Николай Лилиев
Залез в пристанището

На запад кървав мак пламти, догаря,

и сълзите му капят над водите

на теменуженото море.

 

Един народ прехласнат в своя празник

по улиците весело търчи:

от изток идат седем яхти.

 

Те греят от възторг и чудеса

и носят от далечните пустини

седеф и янтар, и рубин.

 

Посрещат ги огньовете на фара,

от вълнолома — палави деца

и тяхната безгрижна вяра.

 

Пристанищната врява ги приема,

закотвят ги коравите ръце

на обгорените моряци.

 

Огряват ги последните лъчи

на слънцето, удавено в морето,

вечерницата бди над тях.

 

Спокойната вода ги отразява,

над нея се развяват знамена

от всички багри на дъгата.

 

И в леката мъгла на вечерта

ухае тоя чуден лес от мачти

на екзотичност и смола.