим. Има… няколко пункта в играта, които не са ни много ясни.

— Не — твърдо заяви Грифин.

— Виж к’во, късако…

— Чакай малко, Аахз — прекъснах го. — Грифин, този път не те заплашваме. Предлагам ти работа с добра заплата, за да ни помогнеш.

— Ка-ак!? — кресна люспестият.

— Млъкни, Аахз.

— Вие не разбирате — прекъсна ни на свой ред младокът. — Нито парите, нито заплахите могат да ме накарат да променя решението си. Помогнах ви да откраднете Трофея от Вегас, но няма да ви съдействам срещу собствения си отбор. По-скоро ще умра, отколкото да го направя.

— Има неща, които са по-лоши от умирачката — зловещо подметна Аахз.

— Остави ги тия, сър — рекох му твърдо и добавих: — Все пак ти благодарим, Грифин. Ти ни помогна много, когато се нуждаехме, така че не те виня, загдето сега не искаш. Побързай. Останалите те чакат.

Загледахме се как той подтичва към своята делегация.

— Знаеш ли, момче — въздъхна най-сетне Аахз, — един ден ще си имаме дълъг разговор за тези твои възвишени идеи.

— Готово, господине — кимнах. — Междувременно какво ще правим с тоя мач?

— Какво друго можем да направим? — учуди се наставникът ми. — Ще съберем отбор, разбира се.

— Просто тъй? — потрепнах. — И къде ще идем да намерим играчи, да не говорим пък за някой, дето да знае как се играе?

— Къде другаде? — ухили се Аахз, като занаглася И-скачача. — На Пазара на Дева!