Шери Сонтаг, Кристофър Дрю, Анет Лорънс Дрю
Мисия невероятна (15) (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blind Man’s Bluff (The Untold Story of American Submarine Espionage), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Източник: http://attika.dir.bg/html/biblioteka/misia.pdf

 

Издание:

Атика, София, 1999

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ А
СБЛЪСЪЦИ МЕЖДУ ПОДВОДНИЦИ

През цялата Студена война се случиха дузини инциденти с подводници, които, разчитащи на звук вместо зрение, се приближаваха толкова близо до противника, колкото им стигаше смелостта — понякога прекалено близо. Никой от тези инциденти не беше толкова сериозен, както сблъсъкът между „Таутог“ и „Черната Лила“, но дори относително леко почукване от четирихилядитонен плавателен съд е достатъчно, за да разтърси и хора, и кораб. Ето някои други инциденти, предизвикани, когато подводници, изпратени на специални операции от Съединените щати и Великобритания, удрят или биват ударени от съветски подводници и кораби, или други съдове.

Списъкът включва сблъсъци, за които има потвърждение, както и такива, за които съществува вероятност. Някои от тях не са разкривани досега.

1960-1961: „Сордфиш“

При наблюдателна мисия на „Сордфиш“ (SSN-579) около съветския тихоокеански бряг съветска подводница, изглежда, искала да изплава — точно под американската. Последната се намирала на перископна дълбочина, когато внезапно се разтърсила от удар. Един от членовете на екипажа си спомня, че офицерът на руля видял през перископа сигнални светлини — каквито подводниците е възможно да използват при изплаване на повърхността. Когато самата „Сордфиш“ изплавала, океанът бил чист. Екипажът решил, че съветската подводница се е потопила обратно във водата.

Началото на 60-те години: Неидентифицирана подводница, вероятно „Скипджак“

Бивш служител на военноморското разузнаване си спомня ясно инцидент, при който американска подводница се ударила в съветски ескадрен миноносец в Баренцово море. Не е сигурен, но смята, че подводницата е „Скипджак“ (SSN-585). Сигурен е обаче, че американската подводница се е прибрала у дома с „вдлъбнатина от винт на вертикалния стабилизатор“. Възможно е това да е един от инцидентите, споменавани от Сеймур М. Херш в „Ню Йорк Таймс“ през май 1975 г., където описва как подводница от клас „Холистоун“, без да цитира името й, пострадала, докато изплавала изпод съветски кораб по време на учения на съветските ВМС. Херш съобщава също, че е пострадала бойната рубка на подводницата, но независимо от търсенето от съветските кораби тя успяла да избяга.

Юли, 1965 г.: „Медрегал“

„Медрегал“ (SS-480) се блъснала и повредила гръцки товарен кораб, заподзрян, че превозва материали за Виетнам. Инцидентът се случил в залива Тонкин, докато дизеловата подводница била под командването на временен капитан. Редовният й командир си бил счупил врата при скок в басейн на пристанище във Филипините.

Март 1966 г.: „Барбел“

„Барбел“ (SS-580), една от последните дизелови подводници, строени от ВМС, се сблъскала с товарен кораб, подозиран, че прекарва оръжие, близо до остров Хайнан, Китай, от другата страна на залива Тонкин в Северен Виетнам. Силата на удара откъснала стабилизиращите плоскости от подводницата, като части от тях може би са заседнали в трюма на кораба. Сблъсъкът бил достатъчно силен, за да изпрати „Барбел“ на тридесет метра надолу, където се блъснала в дъното. По-късно виетнамците съобщиха, че корабът потънал, след като се сблъскал с подводен предмет.

Естествено, сблъсъкът с „Барбел“ бил особено неприятен за министъра на отбраната Робърт Макнамара, който наредил на командващите ВМС да не вкарват американски подводници в района, за да не се изостря ситуацията. „Барбел“ останала потопена, отстранила се от товарния съд и се махнала, без да проверява какво е станало с моряците на кораба.

Декември 1967 г.: „Джордж К. Маршал“

„Маршал“ (SSBN-654), ракетна подводница клас „Поларис“, била ударена от съветска подводница в Средиземно море. Американците знаели, че другата подводница е близо, но не можели да махнат достатъчно бързо масивната си подводница. Хората от екипажа твърдят, че сблъсъкът е бил „нанесен косо“, но отбелязват, че все пак е останала следа в предния ляв баластен резервоар на „Маршал“.

9 октомври, 1968 г.: Неидентифицирана американска или британска многоцелева подводница

Служители на руските ВМС заявяват, че това е първият сблъсък между наблюдателна подводница на НАТО и съветска ядрена подводница в Баренцево море. Те казаха на нашия руски колега в проучванията Александър Мозговой, че съветската подводница изпълнявала операцията си нормално, когато внезапно започнала да се накланя наляво и трюмът й се разтресъл. Екипажът бързо я извел на повърхността и през перископа забелязали силуета на друга подводница. Тъй като люкът в бойната рубка бил заклинил, руснаците взели един голям чук, за да го отворят и едва след няколко минути командирът успял да излезе на мостика. По това време водите били чисти. В базата екипажът открил дупка във външния трюм, толкова голяма, че един от офицерите отбелязва, че през нея „спокойно би могъл да премине тритонен камион“. Съдейки от малките късчета червено и зелено стъкло и металните късове, останали след удара, руснаците стигнали до заключението, че са ударени от чужда подводница. По-късно съветското разузнаване научило, че една британска подводница с дизелов двигател влязла в норвежко пристанище приблизително по същото време. Все пак руснаците смятат, че може би са блъснати от американска подводница.

