Рудолф Ерих Распе
Приключенията на барон Мюнхаузен (16) (Преразказани от Ангел Каралийчев)

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Baron Münchhausens Erzählungen seiner wundersamen Reisen, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране и коригиране
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Рудолф Ерих Распе

Приключенията на барон Мюнхаузен

Немска

Шесто издание

Редактор Нина Иванова

(c) Ангел Каралийчев, автор, 1955

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Девето морско приключение

От Англия двамата с капитан Хамилтън потеглихме за Индия. Аз водех подире си и моето ловно куче. То беше едно куче, което нямаше цена и никога не се разделяше с мене. Навлязохме навътре в морето, на разстояние триста мили от сушата според най-точното пресмятане, и ето че тогава моето куче се отличи. Веднъж за голямо мое учудване забелязах, че кучето стои неподвижно все на едно и също място. Съобщих това на капитана и офицерите, като добавих, че наблизо има суша, защото кучето ми е подушило дивеч. Всички се разсмяха. Почнаха да ме подиграват. Аз търпеливо преглъщах обидите и не си развалих доброто мнение за кучето.

След дълги спорове най-сетне заявих на капитана, че вярвам повече на кучешкия нюх, отколкото на моряшките очи. И след това предложих облог: сто гвинеи — толкова струваше моят билет. Аз твърдях, че най-много подир половин час ще стреляме по дивеч.

Капитанът, един чудесен човек, отначало почна да се смее. Той посъветва корабния лекар господин Крауфорд да ми провери пулса. Ученият човек опипа пулса ми и съобщи, че ме намира напълно здрав. Двамата взеха да си шепнат тихичко и аз можах да доловя няколко думи от техния разговор. „Той не е с всичкия си — каза капитанът — и аз не мога да приема неговия облог: това ще бъде безсъвестно от моя страна.

— Аз съм на противното мнение — обади се докторът. — Баронът е съвсем здрав. Но той има повече доверие в нюха на кучето си, отколкото в знанията на нашите офицери. Разбира се, той ще загуби и заслужава това наказание, защото е много упорит.

— Все пак нямам желание да приема този облог — повтори капитанът. — В края на краищата готов съм да му върна парите, ако спечеля облога.“

Докато траеше този разговор, кучето ми не се мръдна от мястото си и още повече затвърди моята увереност. Втори път предложих облог и капитанът най-сетне се съгласи.

Докато си ударим ръцете, моряците, които бяха в една лодка, вързана зад кораба, и ловяха риба, хванаха една огромна морска риба и я подадоха горе. Готвачът бързо я разпра и намери в корема й — какво мислите? — шест двойки живи яребици. Бедните птици, види се, бяха прекарали толкова дълго време в рибешкия корем, че едната от тях лежеше над шест яйца. Мътеше ги. И тъкмо когато готвачът разпра рибата, от едно яйце показа главичката си малко пиленце.

Ние отгледахме пилетата заедно с котенцата, които се бяха окотили няколко минути по-рано. Старата котка обичаше яребичетата като свои рожби. Тя ставаше безутешна, ако някое пиле се отлъчеше някъде и не се връщаше веднага. И нали четири яребици постоянно седяха над яйцата и мътеха, ние имахме на масата си дивеч през цялото пътуване.

За да се отплатя на моето отлично куче, задето ми спечели сто гвинеи, аз му давах всеки ден костите на изядените яребици, а понякога му хвърлях цели печени птици.