Рудолф Ерих Распе
Приключенията на барон Мюнхаузен (8) (Преразказани от Ангел Каралийчев)

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Baron Münchhausens Erzählungen seiner wundersamen Reisen, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране и коригиране
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Рудолф Ерих Распе

Приключенията на барон Мюнхаузен

Немска

Шесто издание

Редактор Нина Иванова

(c) Ангел Каралийчев, автор, 1955

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Второ морско приключение

В 1766 година аз се качих в Портсмут на един военен английски кораб. Този кораб отиваше за Северна Америка и носеше сто оръдия и хиляда и четиристотин души моряци и пътници. Бих могъл да разкажа за много приключения, които ми се случиха в Англия преди тръгването ми, но това ще сторя друг път. Искам да спомена само за едно. Веднъж имах удоволствие да видя краля. Той минаваше с голяма тържественост край парламента, седнал в царската си колесница. Един грамаден дебел колар с големи пера на шапката, седнал на капрата, съвършено ясно рисуваше с камшика си във въздуха началните букви на кралското име и самата корона на величеството. Но тези майсторлъци не заслужават внимание.

Докато стигнахме в Америка, не видяхме нищо забележително. Първото нещастие ни сполетя, когато бяхме на близо триста километра далеч от река Свети Лаврентий.

Нашият кораб със страшна сила се удари върху нещо, което ни се стори, че е под водна канара. Измерихме дълбочината. Повече от петстотин метра, а дъно няма. Злополуката ни озадачи. Кормилото счупено, мачтите разклатени, някои хора бяха паднали на палубата, а не можехме да разберем откъде ни сполетя нещастието. Един от нашите моряци тъкмо в това време се беше покачил да поправи главната мачта. От сътресението той беше запокитен най-малко на три километра и почна да пада към водата. За щастие морякът не загуби самообладание и можа да се хване за клюна на един червен северен гъсок. И това му спаси живота. Силата на падането му намаля и храбрият момък, стиснал здраво шията на гъсока, успя благополучно да доплува до кораба.

Сътресението от удара беше толкова силно, че всичките пътници полетяха нагоре към тавана и си удариха главите. Тъкмо по тази причина моята глава потъна в раменете ми. Трябваше да минат няколко месеца, докато главата ми зае отново естественото си положение.

Не бяхме сварили да се съвземем от общото объркване и смущение, когато изведнъж се появи огромен кит. Това морско чудовище, което беше навярно заспало на морската повърхност, стана причина за злополуката. Чудовището беше разсърдено от безпокойството, което му причини нашият кораб. В гнева си китът налапа главната котва, която висеше, както обикновено, на задната корабна част, и повлече по вълните кораба. Отвлече ни на шейсет мили разстояние със скорост шест мили в час.

Кой знае какво щеше да стане, ако за щастие синджирът на котвата не се беше скъсал. Скъсването стана причина китът да изгуби нашия кораб, а ние — котвата си. Подир няколко месеца, като се връщахме в Европа, намерихме кита на същото място. Той плуваше мъртъв над водата, половин километър дълъг. Ние решихме да вземем върху кораба само един малък къс от огромното животно. Спуснахме една лодка, отрязахме му главата и можете да си представите каква беше радостта ни, когато в устата му намерихме нашата котва и четирийсет метра от синджира. Синджирът беше навлязъл в кухия зъб на долната челюст. Това беше едничкото по-забележително събитие, на което бяхме свидетели през цялото си пътуване. Всъщност не. Аз забравих да разкажа нещо друго, което без малко щеше да има злополучен край. Когато се сблъскахме с кита и плавахме по-нататък, ние открихме, че корабното дъно е пробито и водата бързо е захванала да нахлува вътре. Никакви помпи не можеха да я изхвърлят. След половин час трябваше да слезем на морското дъно. За общо благополучие аз бях оня, който откри дупката. Тя имаше диаметър два метра. Опитах се да я запуша с това-онова, но не успях. Най-сетне можах да спася чудесния кораб и пътниците с едно остроумно хрумване, което надминава всички хрумвания на света.

Без да си снемам панталоните, аз седнах върху отвора и дори ако той беше още по-голям, пак щях да го запуша. Трябва да добавя, че по бащина и майчина линия аз произхождам от породисти холандски и вестфалски предци. Разбира се, положението ми не беше твърде завидно, защото морската вода напираше с голяма сила да навлезе в кораба, но дърводелецът скоро ми помогна.