Ноември 1969 г.: „Гато“

Стабилизаторът на „Гато“ (SSN-615) бил издраскан от трюма на съветската ракетна подводница от клас „Хотел“, позната като „Хирошима“, която преминала над американската. Хората на „Гато“ чули притъпено стържене при удара на подводниците. Въпреки желанието на съветския адмирал Горшков да се намерят останките на „Гато“, подводницата избягала и никой на борда не пострадал (вж. Глава 7).

14 март 1970 г.: „Стърджън“

При преминаването на съветска подводница над „Стърджън“ (SSN-637) в Баренцево море хората на борда дочули звук като хрускане. Съветската подводница одраскала „Стърджън“ отгоре и отляво, откъсвайки метални плочи над бойната рубка.

Юни 1970 г.: „Таутог“

В един от най-жестоките сблъсъци през Студената война подводницата „Таутог“ (SSN-639) била ударена челно от съветската подводница от клас „Ехо II“ на име „Черната Лила“ при Петропавловск. Президентът Никсън получил информация, че записаните върху лента звуци от хидролокатора сочат, че съветската подводница е потънала, въпреки че нейният командир се появи и каза, че тя е оцеляла (вж. Глава 7).

1970 г.: „Дейс“

След като „Дейс“ (SSN-607) блъснала нещо в Средиземно море, което я разклатило странично, хората останали почти сигурни, че са ударили съветска подводница. Разбира се, по-късно Военноморското разузнаване научило, че една съветска подводница влязла в пристанище не много дълго след това с повреда, каквато може да се очаква от такъв сблъсък.

Края на 1971 г. или началото на 1972 г.: „Пафър“

„Пафър“ (SSN-652) се блъснала близо до Петропавловск в съветска дизелова подводница, която неочаквано се потопила, докато „Пафър“ изпълнявала последен разузнавателен заход. Двете подводници се движели с ниска скорост и хората на „Пафър“ казват, че изглеждало така, сякаш съветската подводница е потънала над тях и ги е ударила.

Май 1974 г.: „Пинтадо“

„Пинтадо“ (SSN-672) се блъснала със съветска подводница в съветски води, в подстъпите към Петропавловск, според статия във вестник „Сан Диего Ивнинг Трибюн“ от юли 1975 г. При удара двете подводници се намирали на шестдесет метра дълбочина. Хората от екипажа казват, че при сблъсъка пострадал значително хидролокаторът на „Пинтадо“, заседнал люк на торпедна тръба и се повредил един хоризонтиращ стабилизатор. Съветската подводница от клас „Янки“, носеща балистични ракети, изплавала след удара. Хората от екипажа смятат, че „Пинтадо“ е наближила съветското пристанище, за да провери съветските подводни отбранителни системи. След сблъсъка „Пинтадо“ избягала от сцената.

3 ноември 1974 г.: „Джеймс Медисън“

„Медисън“ (SSBN-627) излизала от подводната база на САЩ в Холи Лох, Шотландия, когато се сблъскала със съветска многоцелева подводница в Северно море, според съобщенията на журналиста Джек Андерсън и „Норуич Бюлетин“ от Кънектикът през 1975 г. Потопявайки се, „Медисън“ ударила отгоре съветската подводница, която не се чувала поради акустичните си отражатели. Бивш член на екипажа на „Медисън“ отбеляза, че съветската подводница вероятно е била от клас „Виктор“.

Края на 1981 г.: „Скептър“ от Кралските ВМС на Великобритания

Тази ядрена британска многоцелева подводница се блъснала със съветска ядрена подводница, която следяла в северните води близо до Арктика, съгласно сведения в британската преса десет години след това. Един офицер казва, че „Скептър“ загубила контакт със съветската подводница за около тридесет минути, преди момента, в който се разтърсила.

— Чу се страшен шум — казва той и добавя: — Всички пребледняха.

Октомври 1986 г.: „Августа“

„Августа“ (SSN-710) се сблъскала със съветска ракетна подводница в Атлантическия океан в особено срамен момент — при изпитанията на нова, високо автоматизирана хидролокаторна система, която обещавала да улесни откриването на други съдове. Инцидентът се случил няколко дни след като съветска ракетна подводница от клас „Янки“ се запалила и потънала при Бермудските острови поради проблеми в една от ракетните си тръби. Но за разлика от разказаното във филма от 1997 г. „Враждебни води“ екипажът на „Августа“ и военноморското разузнаване твърдят, че не са ударили тази подводница, а друга, от клас „Делта I“. Продължаващата липса на яснота е висша ирония за капитана на „Августа“, който навремето бил така убеден в собствените си способности, че закачил на вратата на каютата си табелка, която го дарявала с възвишената титла „Цезар Августейши“.

24 декември 1986 г.: „Сплендид“ от Кралските ВМС на Великобритания

Според служители на руските ВМС „Сплендид“ наблюдавала съветска подводница в учебния полигон на Северния флот в Баренцово море, когато руснаците я забелязали и тя се опитала да избяга. Според руснаците в този момент командирите на двете подводници допуснали грешки при маневрите и съветската подводница се отъркала в „Сплендид“, като закачила буксируемата й антенна решетка. Съветската подводница, вероятно от огромните ракетни „Тайфуни“, се върнала в базата все още обвита в антената.

20 март 1993 г.: „Грейлинг“

„Грейлинг“ (SSN-646) се сблъскала с руска ракетна подводница от клас „Делта III“ в Баренцово море. Никой не пострадал, но Клинтън побеснял заради това, че ВМС продължават да поемат такива рискове (вж. Глава 12).