Николай Лилиев
Ловци на бисери

Морската пяна трепери,

къдрят се леки бразди

с бодрия рог на зората.

 

Будно око над морето,

фар на света, затрепти:

бялата утрин се ражда.

 

Падайте, бисери чудни,

бели звезди на небето,

в тия зелени води!

 

Кораби сънни се носят,

острови сини цъфтят,

пеят крилати моряци.

 

Ново небе се издига,

вият се шумни лози,

никнат градини безкрайни.

 

Моите лодки минават,

в техните мрежи тежат

гроздове чудни от бисер —

 

падайте, бели звезди!