Дамян Дамянов
Дали ще бъда жив и утре

Дали ще бъда жив и утре —

Това не знам, уви, не знам.

Дали във следната минута

Ще съм пак аз и ще съм там,

Където съм днес, тоест — тука?

Не знам — животът си е смърт.

И в мен „машинката“ все чука

Като че за последен път.

Но нищо страшно няма в нея —

Тя трупа живото в слова,

В които аз ще си живея

И след това, след онова.

Дали ще… Млък, о, смърт! Не искам

Чрез теб духът ми да скърби!

… И всеки стих е просто и искрен,

че е последен може би.